Определение № 991 от 11.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991 гр. Благоевград, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500898 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 6803/21.07.2023г., подадена от адвокат Д. В. М., АК Пловдив, в качеството си на пълномощник на В. А. В. против определение № 583/07.07.2023г., постановено по гр.д.№ 11/2023г. по описа на РС Петрич, с което е отхвърлено искането му по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 180/26.05.2023г., в частта за разноските.

В частната жалба се излагат аргументи за неправилност на обжалваното решение. Изтъква се, че според цитирана съдебна практика минималния размер на дължимо адвокатско възнаграждение при обективно съединени искове се определя в съответствие с материалния интерес върху цената на всеки от исковете поотделно, като съобразно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения такова възнаграждение се дължи за всеки иск поотделно при обективно съединяване според броя и вида на исковете. Сочи се, че размерът на възнаграждението се определя от цената на всеки иск, която според чл.68 ГПК се определя от паричната оценка на предмета на делото, а минималния размер на възнаграждението - според стойностите по чл.7, ал.1 от Наредба № 1. В случая са предявени два иска – за нищожност на клауза за неустойка и осъдителен – за връщане на недължимо платено, като се настоява, че по всеки един от тези искове се дължи минимален размер адвокатско възнаграждение.

Оспорва се тезата на насрещната страна, че двата иска произтичат от едно и също правоотношение, като се сочи, че става дума за искове с различен фактически състав, съдържание и предмет на доказване.

При поддържане на фактически твърдения и правни доводи в горната насока се обосновава правен интерес от обжалване и искане за отмяна на атакуваното определение, като се осъди насрещната страна да заплати на жалбоподателя допълнително възнаграждение в размер на 480 лв. с включено ДДС, както и сумата от 15 лв. заплатена такса за обжалване пред въззивната инстанция.

От насрещната страна – не е постъпил отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.

1

За да се произнесе по допустимостта и съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д.№ 11/2023г. по описа на РС Пeтрич е образувано по искова молба от В. А. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, с която срещу „СТИК КРЕДИТ“ АД, с ЕИК 202557159– при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени няколко иска – за прогласяване за нищожна клаузата за неустойка от Договор за кредит №

693567/13.05.2021г.г., сключен между страните на няколко основания, поради накърняване на добрите нрави – пр.основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и поради неспазване на разпоредбите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и осъдителен иск – за връщане на сумата от 216 лв., представляваща недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договора за кредит, сключен между страните – правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

С Решение № 180/26.05.2023г., постановено по делото – исковете по делото са уважени, като ответникът е осъден да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия - гр. Пловдив, с адрес на кантората в ***, сумата от 480 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.

От адвокат М. е постъпила молба по реда на чл.248 ГПК – за изменение на решението в частта за разноските като се осъдил ответното дружество да заплати допълнително сумата от 480 лв. с ДДС разноски, представляващи минимален размер адвокатско възнаграждение за втория уважен иск.

С обжалваното определение № 583/07.07.2023г. молбата на ищеца, чрез пълномощника му, за изменение на решението, в частта за разноските е отхвърлена като неоснователна. Аргументите за това са, че по въпроса относно начина на определяне на размера на адвокатските възнаграждения при кумулативно предявени искове е налице противоречива съдебна практика. На това основание, съдебният състав е възприел становището, че материалният интерес, служещ за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, се формира от сбора на цената на отделните искове, а не за всеки от тях поотделно. Отделно от това са развити и допълнителни съображения в насока, че претенцията за адвокатско възнаграждение в случая надвишават няколкократно цената на исковете, несъизмерими са с фактическата и правна сложност на делото, както и с осъществените от адвоката процесуални действия, поради което претендирането присъждане на посочената сума представлява злоупотреба с право по см. на чл.3 от ГПК и не съответства и на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАдв. за определяне на адвокатското възнаграждение в справедлив и обоснован размер.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

По същество :

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първоинстанционният съд, че присъждане на минимален размер адвокатско възнаграждение по отношение на всеки един от предявените искове би довело като краен резултат до присъждане на сума, значително надхвърляща сбора от цената на предявените искове и би довело до неоснователно разместване на блага /неоснователно обогатяване/, което по същество представлява злоупотреба с процесуално право – арг.чл.3 от ГПК.

2

Макар в преклузивните за това срокове ответната по исковете страна да не е направила своевременно възражение за прекомерност, във всички случаи съдът следва да следи и служебно да прилага императивни правни норми и приложението на правни принципи, какъвто е този по чл.3 от ГПК – да следи и съдейства на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави , дори и при лиса на изрично възражение от някоя от страните в тази насока.

Според актуалното разбиране на ВКС, обективирано в Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 5.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова, и Определение № 90 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл.633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната.

В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи 3 за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални".

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

"

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

От друга страна, правния ред в страната – в чл. 36, ал.2 от ЗАдв. прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано.

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл.32 ЗАдв. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия-обемът и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно.