Решение № 7954 от 01.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7954

Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180702025 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Съдебното производство е образувано по жалба от Й. Й. Б., [ЕГН], против Решение № 2153-15-132/01.09.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-584/01.07.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО.

В подадената до съда жалба оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, като поддържа, че същите са постановени в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. Според жалбоподателя административният орган неправилно е приел, че не са налице доказателства спорният период на осигуряване да бъде зачетен като положен при условията на втора категория труд, поради което незаконосъобразно е отказал отпускането на исканата пенсия.

Жалбоподателят твърди, че неправилно не е зачетен като осигурителен стаж от втора категория труд периодът от 14.01.2014 г. до 29.04.2018 г., положен при осигурителя „Розова долина ЕКС“ ЕООД, на длъжност „шофьор товарен автомобил (международни превози)“. Поддържа, че през целия този период е управлявал товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 12 тона, поради което трудът му попада в хипотезата на чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и следва да бъде зачетен като положен при условията на втора категория труд.

В жалбата се сочи, че по делото са налице данни от трудовата книжка, трудовия договор, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и представеното удостоверение образец УП-3, от които се установява както заеманата длъжност, така и обстоятелството, че трудът е положен при условията на втора категория. Поддържа се още, че в Регистъра на осигурените лица са подавани данни за осигуряване при условията на втора категория труд, които неправилно са били игнорирани от пенсионния орган като доказателствен източник.

Излага се, че административният орган е дал неправилен превес на обстоятелството, че осигурителят няма правоприемник и че не е налична първична отчетна документация, като тези обективни обстоятелства са били тълкувани във вреда на осигуреното лице. Според жалбоподателя липсата на архивни документи при осигурителя не може да води автоматично до отказ от признаване на права, когато съществуват други относими доказателства за характера на положения труд.

Оспорващият поддържа още, че пенсионният орган не е изпълнил в пълен обем задълженията си по служебното начало, като не е предприел всички необходими действия за изясняване на релевантните факти и обстоятелства. В тази връзка сочи, че не са били събрани своевременно данни относно моторните превозни средства, използвани от осигурителя, тяхната товароподемност и характера на извършваната транспортна дейност, както и информация относно международните превози, осъществявани от дружеството.

Според жалбоподателя при правилна преценка на доказателствата спорният период следва да бъде признат за стаж от втора категория труд, в резултат на което той би изпълнил законовото изискване за наличие на най-малко 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд по чл. 69б, ал. 2 от КСО и би придобил право на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По изложените съображения се иска отмяна на Решение № 2153-15-132/01.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и на потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-584/01.07.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните в административното производство доказателства не се установява по несъмнен начин през периода от 14.01.2014 г. до 29.04.2018 г. жалбоподателят да е полагал труд като водач на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, който да обуславя зачитането му като стаж от втора категория труд. Излага доводи, че само вписването на длъжност „шофьор товарен автомобил“ и подаването на данни за втора категория труд в регистрите на НОИ не са достатъчни за признаване на съответната категория труд, доколкото е необходимо да бъде установено конкретното моторно превозно средство и неговите технически характеристики. Поддържа, че извършените проверки в административната фаза и събраните впоследствие доказателства не установяват по категоричен начин жалбоподателят да е управлявал през процесния период товарни автомобили с товароподемност над 12 тона. Счита, че липсват достатъчно доказателства относно действително положения труд и неговата категория, поради което правилно спорният период е зачетен като стаж от трета категория труд.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени процесното Решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-584/01.07.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от КСО. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по заявление с вх. № 2113-15-275/29.01.2025 г., подадено от Й. Й. Б., [ЕГН], до ТП на НОИ – Пловдив, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж и доход, включително трудови книжки, осигурителна книжка, удостоверения за стаж и доход, както и документ за банкова сметка.

Към датата на заявлението пенсионният орган е приел, че жалбоподателят има навършена възраст 60 години и 3 дни. На лицето е зачетен осигурителен стаж за времето от 01.08.1983 г. до 28.01.2025 г., с прекъсвания, както следва: осигурителен стаж от втора категория труд – 13 години, 7 месеца и 9 дни, и осигурителен стаж от трета категория труд – 22 години, 7 месеца и 13 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по реда на чл. 104 от КСО, е определен на 39 години, 7 месеца и 17 дни.

В хода на административното производство като спорен е възникнал въпросът относно категорията на труда, положен от жалбоподателя през периода от 14.01.2014 г. до 29.04.2018 г. при осигурител „Розова долина ЕКС“ ЕООД. В трудовата книжка на лицето е налице вписване за работа при този осигурител за посочения период на длъжност „шофьор товарен автомобил“, с код по НКПД 83322006, но в нея не са посочени видът и товароносимостта на управляваното моторно превозно средство и не е направено предложение за зачитане на труда в категория, различна от трета.

Установява се още, че в Регистъра на осигурените лица за периода от 14.01.2014 г. до 29.04.2018 г. са подавани данни за осигуряване на жалбоподателя при условията на втора категория труд.

По преписката е приложен трудов договор № 92/14.01.2014 г., сключен между „Розова долина ЕКС“ ЕООД и Й. Й. Б., по силата на който лицето е назначено на длъжност „шофьор товарен автомобил (международни превози)“, с код по НКПД 83322006, при пълно работно време от 8 часа дневно и 40 часа седмично. Приложена е и Заповед № 423/30.04.2018 г., с която трудовото правоотношение е прекратено, считано от 30.04.2018 г., като отново е посочена длъжност „шофьор товарен автомобил (международни превози)“, код по НКПД 83322006.

В ТП на НОИ – Пловдив е представено удостоверение образец УП-3 с изх. № 258/23.04.2025 г., издадено от „Розова долина ЕКС“ ООД, в което е посочено, че за периода от 14.01.2014 г. до 29.04.2018 г. жалбоподателят е работил като „шофьор товарен автомобил (международни превози)“, че трудът е положен при условията на втора категория труд и че е управлявал моторни превозни средства с товароподемност над 12 тона. В удостоверението е отразен осигурителен стаж в размер на 4 години, 3 месеца и 16 дни, удостоверен като положен при условията на втора категория труд. При извършената проверка пенсионният орган е констатирал, че документът не съдържа подпис и печат на ръководител, а е подписан единствено от лице, посочено като негов съставител.

Във връзка с необходимостта от проверка на удостоверения стаж и категорията труд пенсионният орган е инициирал проверка на осигурителя „Розова долина ЕКС“ ООД. Съставен е Констативен протокол № КВ-5-15-01922981/10.06.2025 г. от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив. При проверката е установено, че осигурителят е с [ЕИК] и адрес [населено място], [улица]. До дружеството и до управителя Р. И. Р. са изпратени писма за явяване и представяне на документи, необходими за проверката. Писмата са върнати, като едното е върнато с отбелязване, че адресът е „преместен“, а по отношение на управителя е получена информация, че е напуснал страната на 02.09.2020 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ и към момента на проверката не се е завърнал.

В констативния протокол е отразено, че не е осъществен контакт с управителя и не са открити първични финансово-счетоводни документи, трудови досиета, разплащателни ведомости и други документи, въз основа на които да се провери осигурителният стаж на жалбоподателя и категорията труд за периода от 14.01.2014 г. до 29.04.2018 г. Прието е, че е налице обективна невъзможност да бъде извършена проверка на осигурителния стаж на лицето за този период при посочения осигурител.

След извършената проверка с Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-584/01.07.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив на Й. Й. Б. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Като основание за отказа е посочено, че лицето не изпълнява изискването за наличие на 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд, тъй като спорният период при „Розова долина ЕКС“ ЕООД не е признат като стаж от втора категория.

Разпореждането е обжалвано по административен ред с жалба вх. № 1012-15-351/11.08.2025 г., подадена от Й. Й. Б. чрез пълномощник. В жалбата е посочено, че неправилно не е зачетен като втора категория труд стажът за периода от 14.01.2014 г. до 29.04.2018 г. при „Розова долина ЕКС“ ЕООД. Твърди се, че през този период жалбоподателят е работил като шофьор товарен автомобил и е управлявал товарни автомобили с товароподемност над 12 тона. Посочени са и три конкретни автомобила, които според жалбоподателя е управлявал през процесния период.

След постъпване на административната жалба пенсионният орган е изискал информация от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив относно посочените от жалбоподателя товарни автомобили и относно това били ли са собственост на осигурителя „Розова долина ЕКС“ ЕООД и има ли данни да са управлявани от жалбоподателя. С писмо рег. № 103000-17890/19.08.2025 г. е получен отговор, съгласно който автомобил „Волво“ с рег. № [рег. номер] е с технически допустима максимална маса 18 000 кг, собственост на „Райфайзен Лизинг България – клон Пловдив“ ООД, с ползвател „Ню транс груп“ ООД; автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] е с технически допустима максимална маса 18 000 кг и е собственост на „Сожелиз – България – клон Пловдив“ ЕООД; автомобил „МАН“ с рег. № [рег. номер] е с технически допустима максимална маса 19 500 кг, собственост на „Сожелиз – България – клон Пловдив“ ЕООД, като „Розова долина ЕКС“ ЕООД е посочено като ползвател. В отговора не е съдържана информация тези автомобили да са управлявани от жалбоподателя през спорния период.