Решение № 926 от 21.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д Л Д при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело № 20231110216508 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „..... против Наказателно постановление № 420007327/20.07.2023 г., издадено от Директора на РД „АА“ - София, с което на дружеството била наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева за неизпълнено задължение към държавата по чл. 6а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва електронния фиш. Излагат се доводи за недоказаност на административното обвинение и за маловажност на случая. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Подържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява и не взема отношение.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

..................стопанисва учебен център, притежаващ разрешение за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 3108/21.09.2012 г. и находящ се в ...................

На 22.05.2023 г., около 14:00 ч., проверяващ екип на РД „АА“ София посетил адрес:

............... за извършване на тематична проверка. Такава не била осъществена, поради липса на достъп до административния адрес.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по 1 делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля Д. Д.; АУАН; НП; известие за доставяне; разпечатка от информационна система; длъжностна характеристика; заповед за компетентност; удостоверение по ДОПК; разрешение; констативен протокол.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен. Основното обстоятелство, което се установява от приложения по преписката констативен протокол е, че на 22.05.2023 г. проверяващият екип на РД „АА“ София е посетил за проверка цитирания и в АУАН, и в НП адрес:............... но не е имал обезпечен достъп до адреса, за извършване на проверка, а от наличното разрешение – че адресът на учебния център е: гр.

...................

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

По допустимостта

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че постановлението е издадено от компетент ен държавен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Постановлението е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивните срокове за обжалване, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

Атакуваното е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.

На първо място, касае се за клон на търговец, по смисъла на чл. 17, ал. 1 и сл. от Търговския закон, който няма правосубектност, респективно – не може да бъде самостоятелен носител на права и задължения, а оттам – и самостоятелен субект на отговорност.

На следващо място, константна е съдебната практика (Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г. , II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по к .н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5488/2008 г. , II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 2 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в и др.), че в тежест на контролния орган е – да докаже обвинителната си теза. В конкретния случай, на нея е противопоставен официален удостоверителен документ – Разрешение № 3108/21.09.2012 г. на МТИТС за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, в който фигурира административен адрес на учебния център, различен от посочения и в АУАН, и в НП, т. е. не би могла да бъде обоснована теза, че „..................има задължение да осигурява свободен достъп на проверяващи екипи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ до помещения на цитирания адрес, респективно – да носи отговорност за необезпечен достъп до тях.

За пълнота на изложението, актосъставителят навежда доводи за техническа грешка, при изписване на адреса ..................... Подобни данни биха имали своето материалноправно значение, в случай на коректно формулирана обвинителна теза – посочен коректен административен адрес в АУАН и НП, като съдът разсъждава, на плоскостта на доказването. В конкретния случай, обаче, повдигнатото обвинение е недвусмислено обвързано с административен адрес, различен от регистрирания и съдът следва да отговори на въпроса: дължало ли е „.............. свободен достъп на проверяващи екипи на псочения адрес. Доколкото отговорът е подчертано отрицателен, то и закономерно следва отмяна на атакуваното постановление.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Определянето им в минималния размер, съобразно наложената санкция, не предполага – съдът да се произнася по възражението за прекомерност.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно – изготвено, в нарушение на материалния закон и, като такова, следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0007327/20.07.2023 г., издадено от Директора на РД „АА“ - София, с което на .................. била наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева за неизпълнено задължение към държавата по чл. 6а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на ................. сумата от 600 лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3