Решение № 53 от 13.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Ловеч, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело № 20254300900013 по описа за 2025 година

Производство по чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане.

Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 1178/13.02.2025 г. от М. С. М., ЕГН **********, и А. М. М., ЕГН **********, и двамата от с.Г, обл. Ловеч, ул. "******" № 5, чрез: адв. Д. Д. Н. - ЛАК, със съдебен адрес: гр.Ловеч, ул."Т" № 1, GSM: ******* против: „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „*****" № 2, ет. 4, с на основание: чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 380 от КЗ и цена исковете: 400 000 лева неимуществени вреди.

Излагат, че на 04.04.2024 г., около 03:40 часа в с. Г, Ловешка област, на улица ул.“ ****" № 211 при управление марка „Роувър", модел „МГЗР" с рег.

№ ОВ **** ВМ, непълнолетният водач С. Р. М., ЕГН ********** от с. Г, обл.

Ловеч, нарушил правилото за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се движел със 130 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. С. б.ж. на с. Г, обл. Ловеч.

По случая срещу С. Р. М. било образувано е наказателно производство ДП № 99/2024 г. по описа на РУ-Тетевен, приключило с Присъда № 1 от 20.01.2025 г. по НОХД № 522/2024 г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е бил признат за виновен.

Подробно описват причинените ми неимуществени вреди.

1

Към момента на злополуката - 04.04.2024 г. лекият автомобил, управляван от виновния водач, не е имал редовно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. Предявили са претенция пред ответника, по която е образувана преписка по щета № 24210074/30.04.2024 г., но е отказано плащане.

Молят съда да постанови решение, с което осъди ГФ да заплати на М. С.

М., ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** и двамата от с. Г, обл.

Ловеч, ул. "******" № 5 сумата от по 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания от смъртта на синът им М. М. С. - б.ж. на с. Г, обл. Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная - 30.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 38, ал.2 ат ЗАдв. адв. хонорар. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба вх. № 1850/12.03.2025 г. от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „*****" № 2, ет. 4, чрез юрисконсулт К. Я.. ОспорваТ изцяло исковите претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени и моля същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В случай, че ищците докажат наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на водач, чиято отговорност се покрива от Гаранционен фонд, то твърдят, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищеца размер. Считат, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, който деморализира и ненужно обогатява ищеца и който смущава общественото нравствено чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016 г по т.д.№ 3568/2015 г на ВКСДК, I Търговско отделение).

При условията на евентуалност правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и ищците в размер на поне 70%. В тази връзка изтъкват, че М. М. С. е пътувал в увреденото МПС без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда, респ. с настъпването на 2 смъртта на пострадалото лице - нарушение на чл.137а от ЗДвП. М. М. С. се е съгласил да пътува при водач за когото е знаел, че е неправоспособен и с когото са се познавали, видно от мотивите на Присъда № 1/20.01.2025 по НОХД № 522/2024 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч. Посочва още, че ищците като родители са допринесли с бездействието си за вредоносния резултат.

Оспорват по основание искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер. При условията на евентуалност считат, че началният момент на законната лихва е 15.07.2024 г. датата на постановения от ГФ отказ, а в случай на евентуалност от датата на завеждане на исковата молба в съда - 13.02.2025 г.

Молят да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени на Гаранционен фонд всички сторени в хода на производството разноски вкл. и не само юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 540.00 лева. В случай, че претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение надвишава размера от 540 лв., молят същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено при съобразяване на практиката на ВКС - Определение №1016/06.03.2024 по ч.гр.д. № 4123/2024 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО.

Молят на основание чл. 219, ал.1 от ГПК съда да конституира в качеството на трето лице -помагач на страната на Гаранционен фонд по настоящото дело: Р. С. М., ЕГН: ********** с постоянен адрес: с. Г, ул.

****** № 8, настоящ адрес: гр. Е, ул. ***** № 13, и М. М. М., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Г, ул. ****** № 8, - родители на посочения за виновен от страна на ищеца за настъпването на процесното ПТП -С. Р. М., ЕГН: **********, непълнолетен към датата на настъпване на процесното ПТП. Излагат, че Гаранционен фонд има интерес от привличането на прекия и непосредствен причинител на вредите от процесното ПТП като подпомагаща страна, предвид обвързване от доказателствената сила на мотивите при евентуално осъдително решение срещу Фонда, ако такова бъде постановено. Съгласно чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховането след изплащане на обезщетение, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му и има право на регресен иск срещу виновния за ПТП водач.

3

На основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД родителите носят солидарна, безвиновна отговорност за вредите, причинени от непълнолетен към датата на ПТП водач.

Изразяват становище по доказателствените на ищците и правят такива от своя страна.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която с оглед направеното признание за наличието на предявена претенция от името на ищците към ответника, влязла в законна сила присъда, не се оспорва механизма на настъпване на ПТП и вината, както и липсата на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и застрахователната компания, считат, че тези обстоятелства следва да се отделят, като безспорни по делото.

Във връзка с направеното оспорване на претенцията за неимуществени вреди и установяване техният размер, поддържат искането си от исковата молба за назначаване на СПЕ, както и направените доказателствени искания, представят писмени доказателства. Оспорват възраженията на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение и наличието на съпричиняване.

Позовават се на съдебна практика по сходни казуси.

Не отричат обстоятелството, че М. М. С. - б.ж. на с. Г, обл. Ловеч се е возил в процесния лек автомобил, управляван от неправоспособен и непълнолетен водач. Но твърдят, че М. С. е искал да слезе от колата и е умолявал водача да намали скоростта, непосредствено преди злополуката.

Оспорват твърденията, че ответника не дължи лихви за забава, като излагат подробни съображения.

С оглед на горното поддържат исковете си така, както са предявени. По отношение направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнагаждение над сумата от 540 лева, считат същото за противоречащо със закона и задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК. По отношение искането на ответника на основание чл. 219 от ГПК не възразяват срещу същото. Не възразяват да бъдат исканията на ответника, с изключение на искането за разпит на деликвента С. Р. М., с оглед на обстоятелството, че същият е заинтересован от изхода на спора и наличието на обратен иск към родителите му за причинените от него вреди.

Подаден е допълнителен отговор на искова молба, в който се поддържа 4 оспорването си относно исковите претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени и моля същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Поддържат всички направени възражения и доказателствени искания.

Съдът е сезиран и с обратен иск от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „*****" № 2, ет. 4 срещу Р. С. М., ЕГН ********** с постоянен адрес с. Г, ул. ****** № 8, настоящ адрес гр. Е, ул. ***** № 13 и М. М. М., ЕГН: ********** и с постоянен и настоящ адрес: с. Г, ул. ****** № 8 с цена на иска 26 000.00 лева, частичен иск от 400 000.00 лева, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за лихвите и деловодни разноски, за които Гаранционен фонд е осъден да заплати, както и направените деловодни разноски, включително държавна такса за завеждане на обратния иск и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева.

С определение № 94/ 09.06.2025 година на основание чл. 219, ал.3 от ГПК предявеният обратен иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.

В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адв. Д. Н. от АК – Ловеч поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, излага съображения за основателността на исковата претенция. Изтъква, че се установява по безспорен начин наличието на обезопасителен колан, като не оспорва знанието на пострадалия, че виновният водач е без свидетелство за правоуправление, но счита, че процента на съпричиняване не би следвало да е по-голям от 10 пункта. Представя писмена защита.

За Гаранционен фонд се явява адв. Александрова, която оспорва исковата претенция както по основание така и по размер. Моли за срок за писмени бележки. Представя в срок писмена защита.

Третите лица-помагачи на страната на ответника ГФ, се явяват лично и с адв. С. П., АК – С, оспорват иска по размер, като счита, че по делото са събрани безспорни доказателства за знанието на родителите на пострадалия, че синът им се вози при С. често, както и че той не е имал свидетелство за правоуправление, тъй като е бил непълнолетен. Претендира разноски. Развива съображенията си в писмено становище.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, 5 в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

С присъда № 1/ 20.01.2025 година по НОХД № 522/ 2024 година по описана ОС-ЛовечС. Р. М., роден на 19.04.2006 година в Тетевен, живущ в с. Г, област Ловеч, ул. „******” № 8, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 04.04.2024 г., около 03:40 часа в с. Г, Ловешка област, на улица „****“, пред административен адрес № 211, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, при управление на МПС – лек автомобил „Ровър“, модел МГЗР, с peг. № O B **** ВМ, собственост на майка му М. М. М., нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП- при избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности в км/ч за категория „В“ в населено място – 50 км/ч, като се движел със 130 км/ч, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М. М. С. от с. Г, като деянието е извършено без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон - чл. 5 от ЗДвП и превишената скорост в населено място е с повече от 50 км/ч, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл.

7-мо и 8-мо, б. „б“, предл. 1-во, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 63, ал. 1 от НК, е осъден на 3 (три) години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК така определеното наказание от „лишаване от свобода“ е намалено с 1/3, като подсъдимият С. Р. М., следва да изтърпи наказание от 2 (две) години „лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал.1, във връзка с чл. 69, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.