Решение № 310 от 24.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Плевен, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500415 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд,VІ-ти гр.с. №425 от

30.03.2023г., постановено по гр.д.№453/2023г.по описа на същия съд на основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на В. А. В. ,ЕГН ********** от гр.Долни Дъбник ,Пл.обл., ул.

***,предявен срещу

Професионална гимназия по селско стопанство“Проф.Иван Иванов“,гр.Долни Дъбник,Пл.обл.,***,извършено със заповед №РД 17-269/21.12.2022г.С решението на ПРС на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ В. А. В. ,ЕГН ********** от гр.Долни Дъбник ,Пл.обл., ул.*** е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „работник поддръжка сгради –електротехник“ в Професионална гимназия по селско стопанство“Проф.Иван

Иванов“,гр.Долни

Дъбник,Пл.обл.,***,представлявано от директора Ж. Т.. На основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ ПГСС “Проф.Иван Иванов“,гр.Долни Дъбник, Пл.обл.,***,представлявана от директора Ж. Т. е осъдена да заплати на В. А. В. ,ЕГН ********** от гр.Долни Дъбник ,Пл.обл., ул. *** сумата от 3364.67 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е 1 останал без работа,поради уволнението за периода от 22.12.2022 г.17.03.2023г. Със същото решение на ПРС е прекратено производството по иска с правно основание чл.344ал.1,т.4 КТ като недопустимо.С решението на ПРС на основание чл.78 ал.1 ГПК ПГСС “Проф.Иван Иванов“,гр.Долни Дъбник, Пл.обл.,ул.***, представлявана от директора Ж. Т. е осъдена да заплати на В. А. В. ,ЕГН ********** от гр.Долни Дъбник ,Пл.обл., ул. *** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780лв.На основание чл.78 ал.6 ГПК ПГСС “Проф.Иван Иванов“,гр.Долни Дъбник, Пл.обл.,ул.***,представлявана от директора Ж. Т. е осъдена да заплати по сметка ПРС ДТ върху уважените искове в размер на 194,58лв.,както и 120лв. за съдебно-икономическа експертиза.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ПГСС “Проф.Иван Иванов“,гр.Долни Дъбник, представлявана от директора Ж. Т. чрез пълномощника адвокат А. Д. от ПАК.В същата се твърди,че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед №РД 17269/21.12.2022г.на основание чл.330 ал.2,т.6 КТ поради дисциплинарно уволнение,считано от 05.01.2023г,като основанието е неизпълнение на заповед РД 17-235/30.11.2022г.Посочено е,че при уволнението на ищеца са спазени всички законови изисквания и норми от страна на работодателя и същото е законосъобразно,а предявеният иск изцяло неоснователен.Изложени са доводи,че първоинстанционният съд превратно е интерпретирал доказателствата по делото и е стигнал до неправилни и необосновани изводи,противоречащи ,както на метериалноправните,така и на процесуалните такива.Твърди се,че трудовото правоотношение с въззиваемия е прекратено на дата 05.01.2023г.,че нелогичен се явява изводът на ПРС ,че на посочената дата ищецът се е явил за среща с директора ,а не за да изпълнява трудовите си задължения ,че на датата 05.01.2023г.ищецът е следвало да бъде на работното си място,но знаейки,че има назначен временно друг параджия, не се е явил в 7.30ч.,а към 10.00часа.Оспорва се твърдението,че заповедта е издадена и връчена по време,когато ищецът е започнал ползването на законоустановен отпуск по болест,като въззивникът счита,че към момента на връчване на заповедта -05.01.2023г.ишецът не се е ползвал от закрилата на чл.333 ал.1,т.4 КТ.Изложени са доводи,че е без значение кога е издадена заповедта,тъй като същата поражда действие от момента на нейното връчване, като в случая това е датата 05.01.2023г. и доказателство за това е 2 факта,че официални документи-в трудовата книжка на ищеца,както и в уведомлението до НАП по реда на чл.62 ал.3 КТ именно датата 05.01.2023г.е отразена като дата на прекратяване на трудовото правоотношение.В жалбата е описана следната фактология:На 20.12.2022г.в 10.57ч.работодателят е връчил на ищеца искане по чл.193 ал.1 КТ и на същата дата от ищеца са дадени обяснения,с вх.№РД20-419/20.12.2021г.На 21.12.2022г.е издадена заповедта за уволнение, която е изпратена по пощата и получавайки я ищецът се е явил на преглед в поликлиниката в гр.Долни Дъбник и на същата дата му е издаден болничен лист за периода от 21.12.2022г.до 03.01.2023г.На 05.01.2023г.след изтичане срока за временна нетрудоспособност ,ищецът се е явил на работа и именно на тази дата му е връчена заповедта за уволнение , посочена във всичките му документи като дата на прекратяване на трудовото правоотношение.Към момента на връчване на заповедта 05.01.2023г., болничният лист е изтекъл на 03.01.2023г.,а ищецът не е представил на работодателя си друг болничен лист.Твърди се,че на 04.01.2023г.ищецът е следвало да бъде на работа ,но не се е явил,като не е уведомил никого за причината за неявяването си ,явил се е на 05.01.2023г.,където директорката му е връчила заповедта за уволнение.Твърди се,че съгласно константната практика на ВКС предварителната закрила по чл.33 ал.1,т.4 КТ е приложима в случаите,когато служителят е започнал ползването на разрешен отпуск ,а ако служителят се е явил на работа и не съобщил за заболяване или разрешен отпуск ,какъвто е настоящия случа ,работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението.В този смисъл е цитирана съдебна практика-решения на ВКС.Тезата на въззивника е,че към дата 05.01.2023г., когато е прекратено трудовото правоотношение,ищецът не се е ползвал от закрилата на чл.333 ал.1,т.4 КТ,като се твърди,че при връчване на заповедта на тази дата в нито едни момент ищецът не е споменал дори ,че има болничен лист ,нито е представил такъв.Посочено е,че закрилата по чл.333 ал.1т.4 КТ има обективен характер и приложението й е изключено в случай на недобросъвестност на работника или служителя-съзнателно укриване продължаването на отпуска за временна неработоспособност,каквито изводи могат да се направят от поведението на ищеца.Достигайки до други изводи,а именно,че ищецът се ползва от закрилата на чл.333 ал.1,т.4 КТ,ПРС е постановил неправилен, незаконосъобразен и необоснован съдебен акт.В случай,че съдът разгледа спора по същество се твърди,че по делото са 3 представени категорични доказателства,установяващи извършените от ищеца дисциплинарни нарушения, за които му е наложено наказание дисциплинарно уволнение,съответно не са събрани доказателства , опровергаващи извършените от ищеца нарушения.Посочено е,че всички вменени в заповедта дейности са част от задълженията на ищеца по длъжностна характеристика, които той не отрича,че не е изпълнил.Относно случилото се на 24.11.2022г. с лицето Т. Т. на ищеца е връчен предупредителен протокол по чл.65 ЗМВР ,като грубото отношение е установено и в пр.пр.№711/2022г.Демонстрираното грубо и арогантно поведение и физическо посегателство на ищеца спрямо външно лице, в присъствието на ученици и персонал в училището съставлява нарушение на трудовата дисциплина.Съгласно трудовия договор на ищеца,той е единственият ,който може да пуска и спира парната инсталация в училището , на 20.12.2022г. и на 21.12.2022г. температурите в класните стаи са били пониски от нормативно допустимите 18 градуса,поради което учебните занятия са проведени при изключителни условия по вина на ищеца .Твърди се,че описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са установени по делото ,което е достатъчно за налагане на наказанието „уволнение“ от субекта на дисциплинарна власт.Посочено е,че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана ,отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ,спазени са изискванията на чл.193 КТ-поискани са и са представени писмени обяснения ,спазена е разпоредбата на чл.194 ал.1 КТнаказанието е наложено в рамките на двумесечния срок от датата на откриване на нарушението.При налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-дисциплинарно уволнение ,работодателят е съобразил изискването на чл.189 ал.1 КТ,взел е предвид тежестта на нарушението , обстоятелствата, при които е извършено ,както и поведението на ищеца ,като наложеното наказание съответства на степента на извършените нарушения.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго ,с което предявените искове с правно основание чл.344 ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.В съдебното заседание на 05.07.2023г.въззивникът ПГСС“Проф.Иван Иванов“гр.Долни Дъбник чрез своя пълномощник адвокат А. Д. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея 4 съображения.Претендират се направените разноски,съгласно списък по чл.80 ГПК,като е уточнено ,че адв.възнаграждение е за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият В. А. В. чрез своя пълномощник адвокат П. К. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище, че въззивната жалба е неоснователна.Правилно и законосъобразно ПРС е приел,че към момента на уволнението ищецът се е ползвал от закрилата по чл.333,ал.1,т.4 КТ,тъй като е бил в отпуск по болест и за работодателя е съществувало задължението да вземе разрешение от Инспекцията по труда за неговото уволнение, предхождано от мнение на ТЕЛК.Уволнението не е съобразено с разпоредбата на чл.333,ал.1,т.4 КТ и правилно съдът е отменил заповедта на процесуално основание,без да я разглежда по същество.Твърди се,че изложените във въззивната жалба оплаквания не съответстват на събраните доказателства,че нито на 21.12.2022г.,нито на 05.01.2023г.ищецът се е явил на работа,за да изпълнява трудовите си задължения,както се твърди в жалбата. Същият е получил заповедта за уволнение на 21.12.2023г. в 17.00часа от пощенската станция,тъй като работодателят я е изпратил по пощата,поради неявяването му на работа,поради заболяване.Твърди се,че ищецът не е бил на работа и на 05.01.2023г.,когато е отишъл след уговорена среща с директора , за да занесе втория си болничен лист от 04.01.2023г.и за да получи оформената си трудова книжка.В заключение моли съда да остави без уважение жалбата.Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция.В съдебното заседание на 05.07.2023г.въззиваемият чрез своя пълномощник адвокат П. К. от ПАК поддържа изложените в отговора съображения,като моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират се направените разноски за въззивната инстанция.Направено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.

Окръжният съд като прецени оплакванията направени във въззивната жалба,становищата на страните и представените по делото доказателства , приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

5

При извършената проверка по чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение на ПРС е валидно и допустимо.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от В.

А. В. от гр.Долни Дъбник срещу Професионална гимназия по селско стопанство“Проф.Иван Иванов“гр.Долни Дъбник обективно съединени искове по чл.344 ал.1,т.1,2,3,4 КТ.

Безспорно по делото е,че В. В. е заемал длъжността “Работник поддръжка сгради –ел.техник“ при въззивника ПГСС“Проф.Иван Иванов“гр.Долни Дъбник по трудов договор .

Няма спор,че със заповед №РД17-269/21.12.2022на директора на гимназията, на ищеца В. А. В. е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.330,ал.2,т.6 за три нарушения на трудовата дисциплина,както следва:

1. Не е изпълнил заповед №РД-17-235/30.11.2022г. на директора на училището,което с оглед вменените задължения ,съгласно трудов договор и длъжностна характеристика съставляват основни задължения на длъжността му;