Решение № 203 от 21.04.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 200/2026
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 21.04.2026
- Състав
- Мая Цонева, Невена Грозева, Бонка Янкова
Цитирани разпоредби
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. София, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая Цонева
Членове:
Невена Грозева
Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Ивайло Симов като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200200 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. Х. П. Х. – адв. М. срещу решение № 124/25.08.2025 г. постановена по внохд № 223/24 г. на Апелативен съд- Велико Търново.
В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК и е направено искане в рамките на установените факти, ВКС да оправдае подс. Х. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Основното възражение в жалбата се отнася до неправилен и незадълбочен анализ на събраните доказателства, довели до погрешно установяване на релевантните факти и грешната им правна оценка , която до голяма степен била пренесена от мотивите на първия съд, в които се съдържали изявления, компрометиращи изискванията за справедлив процес. Обвинението срещу подс. Х. се гради на показанията на свидетелите К. Г. и С. Х. от досъдебното производство, които не са били поддържани от тях в хода на съдебното следствие и пред двете въззивни инстанции, с твърдение че са дадени под натиск и въпреки това неоснователно съдилищата са ги кредитирали. Съдът е следвало да изключи от доказателствената съвкупност показанията на св. Г. от досъдебното производство, депозирани по реда на чл. 223 от НПК, тъй като за нея се отнасяли ограниченията в чл. 119 от НПК, поради това, че е била във фактическо съжителстване с подсъдимия и не е била предупредена за 1 възможността да откаже да свидетелства. Съдът е игнорирал показанията на св. С. Х. и заключенията на назначените две видеотехнически и физикохимични експертизи, които категорично изключват вината на подс. Х..
Неоснователно въззивният съд е кредитирал показанията на оперативните работници от РУ- Троян, които са противоречиви и не доказват авторството на деянието. Твърди се също така, че изготвените мотиви са формални, съдържат преразказ на фактическата обстановка и не съдържат задълбочен анализ на доказателствата. Направените от съда изводи за вината на подс. Х. изводи почиват на неизяснени фактически обстоятелства, поради което решението следвало да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане.
Неправилното приложение на материалния закон е пряка последица от допуснатите нарушения в анализ на доказателствата, които не позволяват несъмнен извод за доказаност на авторството на деянието.
В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подс. Х. – адв. М. поддържа касационната жалба с развитите в нея оплаквания.
Подс. Х. в последната си дума моли наказанието му да бъде намалено.
Частните обвинители М. Б. и Д. В. се явиха пред ВКС лично и с повереника си адв. А., който е депозирал писмено изложение. В пледоарията си настоява за оставяне в сила на въззивния акт, тъй като въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС, а депозираната пред настоящия съдебен състав касационна жалба е буквално същата като предходната и в нея не се посочват никакви конкретни нарушение на въззивния съд. Повереникът претендира направените разноски в настоящото производство
Прокурорът от ВКП предлага жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като въззивният съд е положил всички възможни усилия за изясняване на обективната истина и е установил авторството на деянието в лицето на подс.
Х.. Приложил е правилно закона и е определил справедливо наказание.
ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали в касационната жалба и материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното :
Касационната жалба е процесуално допустима , тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в законовия срок. Разгледана по същество e неоснователна.
С присъда № 8 от 18.07.22 г. постановена по нохд № 412/21 г. Ловешкият окръжен съд е признал подс. Х. П. Х. за виновен в това, че на 14.01.2020 г. в /населено място, улица/ запалил л. а. /марка, рег. номер/, собственост на Н. Д.
Д. и л. а. /марка, рег. номер/, собственост на Д. Г. - имущество на значителна стойност 13 920 лв., като е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти със значителна стойност паркирани в близост – 5 броя леки автомобили на обща стойност 23 680 лв. и от деянието са последвали значителни вреди на обща стойност 20 753 лв. , поради което на основание чл.
330, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, вр. т. 2 вр. ал. 1 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от пет години.
2
Подс. Х. е осъден да заплати на собствениците на запалените автомобили М. Б. и Д. В. обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и направените по делото разноски.
В Апелативен съд- Велико Търново по жалба на подс. Х. е образувано производство по внохд № 288/22 г., по което с решение № 33 от 5.03.2024 г. въззивният съд е изменил присъдата.
Решението е обжалвано пред ВКС по жалба на подсъдимия. С решение № 405 от 10.07. 2024 г постановено по н. д. № 463/24 г. ВКС, второ наказателно отделение отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени процесуални нарушения.
След връщане на делото е образувано внохд № 223/ 24 г., по което с решение № 124 от 25.08.2025 г. присъдата на ОС- Ловеч е изменена както следва :
- подс. Х. е оправдан за размера на общата стойност на автомобилите, върху които е имало опасност пожарът да се разпростре за разликата от 20 860 лв. до 23 860 лв.;
-отхвърлени са предявените граждански искове от М. Б. за разликата от 6 226 лв. до 7 5680 лв. и от Д. В. от 7 020 до 7 420 лв;
- намален е размера на дължимата държавна такса ;
-подс. Х. е осъден да заплати сумата от по 4 500 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на Д. В. и М. Б., както и направените от АС- Велико Търново разноски в размер на 2 660 лв.
Потвърдил присъдата в останалата й част.
По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Настоящото касационно производство е второ по ред.
При запознаване с документа, с който е инициирана настоящата касационна проверка, ВКС установи, че той е идентичен по съдържание с касационната жалба, по която е образувано първото касационно производство пред ВКС по н. д. № 463/24 г. и съдържа същите касационни оплаквания и доводи, изготвени, посредством техническия способ „paste- coppy“, като от нея е отпаднало оплакването за незаконен състав. На развитите съображения в касационната жалба първият състав на ВКС е дал подробни, ясни и изчерпателни отговори, които са задължителни както за страните, така също и за настоящия касационен състав, с оглед на това, че фактите по делото са останали непроменени. В съдебния акт, с който е проверено първото въззивно решение, касационната инстанция е приела като основателни част от доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, като го отменила, върнала делото за ново разглеждане от друг съдебен състав с конкретни указания. След връщане на делото, Апелативният съд е провел въззивно съдебно следствие и е допуснал повторен разпит на св. К. Г. и св. С.
Х.; назначил е повторна Пожаротехническа експертиза и повторна Видеотехническа експертиза; изискал е от Окръжна Прокуратура -Ловеч информация за това дали е налице постановление за частично прекратяване на 3 наказателното производство срещу С. Х.; приел е към доказателствата трудов договор на подс. Х..
Срещу така събраните допълнителни писмени и гласни доказателства, тяхната проверка и доказателствен анализ, в настоящата касационна жалба касаторът не е развил съображения, игнорирайки извършената процесуална дейност от съда и от друга страна вменявайки задължение на касационния съд служебно да провери поддържаните касационни оплаквания. ВКС осъществява контрол в пределите на заявените оплаквания, в рамките на установените факти, без да има задължение да следи служебно за допуснати съществени процесуални нарушения, с изключение на абсолютни. В случая, лисата на конкретни доводи срещу съдопроизводствената дейност на втория въззивен състав, може да ангажира ВКС само във връзка с това дали при новото разглеждане на делото, решаващия по същество съд е изпълнил дадените от ВКС указания в решението по н. д. № 463/24 г.
След направеното уточнение за идентичност между двете касационни жалби и използвания от защитата подход за сезиране на върховната инстанция, преценен като недопустим, ВКС може да направи обобщаващото становище, че въззивната инстанция е сторила всичко необходимо за разкриване на обективната истина по делото, провела е законосъобразно съдебно следствие и е изпълнила в пълен обем дадените указания, без да допусне нови процесуални нарушения, които да дадат повод за отмяната на постановения въззивен акт.
Оплакванията за допуснати нарушения в оценката на доказателствените материали не намират основания в материалите по делото. Въззивният съд е направил свой нов прецизен прочит на доказателствата, съобразявайки се със забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК по отношение на показанията на полицейските служители от РУ- Троян, участвали в полицейската акция, пред които подс. Х. е направил извънпроцесуални самопризнания. Обсъдил е внимателно процесуалната издържаност на депозираните в хода на досъдебното производство показания на св. Г., дадени по реда на чл. 223 от НПК пред съдия. Законосъобразното е ценил същите, поради това, че не е установено да й е оказан полицейски натиск за депозирането им и е изложил верни съображения защо за нея се отнася разпоредбата на чл. 119 от НПК, всички те, в съответствие със становището на ВКС застъпено в отменителното решение. Въззивният съд е преодолял противоречието във фактическата обстановка по делото имаща отношение към главния факт на доказване и неговата субективна съставомерност, касаещи причините за разразилия се пожар върху л. а. /марка/, собственост на св. Д. Г..
Съдът е изяснил процесуалният статус на св. С. Х. чрез изисканото постановление за частично прекратяване на наказателното производство.
Обсъдил е противоречията в неговите показания в хода на цялото наказателно производство, отказвайки да цени като годно доказателствено средство обясненията от ДП, които първата инстанция е приобщила чрез процесуалната техника на чл. 279, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. С доверие е ценил информацията от проведената очна ставка на досъдебното производство между него и подс. Х., поради това, че на нея са присъствали защитниците им.
4
Ценени са показанията му касаещи проведената преди деянието среща с подсъдимия, тъй като в тази част кореспондират със заключението на видеотехническата експертиза, с показанията на св. Г. и справка от мобилния оператор.
Централно място в жалбата заема оплакването на адв. М. срещу незаконосъобразното използване на показанията на св. Г. от досъдебното производство, дадени по реда на чл. 223 от НПК и приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им от съда по чл. 281 , ал. 1 от НПК. На това възражение при първото касационно производство ВКС е дал изчерпателни и ясни отговори в решението си от л. 6 – до л. 7, което освобождава настоящия съдебен състав от задължението да ги обсъжда отново. Това, което следва да бъде обсъдено е дали след проведения от въззивния съд повторен разпит на св. К. Г. са настъпили нови обстоятелства, които да налагат различната доказателствена интерпретация на показанията й и дали те са били оценени от съда съобразно действителното им значение.
Контролираната въззивна инстанция е отделила подчертано внимание на коментирания доказателствен източник от л. 17 до л. 21 в решението си, приемайки последните й показания /за това, че е била с подс. Х. в хотелската стая цялата нощ, че не са излизали от там, че пред нея подсъдимият не е споменавал нищо за носената запалителна течност и за палеж на коли/, като недостоверни и тенденциозни, като е изложила законосъобразни мотиви за това, констатирайки противоречието им с резултатите от назначените допълнителни експертизи.
Разпечатката съдържа 44 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0d8356c-5ffe-465c-9267-a64150f41aa5