Решение № 175 от 14.08.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. гр.Мадан, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100075 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. М. А К. против „********** ЕАД и „**********" ЕООД, с която са предявени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ********/ *******г., сключен с „************“ ЕАД и да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от ********г., сключен с „**********” ЕООД.

В исковата молба се твърди, че на *********г. ищецът сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № ********/ ********г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като бил усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 2500,00лв. Договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 3ПК и на основание чл.

143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Ищецът сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ********/ ********г. лихвеният процент по кредита бил в размер на 19.21 %, а годишният процент на разходите бил 20,99%.

Ищецът твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен, както и че кредиторът вписвайки ГПР от 20,99% заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска довела до неравноправност на уговорката за ГПР и нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК нищожност на кредитната сделка поради липса па задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор на общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Ищецът се позовава на чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО. Счита, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 20,99 1

%/. Посочен бил лихвен процент по кредита - 19,21 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът е имал право да формира размер на ГПР от 20.99 %. Счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици.

Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Счита, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от *********** ЕАД, с който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва, че договорът за предоставяне на поръчителство с ******** е „задължително условие за получаване на кредита“, което е изискване вземанията на ******** да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19 от ГПК.

Сключването на договора с ******** било само 1 (една) от 3 (три) възможности за всеки кредитополучател, а не неотменимо условие по Договора за кредит. В договора за кредит има изричната възможност кредитополучателят да избере необезпечен кредит. Не било вярно, че кредисимо прилагало заблуждаващи практики, било недобросъвестно и „насочва“ кредитоискателите да сключват договор с ******* ЕООД. *******не било задължавало ищцата да сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит. Обезпечените и необезпечените кредити на ****** не се отпускали по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на ******** не били и пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Договорът за кредит не бил обвързан със задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство. *********не задължавало клиентите да сключват договор с *******, поради което това не било разход по кредита по чл. 19 от ЗПК и не влизало в ГПР (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК). Лихвеният процент бил изрично посочен в Договора за кредит и Приложение № 1 към Договора за кредит (Приложение № 1), приложени към Исковата молба - ясно било колко е размерът на дължимата лихва по месечни вноски и изчислението на общия дължим размер на лихвата за периода на кредита било елементарно. Нещо повече, чл. 9 на Приложение № 1 давало общ размер на всички плащания (главница и лихва). При ясен размер на главницата (посочен в чл. 3 на Приложение № 1), общият размер на дължимата лихва по всички била разликата между сумата на всички плащания и главницата по кредита. Тъй като договорът с ********* ЕООД не бил задължителен, възнаграждението по него не влизало в „общ разход по кредита“ (ГПР), както твърди ищцата, а посочените от ********* ГЛП и ГПР били с вярна стойност. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и ********ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, а не договор за поръчителство. Сочи, ********ЕООД е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******** ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва, че договорът за предоставяне на поръчителство с *******е „задължително условие за получаване на кредита" (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК), което изискване вземанията на ******** да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19 от ГПК. Сключването на договора с ******** било само една от три възможности за всеки кредитополучател, а не „неотменимо условие“ по Договора за кредит. В Договора за кредит имало изричната възможност (чл. 4, ал. 3) кредитополучателят да избере необезпечен кредит. Не било вярно, че ******* прилагало заблуждаващи практики, било недобросъвестно и „насочвало“ кредитоискателите да сключват договор с ********* ЕООД. *******не ги ограничавало да изберат възможност за кредит без поръчителство и дори без банкова гаранция. *********** 2 не задължавало ищцата да сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит. Обезпечените и необезпечените кредити на *********** не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на ******* не били и пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Договорът за кредит не бил обвързан със задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство Оспорва, че има нарушение на изискването на чл. 22 от ЗПК - лихвеният процент е изрично посочен в Договора за кредит и Приложение № 1 към Договора за кредит (Приложение № 1), приложени към Исковата молба - ясно било колко е размерът на дължимата лихва по месечни вноски и изчислението на общия дължим размер на лихвата за периода на кредита било елементарно. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и ******* ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, а не договор за поръчителство, както се сочи в исковата молба. Сочи, че ******* е едноличен собственик на капитала на ********ЕООД, видно от публичния регистър на *********, но ******** ЕООД е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил НАСРЕЩЕН ИСК от *******ЕАД против Ф.

М. К. за осъждането на Ф. М. К. да му заплати сумата от 1484,80 лева (2500 лева главница по кредита, намалена със сумата от общо 1015.20 лева, платена от Ф. М. К., от които 478,47 лева - платени на ********ЕАД по Договора за кредит и 536.73 лева - платени ищцата в полза на ******* ЕООД и администрирано от *********ЕАД към ********ЕООД) ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

В насрещната искова молба се твърди, че Ф. М. К. на *******г. е сключила с ******** ЕАД Договор за потребителски кредит № *****/********г. за сумата от 2500.00 лева, която била предоставена в полза на Ф. М. К. при фиксиран лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР) и вноски, посочени в Приложение № 1 към Договор за кредит № *******, съдържащо погасителен план. Срокът за кредита е бил 24 месеца (до 10.12.2025 г.). Сумата на заема била изплатена по сметка на ответницата в ****** АД. Към датата на насрещния иск няма непогасени падежирали вноски по договора за кредит. □ Ако, обаче, съдът приеме, че процесният Договор за потребителски кредит № *****/0******** г. е нищожен, което ищцата твърди в исковата си молба, а ******** ЕАД оспорва, на основание чл. 23 ЗПК, ищцата щяла да дължи остатъка от чистата стойност на кредита/главницата по Договор за потребителски кредит № *******/******г., а именно: сумата от 1484,80 лева (2500 лева главница по кредита, намалена със сумата от общо 1015.20 лева, платена от Ф. М. К., от които 478,47 лева - платени на ********ЕАД по Договора за кредит и 536.73 лева - платени ищцата в полза на ******* ЕООД и администрирано от *******ЕАД към ******* ЕООД), тъй като ще отпадне основанието за разсрочване на вземанията по кредита. Ето защо в случай, че искът на Ф. М. К. против ******** ЕАД бъде уважен, на основание чл. 23 ЗПК ищецът по насрещния иск моли да му бъде заплатена сумата от 1484,80 лева (2500 лева главница по кредита, намалена със сумата от общо 1015.20 лева, платена от Ф. М. К., от които 478,47 лева - платени на ********ЕАД по Договора за кредит и 536.73 лева - платени ищцата в полза на ********* ЕООД и администрирано от *******ЕАД към ****** ЕООД).

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на насрещна искова молба от Ф. М. К., с която взема становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Сочи, че кредитополучателят бил заплащал дължимите суми по договора съобразно погасителен план и не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на същия. Счита, че договорът за кредит бил нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това правни последици по чл. 23 от ЗПК. Сочи, че фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят па кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от и/или предоставянето на банкови гаранции. Чрез предвиждането па неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на 3 лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.