Решение № 20112 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20112 гр. С., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА. при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело № 20261110122040 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ***** ***** ООД, с която срещу В. С. М. с ЕГН: ********** са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за признаване за установено, че В. С. М. с ЕГН:

********** дължи в полза на ***** ***** ООД суми, както следва: 1/ сумата от 510,65 евро, представляваща главница за разходи за поддръжка и управление и фонд ремонт и обновяване на общи части на сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Д., пл. ***** № 1, за обект кабинет № 324, дължими за периода м. 02.2025 г. – м. 04.2026 г. /подробно описани по пера в исковата молба/, ведно със законна лихва за период от 20.06.2026 г. до изплащане на вземането, за която сума, на 22.06.2026 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в производството по ч.гр.д. № 3270/2026 г. по описа на Районен съд – Ш., III-ти състав.

Ищецът твърди, че претенциите му се основават на неизпълнени облигационни задължения от страна на ответника в качеството му на ползвател на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Д., пл. ***** № 1, за обект кабинет № 324, дължими за периода м. 02.2025 г. – м.

04.2026 г. /подробно описани по пера в исковата молба/.

Поддържа, че сградата е в режим на Етажна собственост, уредена от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС)

Сочи, че с решение от 29.02.2024 г. и 02.04.2024 г. ОС на ЕС са определени вноски за управление и поддръжка в размер на 51,12 евро на месец.

Поддържа се, че плащане на претендираните в настоящото производство суми не е извършено от ответника, което обуславя и правния интерес за ищеца от 1 предявяване на исковите претенции.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, с който се оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции.

Оспорва се, че ответницата има качеството на етажен собственик, както и въобще на ползвател на обект в процесната сграда – етажна собственост. Оспорва се процесуалната и материална легитимация на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,във вр. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,във вр. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС е да докаже: 1) че ответницата е собственик/ползвател на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост, а именно апартамент обект кабинет № 324, находящ се в сградата-етажна собственост в гр. Д., пл. ***** № 1; 2) че е било взето влязло в сила решение на етажната собственост за заплащане от страна на етажните собственици на месечна такса в претендирания размер и за претендирания период; 3) размерът на частта от разходите, дължими от ответника.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила задълженията си към ищеца.

Съдът намира, че ищецът в настоящото производство не доказа материалната си легитимация, а именно, че е носител на вземане за сумата от 510,65 евро, представляваща главница за разходи за поддръжка и управление и фонд ремонт и обновяване на общи части на сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Д., пл. ***** № 1, за обект кабинет № 324, дължими за периода м. 02.2025 г. – м.

04.2026 г. /подробно описани по пера в исковата молба/, доколкото с оглед спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е обвързан от изложените в обстоятелствената част и петитума на исковата молба твърдения за факти и направените от ищеца искания, като именно на база твърденията на страните съдът разпределя доказателствената тежест между страните в производството. В конкретния случай от страна на ищеца се заявяват твърдения, че е носител на вземане за сумата от 510,65 евро, представляваща главница за разходи за поддръжка и управление и фонд ремонт и обновяване на общи части на сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Д., пл. ***** № 1, за обект кабинет № 324, дължими за периода м. 02.2025 г. – м. 04.2026 г. /подробно описани по пера в исковата молба/, за която сума ответницата е задължено лице, в качеството си на ползвател на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Д., пл. ***** № 1, за обект кабинет № 324. Същевременно е направено искане да бъде призната дължимостта на горепосочената сума, като бъде признато за установено, че ответницата дължи в полза на ищцовото дружество ***** ***** ООД сумата от 510,65 евро, представляваща главница за разходи за поддръжка и управление и фонд ремонт и обновяване на общи части на сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Д., пл. ***** № 1, за обект 2 кабинет № 324, дължими за периода м. 02.2025 г. – м. 04.2026 г. /подробно описани по пера в исковата молба/, ведно със законна лихва за период от 20.06.2026 г. до изплащане на вземането, за която сума, на 22.06.2026 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в производството по ч.гр.д. № 3270/2026 г. по описа на Районен съд – Ш., III-ти състав.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът изпълнява функции на професионален домоуправител на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Д., пл. ***** № 1. Като такъв същият не се легитимира, като носител на процесното вземане. Такова материално легитимирано лице може да бъде съответна етажна собственост, но не и дружеството, изпълняващо функции на професионален домоуправител на същата сграда в режим на етажна собственост.

Същевременно настоящото производство е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 3270/2026 г. по описа на Районен съд – Ш., III-ти състав, в което производство също са изложени твърдения, че ищецът е носител на вземане за сумата от 510,65 евро, представляваща главница за разходи за поддръжка и управление и фонд ремонт и обновяване на общи части на сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Д., пл. ***** № 1, за обект кабинет № 324, дължими за периода м.

02.2025 г. – м. 04.2026 г. /подробно описани по пера в исковата молба/, за която сума ответницата е задължено лице, в качеството си на ползвател на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Д., пл. ***** № 1, за обект кабинет № 324. Заповедното производство няма характер на състезателно такова и особено при подадено заявление по чл. 410 ГПК, уважаването на също е поставено в зависимост единствено от изложените в заявлението твърдение на заявителя за съществуване на вземането, което е предмет на заявлението.

Съществуването и изискуемостта на вземането, предмет на заявлението, се установява в нарочното исково производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, като една от основните процесуални предпоставки за допустимостта на същото исково производство е пълен идентитет между предмета на подаденото заявление, издадената заповед за изпълнение и от друга страна обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В случая такъв идентитет е налице – твърденията, на които ищецът основава правото си на вземане спрямо ответника, са идентични в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба, но същия не може да се приеме като материално легитимиран да претендира процесната сума.

Такова материално легитимирано лице би могло да бъде етажната собственост /при евентуално установяване на предпоставките за това/, но не и ищцовото дружество в случая. Не може да се приеме, че в случая става въпрос за нередовност, било то на подаденото заявление или исковата молба. Подаденото заявление съдържа твърдения за факти, на които ищецът основава правото си на вземане, претендирано в производството /вече се посочи по-горе, че особено в процедурата по чл. 410 ГПК заповедния съд се произнася въз основа на изложените факти, които в това производство може да не са подкрепени от никакви писмени доказателства/, като същите факти са изложени и в обстоятелствената част на исковата молба. Изложения пред заповедния съд и пред настоящия исков съд 3 петитуми са напълно идентични. Нередовност на подаденото заявление или депозираната искова молба не са налице, по становище на настоящия съдебен състав.

На следващо място е необходимо да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява в производството, че ответницата е пасивно материално легитимирана да отговаря за заплащането на сумата, предмет на предявения иск. Не се събраха доказателства, от които да се приеме за установено в производство, при условията на пълно и главно доказване, че същата през процесния период е имала качеството на ползвател на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Д., пл. ***** № 1, за обект кабинет № 324. От събраните доказателства се установи, че ползвател на същия обект през процесния период е било трето за производството лице, а именно дружеството „*****“ ЕООД, ЕИК *****. Действително ответницата е едноличен собственик на капитала и представляващ това дружество /видно от извършена справка в Търговски регистър към Агенция по вписванията/, но това обстоятелство не я легитимира пасивно, като задължено лице за сума, представляваща главница за разходи за поддръжка и управление и фонд ремонт и обновяване на общи части на сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Д., пл. ***** № 1, за обект кабинет № 324, дължими за периода м. 02.2025 г. – м. 04.2026 г.

Ето защо при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че липсва основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника и предявеният иск следва да се отхвърли.

По отношение разпределението на отговорността за разноските в производството пред СРС:

При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има ответницата в производството.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в заповедното производство и не са представени доказателства за извършването на такива.

От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в исковото производство гр. д. № 22040/2026 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като са представени доказателства за извършването на такива, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ***** ***** ООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., УЛ.***** 3, следва да бъде осъден да заплати в полза на ответницата В. С. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., УЛ.***** 46, ет.1, ап.3, сумата от 300,00 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 22040/2026 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХЪВРЛЯ предявените, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, от името на ***** ***** ООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., УЛ.***** срещу В. С. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., УЛ.***** 46, ет.1, ап.3, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за признаване за установено, че В. С. М. с ЕГН: ********** дължи в полза на ***** ***** ООД суми, както следва: