Определение № 2 от 05.01.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500463 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на Т. Г. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Х., против определение № 2526/09.10.2025г. по гр.дело № 1015/2025г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея жалба против възбрана, наложена на 20.02.2025 г. от ЧСИ Д. Н. с рег. №804 по изп.дело № 568/2011г. върху ½ ид. част от недвижими имоти, собственост на жалбоподателката.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че за да постанови обжалвания акт, съдът е намерил за недоказано, че изпълнението е насочено към вещи, които в деня на налагане на възбраната са били във владение на третото – лице жалбоподател и тя не е легитимирана да защити правата си по реда на чл.435, ал.4 ГПК. Съдебният изпълнител е предприел принудително изпълнение върху идеалните части от имотите като придобити в режим на СИО от длъжника по изпълнителното дело въз основа на договор между него и жалбоподателката от 03.02.2015г., вписан в регистъра на имуществените отношения на съпрузите към Агенцията по вписвания, по силата на който върху тяхното имущество е учреден режим на разделност и съгласно който тези имоти са лична собственост на Т. Г. К.. С разпореждане от 17.04.2025г. по отношение на тези имоти ЧСИ е отказал да предприеме опис и публична продан, но поради съмнения относно собствеността върху тях е отказал да вдигне наложената от него възбрана.

Излага доводи, че жалбата е допустима съгласно ТР № 2/26.06.2015г. и 1 основателна,тъй като обезпечението е наложено върху обект, негоден за изпълнение. Намира за безспорно, че недвижимите имоти са закупени от нея с НА № 2006, т.9, рег.№ 14587, дело № 1788/2024г. на 17.12.2024г. на нотариус Н. М., рег. № 409 на НК, предадено владението върху тях с приемно – предавателен протокол, а възбраната следва вписването на нотариалния акт и установяването на владението.

Предвид отказа на съдебния изпълнител да опише имотите и релевираните твърдения за владение на имота, следва да се приеме, че упражняването на фактическата власт по смисъла на чл.435,ал.4 ГПК се припокрива с владението като част от правото на собственост в който смисъл е решение № 1215/07.08.2014г. по гр.дело № 1250/2014г. на Варненския окръжен съд и определение № 1215/05.05.2025г. по ч.гр.дело № 1036/2025г. на САС. Представя приемо-предавателен протокол от 17.12.2024г. /незаверено копие/ и претендира разноските по делото.

В отговор на частната жалба, подаден от М. Х. Ч., чрез пълномощника адв.Ц., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Излага доводи, че изпълнителното дело е образувано за негово вземане против длъжника К.

И. К. за сумата от 15 000 евро под № 568/2011г. по описа на ЧСИ Н.. Бракът между длъжника и настоящата частна жалбоподателка е сключен на 24.08.2013г. при законов режим на съпружеската имуществена общност. Този режим е преуреден с договор от 05.03.2015г. посредством сключването на брачен договор, според който имущество, придобито от единия от съпрузите, става негова лична собственост. Процесните имоти са придобити от частната жалбоподателка през 2024г., но според страната е очевидно, че брачният договор между длъжника и нея е симулативен, сключен след възникване на задължението на К. с цел намаляване на имуществото му посредством изключването от него на бъдещи активи. Чрез сключването му длъжникът е целял избягването на предприемане на принудителни действия против ½ ид.част от СИО. Намира за несъмнено, че К. К. е бил наясно, че със сключване на брачния договор уврежда правата на своя кредитор, тъй като съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на неговите кредитори.

Взискателят твърди, че е предявил иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване за недействителен спрямо него на брачния договор между длъжника и частната жалбоподателка, по който е образувано гр.дело № 671/2025г. по описа на БОС, висящо понастоящем. Намира, че правилно предходната инстанция, след като е установила, че жалбоподателката не е владяла имота към датата на налагане на възбраната, не е легитимирана да обжалва действията на съдебния изпълнител. Твърди, че не е установено тя да е владяла процесните имоти самостоятелно и изключително и сочи възможността правата и да бъдат защитени по реда на чл.440 ГПК.

2

Отговор на частната жалба е подаден и от длъжника по изпълнителното дело К. К.. Поддържа я и моли да бъде уважена.Твърди, че прекратителните мотиви на съда не кореспондират с предмета на жалбата и на отправеното с нея искане. За да приеме, че жалбоподателката не е била във владение на имота, съдът е приел, че тя не е представила доказателства за твърденията си, а той няма задължение да ги събира служебно. Намира, че изводът на предходната инстанция, че собственикът на недвижим имот при подаване на жалба по чл.435, ал.4 ГПК следва да докаже владението си противоречи на т.6 от ТР№6/14.03.2014 г. на ВКС.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становищата по нея и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по жалба на Т. Г. К. срещу действие на ЧСИ Д. Н. рег. № 804 на КЧСИ, по изп.д.

№ 568/2011г. - налагане на възбрана на 20.02.2025г. върху ½ ид.ч. от собствените й недвижими имоти:

1) самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес: гр.

Б., ул. „А. Д.“ № *, ет. *, ап. *, ведно с 5,09 кв. м. ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор ***, както и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***;

2) самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес: гр.

Б., ул. „А. Д.“ № *, ет. *, ап. *, ведно с 8,89 кв. м. ид. ч. от общите части на сграда с ***, както и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***;

3) самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес: гр.

Б.,ул. „А. Д.“ № *, ет. *, ап. *, ведно с 7,88 кв. м. ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор ***, както и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***;

4) 180,99/1653 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Б., кв. „С.“, ул. „А. Д.“ №* и

5) паркомясто № 21, с площ от 12,50 кв. м., разположено в свободната дворна площ на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Б., кв. „С.“, ул. „А. Д.“ №*.

В жалбата са изложени твърдения, че Т. К. е едноличен собственик на посочените имоти, трето за изпълнителното дело лице и в деня на налагане на възбраната се намират във владение на жалбоподателката. Представен е брачен договор от 03.02.2015г. между нея и длъжника по изпълнителното дело, според който имуществото, придобито от всеки от съпрузите след подписването му, ще се счита за лична негова собственост. Представен е и 3 нотариален акт, според който посочените имоти са придобити от Т. К. чрез покупко – продажба на 17.12.2024г.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за недопустима и е постановил оставянето и без разглеждане. За да достигне до този извод, съдът е приел, че жалбоподателката е трето за изпълнителното дело лице, което не е доказало, че е владяло имота към датата на налагане на възбраната и поради това не е легитимирано да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435, ал.4 ГПК, а следва да потърси защита на правата си по реда на чл.440 ГПК.

Изпълнително дело № 568/2011г. по описа на ЧСИ Д. Н. е образувано по молба на длъжника М. Х. Ч. за реализиране на вземането му против „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД, представлявано от К. И. К. и против К. И. К. по изпълнителен лист от 14.01.2010г., издаден по ч.гр.дело № 176/2010г.

За реализиране на вземането по искане на ЧСИ е вписана възбрана върху посочените имоти, придобити от жалбоподателката – съпруга на длъжника на 17.12.2024г. и е насрочил опис върху тях.

След подадено възражение и представен брачен договор между длъжника и съпругата му, съгласно който всички недвижими имоти, придобивани от единия от съпрузите след сключване на договора се считат лична негова собственост, съдебният изпълнител е отменил описа на имоти.

С разпореждане от 17.04.2025г. ЧСИ Н. по депозираното от длъжника възражение е намерил, че поради неяснота на клаузите на брачния договор не може да се установи дали имотите са лична собственост на Т. К. или са притежавани от съпрузите в режим на СИО и е постановил отказ да вдигне наложената върху тях възбрана.

Подадената частна жалба е основателна, а обжалваното определение следва да се отмени по следните съображения:

Обжалва се налагане на възбрана върху недвижими имоти, за които жалбоподателката твърди, че към деня на възбраната са били в нейно владение и тя е техен собственик по силата на сключен с длъжника брачен договор.

Дали жалбоподателката е била във владение на имотите е въпрос по същество на делото /с оглед на твърденията в жалбата/, а не на неговата допустимост.

Поради това, ако съдът приеме, че тя не е доказала твърденията си в този смисъл следва да отхвърли жалбата, а не да прекрати делото.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 2526/09.10.2025г. по гр.дело № 1015/2025г. по описа на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество на жалбата.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500463 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на Т. Г. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Х., против определение № 2526/09.10.2025г. по гр.дело № 1015/2025г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея жалба против възбрана, наложена на 20.02.2025 г. от ЧСИ Д. Н. с рег. №804 по изп.дело № 568/2011г. върху ½ ид. част от недвижими имоти, собственост на жалбоподателката.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно.