Решение № 350 от 20.10.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. гр.Велинград, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20265210100196 по описа за 2026 година

Предявен е положителен установителен иск от С. Х. З. с ЕГН **********, с адрес: с. Пашови, *** срещу Община Велинград с ЕИК 000351580, с адрес: гр. Велинград, ***, с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС, за имот: поземлен имот с пл. № 237 от кадастрален район 501 по кадастралния план на с. Пашови, Община Велинград, одобрен със Заповед № 574/24.04.2020 г. на кмета на Община Велинград, с адрес на имота: с. Пашови, ул. Юндола, с площ от 846 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:индивидуално застрояване, при съседи: имот пл. № 501.9715 – улица, имот пл. № 501.9724 – улица, имот пл. № 501.287; имот спл. № 501.10, имот пл. № 501.9 – собственост на С. Х. З. и А.А З.а, съгласно скица № 24 от 07.05.2025 г., издадена от Община Велинград, отдел ТСУ.

В исковата молба се твърди, че ищецът владее имот с пл. № 237 от КП на с. Пашови, след явно, спокойно и непрекъснато владение, продължило повече от 10 години. Владението било започнато от неговия баща през 1990 г., като след смъртта му от 1998 г. било продължено от ищеца, до момента на предявяване на исковата молба в съда.

Сочи, че имотът разположен на юг от процесния бил също собственост на ищеца, като в него се намирала и къщата му. Двата имота имали обща външна ограда, без ограда помежду им. Ползвали го като зеленчукова градина, дворно място и обор в различни периоди. Владението им не било смущавано от ответната община.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба 1 от ответника. Счита иска за неоснователен и недоказан.

Сочи, че имот с пл. № 237 е бил нанесен едва с новия кадастрален план на с. Пашови, утвърден със Заповед № 574/24.04.2020 г. на Кмета на Община Велинград и бил записан в регистъра на имотите като частна общинска собственост. В обезсиления кадастрален и регулационен план на с. Пашови, утвърден със Заповед № 663 от 17.10.1961 г. на ОНС Велинград, не е имало вписан такъв имот. С въпросната заповед били образувани УПИ VII и VIII.

Излага правни аргументи по съществото на иска, като се позовава на Решение на КС № 3 от 2022 г., обн. В ДВ, брой 18 от 2020 г. по к. д. № 16/2021 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на пар 1, ал. 1 от ЗР на ЗС. Счита, че елементите от фактическия състав на посоченото от ищеца придобивно основание не могат да бъдат доказани единствено с гласни доказателствени средства. Моли да се даде възможност да формулира въпроси по поисканата съдебно-техническа експертиза. Представя писмени доказателства.

От фактическа страна след анализ на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, съдът намира за установено следното:

На 18.01.2016 г., с нот. Акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка – придобит на основание давностно владение акт № 12, том 1, рег. № 112/18.01.2016 г. по описа на нот. Георги Халачев, С. Хюсеит З. и А.А З.а са признати за собственици на дворно място, с площ от 433 кв. м., образуващо имот с планоснимачен № 9, който имот попада в УПИ V – 9, 11 от кв. 4 по плана на с. Пашови, ведно с находящите се в него двуетажна жилищна сграда и гараж.

По делото е приета като писмено доказателство Заповед № 574/24.04.2020 г. на кмета на Община Велинград, с която е одобрен кадастралния план на с. Пашови кадастрален район 501 по плана на селото, съгласно приложеното геодезическо заснемане. От извлечението от кадастрален регистър на недвижимите имоти в с. Пашови, утвърден с горепосочената заповед, става ясно, че имот със стар идентификатор 237, кв.

4, УПИ VII е записан с идентификатор ***, а видът собственост е отразено частна общинска собственост.

Прието е заключението на допуснатата СТЕ на вещото лице Г., без възражения. От последното съдът счита за установено, следното: ПИ № 2347 по плана на с. Пашови е създаден и нанесен за първи път през 2020 г. със заповед № 574/24.04.2020 г. на Кмета на Община Велинград. Имотът е създаден като нов имот въз основа на геодезично заснеман, извършено във връзка с посоченото допълване и поправка на кадастралния план. При първоначалното му нанасяне е с площ от 846 кв. м. Записан е бил като общинска частна собственост. По плана от 1961 г. имотът не е съществувал, а е имало празен, незастроен и необозначен терен, за който са били отредени парцели V I I и VIII – общински. Последващо изменение е направено с 2 посочената заповед от 2020 г. на кмета, с която за първи път е създаден и нанесен като самостоятелен имот ПИ № 237 с площ от 846 кв. м. При извършен оглед от вещото лице се установява, че имотът фактически се ползва за жилищни нужди, като в него е разположена двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 48 кв. м., а останалата част се ползва за зеленчукови насаждения. Сградата представлява пристройка към съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв. м., разположена в имот № 9.

От наличните данни вещото лице е установило, че сградата в ПИ № 237 е построена след 1961 г., тъй като в кадастралната основа на плана от тази година тя не е отразена. Вещото лице не е установило имотът да е бил внасян в ТКЗС. Отбелязва се също, че за имота, описан като ПИ 9 и съответния съсобствен УПИ V – 9 и 11, регулацията не е приложена.

В ОСЗ вещото лице поддържа заключението си. Уточнява, че процесният имот и този на ищеца се ползват като едно дворно място. Имат обща ограда откъм улицата с летви, а от съседните имоти – с оградна мрежа, закрепена с вертикални дървени колове, забити в земята. Няма бетонова ограда, но има подпорна бетонова стена откъм съседите, която представлява граница със съседен имот.

По делото са разпитани и свидетели. Свидетелят Д. М. установява, че е съсед на имота. Откакто се помни, заявява, че се е ползвал само от бащата на ищеца, след това от последния. Описва границите му, които съвпадат с отразеното като такива от вещото лице. Сочи, че още преди 1990 г. имотът е ползван само от бащата на ищеца. Заявява, че към момента площта му е около декар и половина, а преди е бил около 2 декара, но от горния край е имало фактическо отнемане за прокарване на улица. Знае, че пристройката към къщата е отпреди 1990 г.

Разпознава имота от представената му от съда скица. Х. З. отглеждал пчели в тази част. Имало ограда от всички страни и не можело да се влиза свободно. Горното се подкрепя изцяло от показанията на св. Кондуш, който има спомени от поскоро от около 20 -25 години. Описва имота и неговите граници по същия начин. Свидетелят Планков сочи, че има ограда от всички страни, ползвало се е във времето като ливада и зеленчукова градина. Нямало вътрешна ограда към къщата на ищеца.

Съдът даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и в пълно съответствие помежду си, а и със заключението на вещото лице.

Съдът намира от правна страна следното:

По възражението на ответника, че за твърдения период е имало законоустановена забрана за придобиване на имот частна общинска собственост на основание давностно владение, съдът намира последното за неоснователно. Въпросът дали законът е допускал придобиване по давност на общински имот през сочения от ищеца период /1990 – март 2026 г./ изисква 3 проследяване на хронологията на законодателните промени.

Съгласно чл. 86 ЗС /в редакция ДВ, бр. 31/1990 г./ не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.

Забраната обхваща всички държавни и общински вещи – частна и публична.

Следователно твърдяното владение от бащата на ищеца от 1990 г. до 31.05.1996 г., не съставлява правно годно давностно владение и за този период придобивна давност не е текла.

С изменението на чл. 86 ЗС, в сила от 01.06.1996 г. забраната за придобиване по давност е стеснена само до вещи – публична държавна и публична общинска собственост. Тази разпоредба, обаче, когато става въпрос за частна общинска собственост, следва да се тълкува и прилага едновременно с разпоредбите Законът за общинската собственост, в сила от същата дата 01.06.1996 г. Чл. 7, ал. 1 от ЗОС в първоначалната си редакция предвижда, че не могат да се придобиват по давност както публичната, така и частната общинска собственост, без да прави разграничение. Това следва да се тълкува, че съгласно специалния закон ЗОС от 01.06.1996 г. е забранено придобиването по давност на имот и частна общинска собственост/ Решение № 677 от 10.11.2025 г. по гр. д. № 2883/2024 г. на ВКС, I г.о./.

Посочения по-горе чл. 7, ал. 1 ЗОС е изменен в сила от 09.11.1999 г., като забраната за придобиване по давност остава единствено за имотите публична общинска собственост. Това означава, че от тази дата започва да тече придобивна давност за имотите частна общинска собственост, което важи до въвеждането на мораториум на 31.05.2006 г. от този срок са изтекли точно 6 години и почти още 7 месеца.

С разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на ЗС (обн. ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 31.05.2006 г.) придобивната давност за имоти – частна държавна и общинска собственост, бе спряна, като действието на спирането бе неколкократно удължавано до 31.12.2022 г..

С Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд /обн. ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., в сила от 08.03.2022 г./ разпоредбите, с които са продължавани мораториумите са обявени за противоконституционни.

Заличаване на последиците на мораториума настъпват занапред от влизане в сила на решението 08.03.2022 г.При горните уточнения е видно, че давностен срок с възможност за придобиване на правото на собаственост е текъл поне 10 години и седем месеца, което е напълно достатъчно, при наличие на фактическия състав на владението ищецът да придоби правото на собственост върху спорния имот.

Ответникът прави възражение, че ищецът не е могъл да упражнява владение върху имота, тъй като такъв е бил образуван едва през 2020 г. От приетата по делото СТЕ се установява, че по плана на с. Пашови от 1961 г. поземлен имот с пл. № 237 не е съществувал. На север от имота на ищеца имот пл. № 9, попадащ в неприложен съсобствен УПИ V-9,11, кв. 4 е имало празен, незастроен и необозначен терен, за който по плана са били отредени Парцел 4

VII и Парцел VIII – общински в кв. 4. Поземлен имот пл. № 237 с площ от 846 кв. м е образуван и нанесен за първи път в кадастралния план едва на 24.04.2020 г. със Заповед № 574 на Кмета на Община Велинград за допълване.

Практиката на съдилищата е константна, че кадастралните планове не пораждат права. Правото на собственост и владението имат за обект реалната земна повърхност, а не нейния графичен номер. Поради горното липсата на нанесен имот преди 2020 г. не е пречка за придобиване по давност.

По фактическия състав на придобиването на имот на основание давностно владение:

Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Въпросът за намерението на владелеца да държи вещта като своя може да се изяви по различни начини – пряко отричане на съсобствеността, недопускане на външни лица до имота, но това намерение следва да бъде категорично демонстрирано и обективирано, чрез позитивно извършени в тази насока действия. Като елемент на придобивната давност, владението трябва да явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си.

Необходимо е също владелецът да демонстрира владението си спрямо ответника, тоест владелецът следва да осъществява физическо въздействие върху недвижимия имот чрез явни действия по отношение на собственика, когото желае да отстрани от вещта. Предишният собственик следва да може да узнае за владението на владеещия. В този смисъл са решения № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., първо г. о., определение 352/19.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2022 г., първо г. о., определение № 160/16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 676/2021 г. първо г. о. друго определение № 72/01.03.2022 г. по гр. д. № 3536 по описа за 2021 г., второ г. о. В случая съдът намира, че ищецът е демонстрирал такива намерения. От показанията на всички разпитани свидетели, а и от установеното на място от вещото лице Г. се установява, че имотът е заграден от всички външни страни от ищеца и неговия наследодателя, а от вътрешна страна между имота на ищеца и спорния – не е поставена ограда, т. е. полза се общо за дворно място към построените сгради. На следващо място се установи, че в част от спорния имот е изградена и пристройка.