Решение № 608 от 22.12.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500574 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260023 / 26.04.2023 г. по гр. д. № 955 / 2020 г. по описа на РС – Б., съдът е отхвърлил предявения от И. Ч. и Л. Ч. срещу Т. П. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент, с административен адрес – гр. Б., ***, Вх. Г, ет. 2, ап. 8 с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., като самостоятелният обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 39.97 кв. м., заедно с прилежащите му мазе № 2 по кадастрална схема, а по доказателствен нотариален акт избено помещение № 3 както и 1.504 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на стоеж върху мястото.

Съдът е възложил в тежест на ищците направените от ответника разноски в производството.

Решението е обжалвано изцяло от ищците със съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Т. М., с който жалбата се оспорва.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.

1

С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението на районния съд е правилно.

То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд – както относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи.

Искът е по чл. 108 ЗС и за основателността на същия следва да бъде установено по делото, че ищците са собственици на имота на соченото от тях основание и че ответницата го владее без правно основание за това. В конкретния случай това не е сторено.

Между страните не е спорно, че собственик на процесния апартамент преди 27.03.1990 г. е била П.Г. Х.ва, която е баба на ищците и майка на В.И.Ц.

– прехвърлител на праводателя на ответницата.

Видно е от заверено копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 139, том I, дело № 326/1990 г. на Б.ски районен съдия, че на 27.03.1990 г. П.Г. Х.ва е прехвърлила на сина си В.И.Ц. процесният недвижим имот. Сделката е действителна, породила е вещно-транслативен ефект и собствеността върху процесния апартамент е преминала у В.И.Ц..

На 26.04.2001 г. П.Г. Х.ва повторно се е разпоредила с процесния недвижим имот, като го е продала на внучките си И. Ч. и Л. Ч., видно от сделката по покупко-прадажба, обективирана в Нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 2001 г. на нотариус Татяна Филчева. Съдебната практика е непротиворечива относно обстоятелството, че когато несобственик се разпорежда с един имот не може да се изпълни предназначението на сключения договор за покупко-продажба, а именно купувачът да придобие правото на собственост. Приобретателят на имот от несобственик не придобива правото на собственост, тъй като макар договорът за покупкопродажба да е действителен, той не поражда вещен ефект по отношение на неговия приобретател. П.Г. Х.ва не е могла да прехвърли повече права отколкото притежава, поради което и сделката, обективирана в Нотариален акт № 92, том I , рег. № 87 от 2001 г., въз основа на която ищеците се легитимират като собственици, не е породила своя вещно-транслативен ефект. Ищците не са станали собственици, тъй като са придобил имота от несобственик, каквато е била П.Г. Х.ва към 26.04.2001 г. – момента на извършване на продажбата.

В заключение на изложеното следва да се посочи, че претендираното от ищците придобивно основание по силата на правна сделка е неоснователно и не може да ги легитимира като собственици на процесния недвижим имот.

Настоящият състав намира за недопустимо заявеното едва с въззивната жалба допълнително придобивно основание – давностно владение. Според Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, когато ищецът по предявен иск за собственост се позове при условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от 2 посоченото в обстоятелствената част на исковата молба е налице изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК. Такова изменение на иска обаче е допустимо най-късно до приключване на първото заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. В конкретния случай ищците пред първоинстанционния съд са претендирали да бъдат признати за собственици на процесния недвижим имот на основание правна сделка – покупкопродажба, и едва пред въззивната инстанция са добавили ново основание – придобиване на собствеността чрез давностно владение. Такова изменение на иска за пръв път пред въззивната инстанция е недопустимо, поради което и не следва да бъде разглеждано по същество в настоящото производство.

С оглед гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.

Въззиваемата страна има право на разноски предвид неоснователността на въззивната жалба, като същата е представила доказателства за направени такива в размер на 1500 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260023 / 26.04.2023 г. по гр. д. № 955 / 2020 г. по описа на РС – Б..

ОСЪЖДА И. Ц. Ч. и Л. Ц. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. М., сумата от 1500 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3