Решение № 2538 от 09.09.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2538 гр. София , 09.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело № 20201110144041 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по предявени от СТ. ЦВ. КР. (ищец) срещу „КОСЕР“ АД (ответник) обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 1660/03.08.2020г. на работодателя;

2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност;

3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на 5400.00 лева за периода 04.08.2020г. – 04.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на уволнението до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника въз основа на трудов договор от 25.11.2019г., като е изпълнявал длъжността разносвач с място на работа – Централен склад София, търговски обекти в гр.София. Посочва, че на 15.03.2020г. бил уведомен по телефона от С. П. – служител на работодателя, да не идва на работното си място, а да ползва неплатен отпуск, като не му било пояснено кога да се яви отново. Уточнява, че след изтичане на ползвания отпуск, вкл. поради временна неработоспособност, се върнал на работа, но бил притискан да подаде молба за напускане, което не сторил. Твърди, че на 30.06.2020г. му били връчени Заповед на работодателя от 29.06.2020г., с която на основание чл.120, ал.3 КТ бил преназначен на длъжността склададжия в обект София ЦС, ведно с длъжностна характеристика, както и предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. Поддържа, 1 че на следващия ден получил и Заповед на работодателя от 30.06.2020г., с която работното му време било намалено на 4 часа на основание чл.138а, ал.2 КТ, а на 04.08.2020г. му била връчена Заповед № 1660/03.08.2020г. за прекратяване на договора му на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа в предприятието.

Заповедите за прекратяване на правоотношението и за преназначаването на друга длъжност без съгласие на служителя се оспорват от ищеца. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовия договор не е подписана от работодателя; че се отнася до длъжността разносвач, каквато не е заемал към датата на издаването й, доколкото с предходна заповед бил преназначен на друга длъжност – склададжия, макар и незаконосъобразно; че не е давал съгласие за назначаването му на длъжността склададжия и че не са налице предпоставките за това; че в предприятието на ответника няма спад в обема на работа, в потвърждение на което е факта, че работодателят е назначил друго лице на негово място; евентуално, че не е извършен подбор по реда на чл.329 КТ. Предвид изложеното, иска от съда отмяна на оспорената заповед от 03.08.2020г. и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради твърдяното незаконно уволнение за периода 04.08.2020г. – 04.02.2021г. в размер от 5400.00 лева. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, прекратено с оспорената заповед. Твърди, че заповедта е подписана от надлежно оправомощено да упражнява работодателска власт лице и издаването й се основава на обективно намален обем на работа с оглед въведената извънредната епидемична обстановка в страната от 13.03.2020г. Поддържа, че преди прекратяване на договора с ищеца работодателят е извършил подбор, като в същия период е прекратил договорите и на други служители, наложено от същия факт – намален обем от работа. Твърди, че на практика ищецът сам е поискал да ползва неплатен отпуск, за да се охрани трудовото му правоотношение с оглед предприета от служителя процедура по рефинансиране на негов кредит, след което е ползвал отпуск по болест, а след завръщането си на работа на 08.06.2020г. реално отказвал да изпълнява възложената работа, което било взето предвид при извършения подбор. Уточнява, че заповедта по чл.120, ал.3 КТ не променя дължността, а временно се възлага на служителя друга работа, поради което не е било подписвано допълнително споразумение. Твърди, че след уволнението, ищецът е работил на друго място, поради което и при условията на евентуалност не му се дължи търсеното обезщетение. Прави искане за отхвърляне на искавата претенция. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е трудов договор № 2151/25.11.2019г., по силата на който С.К. е постъпил на работа при ответника на 26.11.2019г. на длъжност разносвач при пълно работно време и основно месечно възнаграждение в размер на 900.00 лева. Договорът бил сключен с шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя, като след изтичането му същият се е трансформирал в безсрочен – чл.71, ал.2 КТ. Срокът за прекратяване на договора с 2 предизвестие бил определен на 30 дни.

Приложена е длъжностна характеристика за длъжността разносвач, видно от която основните трудови задължения били извършването на разнос на поръчана стока от клиенти по маршрут, установен от диспечера, и отчет на получените средства; подреждане на стоката в складовата база и активно участие в товаро-разтоварните дейности; поддържане на добрия търговски вид на опакованите пратки и подреждането им по начин да не се наруши цялостта им.

Приет е заверен препис от диплома на С.К., видно от която същият има завършено средно образование в Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника – гр.София, с придобита специалност машинист-крановик. Видно от приложения Правилник за вътрешния ред на работодателя документи за завършено образование и придобита специалност или квалификация са били изискуеми при постъпване на работа.

Прието е предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, връчено на ищеца на 30.06.2020г., с която е уведомен от работодателя, че трудовият договор ще бъде прекратен след изтичане на установеното 30-дневно предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ.

Приложена е Заповед № 2/29.06.2020г., връчена на ищеца също на 30.06.2020г., с която на основание чл.120, ал.3 КТ работодателят е вменил на С.К. да изпълнява длъжността склададжия в обект София ЦС. Промяната е обоснована с извънредната епидемична обстановка и е лимитирана „до отстраняване на вредните последици от пандемията“. В заповедта не е посочен краен срок на действие. Към нея е представена длъжностна характеристика за длъжността склададжия, която е напълно идентична с тази за длъжността разносвач. В същата се вписани същите права и задължения, каквито има разносвача, т.е. и склададжията следва да извършва „разнос“ – пункт I, т.6 и т.7. Тази характеристика е връчена на адресата на 03.07.2020г., за което е положен подпис.

Представена е Заповед без номер от 30.06.2020г., връчена на С.К. на 01.07.2020г., с която същият е преназначен на четиричасов работен ден на основание чл.138а, ал.2 КТ, оправдано отново с наложената извънредна епидемична обстановка.

Приета е Заповед № 1660/03.08.2020г. на работодателя, с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа, като е отразено, че служителят заема длъжността разносвач.

Заповедта е била връчена на ищеца на 04.08.2020г., за което не се спори. Установи се, че документът е подписан за работодател от Мартин К., в качеството му на заместник изпълнителен директор на предприятието, като от приложена длъжностна характеристика за тази длъжност, връчена на Мартин К. на 01.03.2015г. се удостоверява, че на същия е била предоставена работодателска правоспособност, тъй като видно от нея лицето има право да сключва, изменя и прекратява трудови правоотношения.

Представена е справка от ТД на НАП, видно от която към 19.02.2021г. ищецът не е постъпвал на работа по друго трудово правоотношение след прекратяване на договора с 3 ответника на 03.08.2020г. От документа се установява още, че ищецът е имал друг основен договор с работодателя „Блек енд Ред“ ЕООД от 02.04.2019г., прекратен по съгласие на страните на 01.08.2020г. Потвърждава се от представената трудова книжка, че за периода от 04.08.2020г. до 23.02.2021г., когато е извършена констатация по оригинала на същата, ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател.

Приети са подавани от работодателя справки – декларация по ЗДДС относно декларираните от дружеството приходи от дейността за 2019г. и за 2020г.

За изясняване на спорни обстоятелства по делото са били допуснати основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, вещото лице по които, след преглед на материалите по делото и справка при ответника, е установило, че:

Приходите от продажби през март 2020г. спрямо приходите за март 2019г. са намалели с 21.32 %; през април 2020г. спрямо същия месец на 2019г. е налице спад от 45.31 %, през май 2020г. е налице намаляване на приходите с 23.44 % спрямо същия месец на 2019г., през юни 2020г. спадът спрямо юни 2019г. е 15.11 % и през юли 2020г. спадът е 18.32 % спрямо юли предходната година;

Приходите от продажби през април 2020г. са по-малко спрямо тези от март 2020г., приходът от дейността за май 2020г. се е уваличил спрямо този от април 2020г., съответно е налице ръст в приходите през юни 2020г. спрямо май 2020г., приходите от юли надхвърлят тези от юни 2020г.;

Заетите лица в предприятието на ответника с месторабота ЦС – София са 48 човека към 01.03.2020г. и 28 – към 30.06.2020г., като 15 служители са освободени до края на м.март 2020г., 2 – ма – през м.април и 3-ма през м.май;

Наетите лица са били с различна степен на образование и различни квалификации, като същите са описани в Таблица № 1 от допълнителното заключение. Видно е от него, че работодателят е наемал лица с основно, средно и висше образование, а от завършилите средно образование някои са имали професинална квалификация, други не;

За периода март-юни 2020г. новоназначени са били шестима служители, от които четирима разносвачи и двама склададжии, а за периода юли – декември 2020г. – назначени са били още 13 нови служители, като от тях 7 са на длъжност разносвач в звеното, в което е работил ищеца;

Налице е текучество на кадрите, т.е. в кратки срокове са били наемани и освобождавани служители.

Видно от приложената към заключението таблица, през м.март 2020г. работодателят е освободил само четирима служители на основание намаляване обема на работа и един през м.май 2020г. Съответно лицата с прекратени договори в срока за изпитване са шестима през м.март 2020г. и двама – през м.април 2020г. 12 служители са били освободени по съгласие на страните за периода март-юни 2020г.

Изслушан по реда на чл.176 ГПК ищецът е заявил, че след прекратяване на трудовото 4 правоотношение с „КОСЕР“ АД не е работил.

Разпитан свидетелят на ищеца В. П. е заявила, че е работила при ответника като разносвач до м.март 2020г., когато била извикана от началник склада – Н., с искане да прекратят трудовите отношения по споразумение. Признава, че е напуснала (видно от справката по експертизата – на 26.03.2020г.), тъй като й обяснили, че ще бъде първата, върната на работа. Пояснява, че така постъпвали и с други колеги, като следващият явил се на срещата й заявил, че се е споразумял с работодателя. Уточнява, че началник склада обосновала искането си към нея с това, че работата намалявала, но по нейни наблюдения това не било така. Счита, че по време на извънредната ситуация за справяне с пандемията от COVID-19 работата дори се увеличила, като при посещение на работното си място след прекратяване на договора й установила, че на нейно място били назначени други двама служители. Указва, че между задълженията на разносвача и слададжията не е имало разлика, както и че при постъпване на работа не е имало значение с какво образование са кандидатите. Твърди, че в същия склад е работил и ищеца С.К., от работата на когото не е имало оплаквания, като по нейни наблюдения той е вършел задълженията си съвестно.