Решение № 20213 от 08.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20213 гр. София, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110169788 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК , с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответницата М. В. Д., ЕГН:

********** за следните суми: сумата от 4 276,45 лева, представляваща частично дължима главница (за периода от 15.11.2021 г. до 15.06.2024 г.) по Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 от 20.09.2021 г., сключен между ответницата М. В. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Фаайненс“ С.А., клон България, ЕИК: 204915054, ведно със законна лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 719,56 лева, представляваща договорна лихва за период от 15.12.2021 г. до 15.06.2024 г., както и сумата от 1 315,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.11.2021 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 39522/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че на 20.09.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Фаайненс“ С.А., клон България и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 за сумата от 20000 лева. Твърди, че общата сума на плащанията по кредита била договорена в размер от 26523,60 лева, от които сумата от 6523,60 лева била за договорна лихва. Твърди, че ответницата се е задължила да върне сумата в срок до 15.09.2031 г. на 120 броя равни месечни вноски, всяка от които по 221,03 лева. Твърди, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е на 15.10.2031 г. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си плащане на погасителните вноски, поради което кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.

Сочи, че в чл. 5 от Условията към процесния договор за кредит било уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички надбавки, ведно с обезщетението за забава и всички разноски за събиране на вземането.

Сочи, че поради допуснато просрочие и неплащане на дължимите погасителни вноски по кредита до кредитополучателя е изпратено уведомително писмо, с което същият бил 1 уведомен, че по отношение на договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.09.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Твърди, че на 11.04.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 от 20.09.2021 г. са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърди, че (чрез уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПЦ-С-БНП/ PLUS 18832981) ответницата е уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на вземанията от името на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България. В случай, че съдът приеме, че извършеното уведомление за цесия не е надлежно, то моли съда да връчи на ответницата приложеното към исковата молба заверено копие от уведомление за извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ/УПЦ-С-БНП/ PLUS-18832981 от 18.11.2024 г. Поради непогасяване от кредитополучателя на дължимите по договора за кредит суми ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата. Била издадена такава заповед срещу последната, като предвид възражението на длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Ето защо ищецът предявява настоящите искове. Претендира разноски по заповедното производство и настоящото исково такова.

Ответницата М. В. Д. в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, както и реалното получаване на паричната сума. Поддържа обаче, че при сключване на договора била въведена в заблуждение от трето за процеса лице, че след отпускането му кредитът ще бъде редовно издължаван именно от него, а не от ответницата.

Излага, че действала с представата, че след сключване на договора и предоставяне на кредита ще получи комисионна за това, че е изтеглила сумата, посредникът – възнаграждение, че е намерил клиент на финансовата институция или търговка банка, а съответния служител от последната процент възнаграждение. Посочва, че след получаване на заемната сума по процесния кредит, впоследствие сключила още няколко договори за кредит с други институции. Поддържа, че с оглед заявени към нея претенции от кредиторите за връщането на парични суми по договори за кредит и с оглед разкриване на измамливите действия, подала жалба в СРП, по която било образувано ДП № 15104/2021 г. по описа на 03 РУ при СДВР. С оглед предходното отправя искане за спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на наказателното производство, тъй като последното е от съществено значение за разрешаване на процесния правен спор.

Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните и на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е налице валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за стоков кредит № 5567418 от 03.05.2023 г., при условия, които се твърдят в исковата молба, по което правоотношение ответницата е неизправна страна; че ответницата е усвоила претендираната 2 сума за главницата; че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, както и размера на същата; договор за цесия, по силата на който „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е придобило посочените по-горе вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България срещу ответницата; съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.

По иска по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже забава на длъжника и размера на обезщетението, което претендира.

В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства, както и обстоятелствата, от които произтичат наведените правопогасяващи и правоизключващи възражения, в частност, че при сключване на договора за кредит волята й е била опорочена, като същата е била въведена в заблуждение от трето за процеса лице, че тя ще получи заемната сума, но няма да връща отпуснатия кредит със съответните вноски, която невярна представа да е била създадена със знанието на насрещната договаряща страна – кредитора или последният да не е могъл да не знае за нея.

Ответницата не е посочила никакви доказателства и/или доказателствени искания, подкрепящи така наведените от нея твърдения, поради което от страна на съда й е било указано това обстоятелство в приложение на правилото, установено в чл. 146, ал. 2 ГПК.

Още с проекто доклада по делото, съставен по реда на чл. 140, вр. чл. 146 от ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, съдът е отделил посочените обстоятелства: че между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 от 20.09.2021 г.; че на 11.04.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който задълженията на ответницата М. В. Д., произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 от 20.09.2021 г. е изкупено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; че цесията е била съобщена на ответника и, че предаване на ответницата на заемната сума.

По делото е приложен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS18832981, оторизационен код а2835214, сключен на 20.09.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и М. В. Д. – като кредитополучател.

Страните уговорили с това съглашение, че размерът на кредита от 20 000 лв. е за потребителски цели, с брой на погасителни вноски: 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 221,03 лв. Уговорено било, че се дължи такса „ангажимент“ в размер на 400 лева, ГПР – 6,56 %, а лихвеният процент – 5,91 %. Към договора е приложен и погасителен план.

По делото е приложен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта – Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. В същия е посочен, че ГПР е 44,9 %, като се посочва, че същият представлява общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

По делото е приложен и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. /цесия/, ведно с Приложение 1 към него (неразделна част), както и потвърждение за извършена цесия на вземания, на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, видно от които вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“, включително срещу ответника М. В. Д., са прехвърлени на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Тук е мястото да се направят следните принципни уточнения поначало всеки Рамков договор, в това число и процесният, се характеризира с това, че съставлява поемане на ангажимент между страните, които обикновено имат трайни взаимоотношения, за сключване в бъдеще на поредица от 3 индивидуални договори. Той може да урежда освен това и някой от условията, с които страните ще са обвързани при сключването на поредицата от бъдещи договори. Този вид договор се използва предимно за техническо улесняване на сключването на множество идентични сделки, като по този начин се спестяват време, пари и усилия, които иначе биха били изразходвани за многократното договаряне на едни и същи условия и гъвкавост на трайно съществуващите отношения. В този смисъл следва да се приеме, че процесните вземания не са прехвърлени със самия рамков договор. Същите обаче са валидно преминали в патримониума на цесионера посредством представеното по делото Приложение № 1, който съставлява своего рода последващ индивидуален договор, с който реално да се прехвърлят права. Видно от съдържанието на рамковия договор, страните по него са се съгласили, че цесионерът ще закупува вземания като всеки месец тези вземания ще се определят съобразно списък. Ролята на този списък играе именно Приложение № 1, както е посочено и в самия договор. Той съставлява образно казано заявка, подобно на заявките за получаване/предоставяне на стока и при тълкуването му на основание чл. 20 ЗЗД ведно с клаузите на рамковия договор, следва да се приеме, че притежава характеристиките на индивидуален писмен договор за цесия, по силата на който процесното вземане е прехвърлено на въззивника, особено и при наличието на писмено потвърждение от страна на цедента. Ето защо, според настоящия състав на съда, ишецът притежава валидна материалноправна легитимация по исковете.