Определение № 2381 от 27.06.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………/……….06.2019г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ………………….юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА като разгледа докладваното от съдия Кирякова възз.търг.дело

№ 922 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. срещу решение № 1083 от 15.03.2019г., постановено по гр.д.№ 11279 по описа на ВРС за 2018г., с което е отхвърлен иска на „ПРОФИ

КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49 бл.53Е вх.В срещу Д.Р.Д. с ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че последният дължи на търговеца сумата в размер 1543.30лв., главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 06.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 3207 /2018г. по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда относно приложимостта на чл.60, ал.2 от ЗКИ в отношенията между небанковите кредитодатели с техните клиенти, доколкото липсва нормативна опора за настъпване на последиците й да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради което указанията на ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК не следва да бъдат прилагани в настоящия казус /О № 748/12.11.2013г. на ВКС по ч.т.д № 3559/2013г., второ т.о., ТК; О № 041/11.01.2016г. на ВКС по гр.д. № 4606/2015г. четвърто г.о., ГК/. Сочи се, че с разпоредбата на чл.12, т.3 от ОУ към договора е уговорен начина на настъпване на предсрочната изискуемост на същия, като доколкото се налице обективните условия за това, то уведомяване на длъжника не е предвидено. На следващо място се настоява, в условията на евентуалност ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост по ДПК № ********** от 06.04.2017г. не е надлежно обявена на длъжника, то да установи съществуване на вземане за неизплатената част от задължението, съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция по арг.от чл.235, ал.3 от ГПК, т.к. към падежната дата на последната погасителна вноска по договора е с дата 15.04.2019г., когато целият погасителен план е изтекъл.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска в цялост с присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Изразено е становище, че независимо, че финансовата институция в конкретния случай не е банка, по отношение на отпускането на кредити тяхната дейност се приравнява с тази на банките като общия материално-правен режим на договорите за потребителски кредит налага правилата за предсрочната изискуемост, въведени за банките, да се прилагат и за небанковите институции. На следващо място се твърди, че липсват данни длъжникът да е получил допълнителни услуги от тези, които са изброени в споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул.

„България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. срещу решение № 1083 от 15.03.2019г., постановено по гр.д.№ 11279 по описа на ВРС за 2018г., с което е отхвърлен иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49 бл.53Е вх.В срещу Д.Р.Д. с ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че последният дължи на търговеца сумата в размер 1543.30лв., главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 06.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 3207 /2018г. по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав.

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 922/2019 год. на ВОС за 18.09.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.