Решение № 525 от 20.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110109991 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Радко Димитриев“ № 53, вх. А, ет. 3, ап. 6, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001275, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Рачо Петков Казанджията“ № 6, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД по ч. гр. д. № 7930/2011 г. по описа на ВРС, Х състав, вземанията по който са прехвърлени в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г., както следва: сумата 18613.18 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит, сключен на 02.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2011 г. до окончателното й изплащане; сумата 2545.24 лв., представляваща договорна лихва за периода 28.07.2010 г. – 25.05.2011 г.; сумата 158.72 лв., представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода 28.07.2010 г. – 25.05.2011 г.; сумата 426.34 лв. – разноски по делото за държавна такса, както и сумата 795.80 лв. – разноски по делото за адвокатски хонорар, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 399/2020 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д., с рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на вземанията.

В исковата си молба ищцата Д. П. П. излага, че въз основа на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7930/2011 г. по описа на ВРС, Х състав, в полза на кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, срещу нея е образувано изпълнително дело № 171/2012 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д.. Твърди, че след образуване на делото не са предприемани никакви действия по изпълнението. Делото е прекратено с постановление на ЧСИ от 21.05.2018 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради констатирана перемпция.

Поддържа, че последното извършено действие по това дело е от 15.02.2013 г., поради което до постановлението за прекратяване е изтекла 5-годишна погасителна давност. На 17.08.2020 г. обаче получила уведомление, че е направена цесия на посочените в изпълнителния лист вземания от ОББ АД в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Получила и 1 съобщение за образувано изп. д. № 399/2020 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д.. При извършена справка установила, че това дело е образувано на 09.04.2020 г., като по него не са предприемани изпълнителни действия. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв.

Росица Маврова. Оспорва направеното от ищцата възражение, че вземанията са погасени по давност. Поддържа, че давност не е текла до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. в съответствие с постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. Излага, че на 09.04.2020 г. е образувано ново изп. д. № 399/2020 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д., като с молбата са поискани конкретни изпълнителни действия. Такива са поискани и с последваща молба през 2021 г.

/налагане на запор/. Твърди, че по делото са налице регулярни поискани и/или извършени действия. По изложените съображения счита предявеният иск за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.

В проведеното по делото открито съдебно заседание всяка от страните представя писмено становище по съществото на спора.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.). В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по издадения срещу него изпълнителен лист е да установи настъпване на твърдените от него правопогасяващи факти, като в случай на позоваване на изтекла погасителна давност, в тежест на ответника – взискател в изпълнителното производство е да установи предпоставките по чл. 116 ЗЗД за прекъсване на течащата в полза на длъжника давност.

Между страните не е спорно, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 4848/28.05.2011 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 7930/2011 г. по описа на ВРС, Х състав, е издаден изпълнителен лист, по силата на който ищцата е осъдена да заплати на кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД следните суми: сумата 18613.18 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит, сключен на 02.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2011 г. до окончателното й изплащане; сумата 2545.24 лв., представляваща договорна лихва за периода 28.07.2010 г. – 25.05.2011 г.; сумата 158.72 лв., представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода 28.07.2010 г. – 25.05.2011 г.; сумата 426.34 лв. – разноски по делото за държавна такса, както и сумата 795.80 лв. – разноски по делото за адвокатски хонорар.

Не е спорно, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 171/2012 г. по описа на ЧСИ С.-К. Д., видно и от материалите по така изисканото изпълнително производство. Взискател е кредиторът „Обединена българска банка“ АД, а длъжник – ищцата Д. П. П..

2

По това дело са извършени следните действия:

На 25.02.2013 г. /датата на получаване на запорното съобщение от „Рила Стил Груп“ ЕООД, изпратено на 15.02.2013 г./ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /ищец в настоящото производство/ Д. П. П..

На 28.02.2013 г. е постъпила молба от длъжника, в която заявява, че към момента не е в трудово правоотношение, не притежава движимо и недвижимо имущество. Декларира, че в момента, в който встъпи в трудово правоотношение, ще започне изплащане на вземането в зависимост от договореното трудово възнаграждение.

На 12.10.2016 г. кредиторът „Обединена българска банка“ АД е депозирал молба с искане да бъде изискана нова справка за имущественото състояние на длъжника, както и за евентуални нови доходи от трудови или други правоотношения. Поискано е извършването на опис на притежаваното от длъжника движимо имущество, както и налагането на запор и възбрана на същото, съответно да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на наличното секвестируемо недвижимо имущество.

Постъпила е молба от 13.03.2018 г., подадена от длъжника Д. П. П., за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С влязло в сила постановление на ЧСИ от 13.03.2018 г. изп. д. № 171/2012 г. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По това изпълнително производство е постъпила молба от настоящия ответник от 08.06.2018 г. да бъде конституиран като взискател по делото, като е представил и съответни доказателства, че вземането срещу длъжника е прехвърлено в негова полза по силата на сключен с първоначалния кредитор договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г.

Във връзка с върнатия изпълнителен лист, издаден срещу ищцата по ч. гр. д. № 7930/2011 г. по описа на ВРС, Х състав, и подадена молба от 09.04.2020 г. от цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, е образувано ново изпълнително дело № 399/2020 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д.. Поискани са и конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

В края на м. август и началото на м. септември 2020 г. са наложени съответни запори върху банковите сметки на лицето в „Обединена българска банка“ АД, „Търговска банка Д“ АД, „БАНКА ДСК“ АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за което са изпратени нарочни запорни съобщения от 21.08.2020 г.

Постъпила е молба от 31.07.2021 г. от взискателя с искане да бъде наложен запор по сметките на лицето в „Те Дже Зираат Банкасъ – клон София“. Изпратено е запорно съобщение от 10.09.2021 г., получено на 20.09.2021 г.

В този смисъл следва да се отбележи, че спор по фактите няма. Не е спорно по делото, че ищцата е надлежно уведомена за прехвърленото вземане в полза на ответника по делото /обстоятелство, което тя изрично признава в исковата си молба/.

3

Спорът в производството е правен и се свежда до значението на извършените изпълнителни действия при настъпила перемпция /в случай че е налице такава/.

Съдът приема, че предвид т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, може да се направи извод, че по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД понятието „съдебен процес“ не включва изпълнителното производство и давността не спира да тече по време на неговата висящност.

Тя се прекъсва многократно от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ. Този извод се подкрепя именно от изричната отмяна на разрешенията, дадени в ППВС № 3/1980 г., което изгубва своята сила. Основната правна последица от отмяната му е заличаване на задължителния характер на следната правна конструкция, изградена по отношение на спирането на давността по време на изпълнителния процес: погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, каквото беше тълкуването, дадено в горецитираното постановление на Върховния съд.

Същевременно, видно е от материалите по изпълнително дело № 171/2012 г., че след 25.02.2013 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, в продължение на период от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия срещу длъжника. Ето защо съдът намира, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по право /поради настъпила перемпция/ в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 26.02.2015 г.

С прекратяване на изпълнителното производство обаче, материалното право на взискателя остава незасегнато. Прекратяването на изпълнителното производство не изключва принудителното изпълнение в случай, че изпълняемото право е непогасено.

Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.

Дори при настъпила перемпция по право, когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже изпълнение – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело – така постановените по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. о. и решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III г.о., ГК.

С налагането на запора върху трудовото възнаграждение от 25.02.2013 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност. Такава е започнала да тече и от 28.02.2013 г., доколкото депозираната молба от длъжника по изпълнителното дело от тази дата, коментирана по-горе в изложението, съдът приема, че представлява признаване на вземането по смисъла на чл.