Определение № 2554 от 26.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2554 гр. Пловдив, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502394 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Н. А., против Разпореждане от 26.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 12543/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., съдържащо се в Заповед за изпълнение № 6395 от 26.07.2024 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Д. Т. за следните суми: 72,36 лв. – възнаградителна лихва за периода 09.09.2019 г. до 10.02.2020 г.; 517,84 лв. – законна лихва за забава от 10.09.2019 г. до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2024 г., до окончателното плащане на вземането.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че не е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК относно съдържащите се в договора предвиждания и допускания, размера на ГЛП и ГПР. Твърди се, че неустоечната клауза не е влязла в сила, а заповедният съд няма задължение да следи за наличието на всички възможни основания за нищожност/недействителност на договора. Иска се отмяна на разпореждането и произнасяне по съществото на спора.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 12543/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против длъжника Д. Д. Т., ЕГН ********** от гр.

Д., общ. Д., обл. Х., ул. „К.“ № 10 за заплащане на сумите: 700 лв. главница, 72,36 лв. договорна лихва за периода от 09.09.2019 г. до 10.02.2020 г. и 517,84 лв. обезщетение за забава за забава за периода от 10.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното 1 изплащане, дължими на основание договор за паричен заем № 354030, сключен на 02.09.2019 г. между „Сити кеш“ ООД и Д. Д. Т., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към Договор за продажба на вземания (цесия) от същата дата.

Със Заповед за изпълнение № 6395 от 26.07.2024 г. съдът е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата от 700 лв., представляваща неплатената част от чистата стойност на кредита, дължима на основание чл. 23 от ЗПК поради недействителност на договор за потребителски кредит № 354030 от 02.09.2019 г., както и разноските по делото по съразмерност: 14 лв. за държавна такса и 27,13 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на следните суми: 72,36 лв. – възнаградителна лихва за периода 09.09.2019 г. до 10.02.2020 г.; 517,84 лв. – законна лихва за забава от 10.09.2019 г. до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2024 г., до окончателното плащане на вземането, като е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвид уговорената в същия неустойка за неизпълнение на задължението на заемателя да представи обезпечение по заема в тридневен срок от усвояването, която следва да намери израз в ГПР по кредита, тъй като има характер на скрита печалба за кредитора. С оглед на това заповедният съд е приел, че потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита по реда на чл. 23 от ЗПК, но не и лихви и други разходи по кредита.

Разпореждането е правилно.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за заем, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите.

От съдържанието на процесния договор за паричен заем може да се направи обоснован извод за недействителност на договора съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, доколкото същият вменява на потребителя задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. От договора не се установява дали тази неустойка, по същество представляваща разход по кредита, е включена в размера на ГПР. Неяснотата относно размера на ГПР лишава потребителя от възможността да извърши реална и обективна преценка за икономическите последици от сключване на договора и конкретната финансова тежест, която следва да поеме при изпълнение, респективно неизпълнение на задълженията по договора. Последното представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК.

Сама по себе си неустоечната клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като по начина, по който е уговорена същата надхвърля типичните функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Неустойката е уговорена в размер, който е повече от половината до стойността на заема (при главница от 700 лв. неустойката е в размер на 377,64 лв.) и се дължи заедно с погасителните вноски по договора за заем, а това води до скрито оскъпяване на кредита и поставя в твърде неблагоприятно положение потребителя, тъй като утежнява съществено задължението му. Възраженията на жалбоподателя, че неустоечната клауза не е влязла в сила между страните, не могат да бъдат възприети, тъй като липсват твърдения и доказателства по делото, потребителят да е предоставил исканото обезпечение, което от своя страна води до активиране на неустоечната клауза.

При констатиране на нищожни или неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено, освен за чистата сума на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК, както е сторил заповедният съд. Други плащания на кредитора, освен за чистата сума на кредита, не му се 2 дължат, в който смисъл е Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело С-520/2021 г. Съгласно чл. 415, ал. 3 от ГПК въпросът за дължимостта на останалите претендирани от заявителя вземания следва да бъде разрешен в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Заповедният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което разпореждането, с което частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.07.2024 г., съдържащо се в Заповед за изпълнение № 6395 от 26.07.2024 г. по ч.гр.д. № 12543/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Д. Т. за следните суми: 72,36 лв. – възнаградителна лихва за периода 09.09.2019 г. до 10.02.2020 г.; 517,84 лв. – законна лихва за забава от 10.09.2019 г. до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2024 г., до окончателното плащане на вземането.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3