Определение № 1833 от 15.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1833 гр. Варна, 15.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500109 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 9447/18.04.2023 г. от С. Д. Л. Х., чрез адв. Д. К., с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 390/28.03.2023 г., постановено по в. гр. дело № 109/2023 г. по описа на ВОС.

Излага се становище, че в производството се дължат разноски. Поддържа се аргумента, че такива следва да действат превантивно за неоснователното водене на дела с предмет чл. 247 от ГПК, каквото се сочи, че е и настоящото. Позовава се и на изхода на спора. Моли съда да допълни решението, като се възстановят поисканите от нея разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

В настоящия случай делото се развива след въззивна жалба срещу решение, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, както и по частна жалба срещу определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Въззивният съд се е произнесъл с Решение №390/28.03.2023 г., с което е потвърдил обжалваните актове на първоинстанционния съд.

В мотивите към решението си ВОС е изложил подробно становище по направеното искане за присъждане на разноски от частния жалбоподател и въззиваем по въззивната жалба. Съгласно мотивите, такива не се дължат с оглед характера на производството, досежно то не е самостоятелно, а продължение на основното.

Настоящият състав споделя виждането на решаващия състав, поради което не намира основание за пререшаване на въпроса с разноските.

Разпоредбите за разноските са императивни и не следва да се тълкуват разширително.

В тази връзка регламента на чл. 81 от ГПК визира решаващия акт на съда, съответно недопустимо е производство, което възниква по повод поправка на такъв акт да обуславя отделно право по чл. 78 от ГПК.

Несъстоятелен и ненамиращ опора в закона е аргумента на молителя, че отговорността за разноски има превантивен характер за неоснователното водене на дела по реда на чл. 247 от ГПК. Осъждането на насрещната страна за разноските при условието, че 1 неоснователно е завела делото е следствие на изхода му – основателно ли е образувано съответно производство се преценява за всеки конкретен случай. На практика е възможно да са налице частни случаи, в които осъждането да е въздействало възпиращо за инициирането на последващ съдебен спор, но това не е законова цел, поради което е недопустимо да послужи като единствено основание за присъждане на разноски.

Поради гореизложеното молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9447/18.04.2023 г. от С. Д. Л. Х., чрез адв. Д. К., с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 390/28.03.2023 г., постановено по в. гр. дело № 109/2023 г. по описа на ВОС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2