Решение № 66 от 02.10.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Раднево, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава П.а при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава П.а Административно наказателно дело № 20265520200154 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № ********, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на Р. К. Р. на основание чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 25,56 евро за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП вр. с чл. 21. Ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че електронният фиш е издаден при съществени процесуални нарушения. В жалбата се посочва, че в обжалвания електронен фиш неправилно е определен обекта на нарушението , тъй като ремаркето по своята правна и техническа същност е несамоходно пътно превозно средство, което се привежда в движение единствено чрез теглене от моторно превозно средство и като такова, то не може самостоятелно да развива скорост и да бъде годен обект на нарушение по чл. 21 от ЗДвП. По изложените съображения моли електронния фиш да бъде отменен.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се е явява, не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение гр.

Раднево – редовно уведомени, не изпращат представител.

С оглед събраните по делото доказателства и представените 1 такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На ******* г. в *********часа в ********, в района на бившя ************** с АТСС насочено към град **************, в двупосочен режим на заснемане, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В26, установено с АТСС "ARH CAM S1", след приспаднат толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, е установено и заснето извършено нарушение за превишение на разрешената скорост с 17 км/ч. от ППС РЕМАРКЕ ТУРИСТИЧЕСКО ВИД РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер ***********, собственост на жалбоподателя Р. К. Р..

Към административнонаказателната преписка са приложени: ел. фиш за налагане на глоба серия К № *******.; справка за нарушител/водач; снимков материал към електронния фиш от ***** г., ******* ч., ограничение 50 км/ч., без отбелязана измерена скорост; протокол от проверка №113-СГИСИС/06.04.2026 г., на отдел „Изпитване на средства за измерване на софтуер“, ГД „Мерки и измервателни уреди“ към Български институт по метрология; оправомощителни заповеди, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Като писмено доказателство по делото е прието и представеното от жалбоподателя копие на регистрационен талон №********за ремарке с рег. № *************.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законовия срок от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт и пред местно компетентния съд - този по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана. Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В конкретния случай в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено с ППС - туристическо ремарке за лек автомобил с регистрационен номер *************. Ремаркето е превозно средство, което не представлява моторно превозно средство, а съставлява пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство". Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата От своя страна § 6, т.11 от ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието "Моторно превозно средство", като посочва, че такова е пътно превозно средство, снабдено с 2 двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.

Доколкото процесното полуремарке, както всяко такова ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. При това положение се явяват основателни доводите, изложени в жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде осъществено посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.05.2026 г.), в която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство. При тази формулировка е очевидно, че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП подлежат само собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства.

Действително, в случая е било трудно, но не и невъзможно установяването на теглещото моторно превозно средство, тъй като полуремаркето закрива само част от регистрационния номер на МПС. Невъзможността да бъде индивидуализирано теглещото моторно превозно средство обаче води и до невъзможност да бъде установен неговият собственик, а според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, т. е. - на собственика. Доколкото липсва задължение собственикът на ремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като възможността двете ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална, следва да се приеме, че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш, като собственик на ремаркето, е незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че той е собственик и на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. В този контекст, следва да бъде съобразено и, че наказателно отговорен по смисъла на чл. 182 от ЗДвП е водачът, а според § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Съответно според § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, "ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Доколкото физическо лице не може да бъде водач на ремарке, респективно полуремарке, а само на моторно превозно средство, което тегли ремарке/полуремарке, следва, че единствено водачът на моторно превозно средство може да бъде субект на нарушение по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

Ето защо настоящият състав намира, че в случаи като настоящия на заснет регистрационен номер на прикачено към МПС ремарке, следва въз основа на изображението от АТСС административнонаказващия орган, да извърши проверка на фактите като установи собственика на управляваното МПС и едва след това да ангажира административнонаказателната отговорност на този собственик или на конкретния водач чрез съставяне на АУАН и наказателно постановление, в която процедура засегнатите лица биха имали много повече възможности за защита и за обективно изясняване на обстоятелствата по 3 нарушението.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, искането на въззивника за присъждане на разноски, направено с въззивната жалба, се явява основателно. Видно от доказателствата – пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските – л. 26 от делото, въззивникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро което възнаграждение е под възнаграждението, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложението на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 - за присъждане на разноски под този размер, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и на въззивникът следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №*******, с който на Р. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, е наложена глоба в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и 56 евроцента/ на основание чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП вр. с 21, ал.1 от ЗДвП , установено с автоматизирано техническо средство.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора да заплати в полза на Р. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, сторените в производството разноски в размер на 200 евро /двеста евро/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 4