Решение № 134 от 06.04.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. П., 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101881 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството на пълномощник на Д. С.

З., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Я., ул. „П.“ № 18, общ. П. и съдебен адресат гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „България“ № 196, представлявано от В. М. И..

Сочи се в исковата молба, че ищцата е страна по Договор за паричен заем № 873154 от 30.01.2025 г., сключен с ответното „Креди Йес“ ООД, по силата на който получава сумата от 1 000,00 лева, при 11 на брой месечни вноски. Посочва се, че съгласно чл. 6 от цитирания договор, трябва да заплати и неустойка в размер на 765,77 лева, поради не предоставяне на обезпечение по кредита.

Релевира се, че Договор за паричен заем № 873154 от 30.01.2025 г.е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Навежда се, че в процесния договор липсва посочване на условията за прилагане на годишния лихвен процент, както и размера на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита и неустойката, с оглед преценката дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит, като в случая в договора е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формирането му и индивидуализация на компонентите, които съдържа същия. Наред с това, се релевира, че сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП, като по този начин се цели заобикаляне на закона, тъй като тези разходи са част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР, както и че ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика. Предвид изложеното се твърди, че договорът е недействителен, на основание чл.

22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за определяне на ГПР.

В условията на евентуалност се счита, че неустойката по процесния договор за паричен заем е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл. 143, ал. 1 и чл.

1

146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Твърди се, че процесната неустойка по договора противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава принципите на добросъвестността и справедливостта, и защото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Навежда се, че неустойката по договора води до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, както и че неустоечната клауза представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение в полза на кредитора и води до негово неоснователно обогатяване за сметка на кредитополучателя.

Релевира се, че сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР, като по този начин се цели заобикаляне на закона, тъй като тези разходи са част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР, както и че ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за паричен заем № 873154 от 30.01.2025 г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност да обяви за нищожна клаузата за неустойка по чл. 6 от Договор за паричен заем № 873154 от 30.01.2025 г., поради противоречието й с добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл.

21, ал. 1 от ЗПК.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ответното дружество депозира отговор, чрез процесуалния си представител, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на ищцовите твърдения. Не оспорва сключването на процесния договор за паричен заем. Оспорва релевираните от ищеца доводи за нищожност на договора, съответно нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, като твърди, че както договорът, така и процесната клауза от него, са валидни и не страдат от твърдените от ищеца пороци.

Моли за отхвърляне на ищцовата претенция. Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца в претендирания размер, като прави възражение за прекомерност, на релевираните в отговора съображения.

В проведено съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, от процесуалния му представител е депозирано писмено становище, с което поддържа изцяло депозираната молба и приложените към нея доказателства. Оспорва представения писмен отговор.

Изразява становище по същество на спора, като навежда допълнителни съображения в подкрепа на ищцовата претенция. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. изразява становище, че същото му е дължимо, както и че върху възнаграждението следва да се начисли ДДС. Представя списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща представител, като в депозирано писмено становище процесуалният му представител поддържа депозирания отговор и приложените доказателства, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява становище по същество на спора. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по Наредбата.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че страните са обвързани посредством облигационно отношение, обективирано в сключения между тях Договор за паричен заем № 873154 от 30.01.2025 г. Съгласно цитирания договор ответното дружество, в качеството на заемодател, се задължава да предостави на ищеца, в качеството на заемател, потребителски заем в размер на 1 000 лева, при ГПР от 64,468 %, а заемателят се задължава да върне заемната сума на единадесет месечни вноски, ведно с обезпечение предвидено в чл. 6 от договора и обща сума за плащане от 2035 лева. В чл. 6 от договора е разписано, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с поръчител, съответно поръчители отговарящ /и на условията разписани в чл. 10, ал. 1, т. 5 от ОУ и с едно или повече от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция; ценна книга издадена в полза на заемателя. С 2 подписването на договора заемателят декларирал, че му е известно обстоятелството, че ако не представи посоченото в чл. 6, ал. 1 от договора обезпечение дължи неустойка в размер на 765,77 лева с начин на разсрочено плащане, описан в погасителния план.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По делото няма спор, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.

Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

В настоящия случай страните не спорят, че в процесния договор неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената в договора неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията от длъжника по Договора за кредит, нито обезпечава вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение. С нея се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, защото както се установи по-горе е заета сума от 1 000 лева, а предвидената неустойка е в размер на 765,77 лева. В процесния случай възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.

Пряката и непосредствена цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения.

Съдът намира, че с тази неустойка кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което е нищожна. Фактът, че същата е включена като част от месечната погасителна вноска е основание да се приеме, че всъщност последната има точно такъв характер - скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на кредита във вреда на потребителя, поради което посочената клауза е неравноправна и нищожна.

Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то Договорът за паричен заем от 30.01.2025 година е недействителен/нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.

3

С оглед на изложеното съдът следва да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Предвид основателността на главния иск, не подлежи на разглеждане по същество предявения в условията на евентуалност иск за обявяване нищожността на клаузата за неустойка по процесния договор за кредит.