Решение № 2212 от 07.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2212 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110130485 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от А. И. Б. ,ЕГН : ********** ,чрез адв.И. Д.,с която са предявени против „ЛЕ“ЕООД ,ЕИК : ........... следните искове :

-с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 вр. чл.225,ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД - за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна ; за присъждане на сумата в размер на 4680лв. ,обезщетение за времето , през което е останал без работа ,поради уволнението ,за периода 10.04.2023год. до 10.10.2023год.;

- с правно основание чл.128,т.2 от КТ – за заплащане на сумата в размер на 466,16лв.

,представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.март 2023год. и сумата в размер на 166,91лв. ,незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.04.10.04.2023год .

Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба ,до окончателното им заплащане.

-с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.245, ал.2 от КТ за присъждане на сумата в размер на 11,15лв., обезщетението за забава върху главниците за незаплатено трудово възнаграждение ,за периода 10.04.2023год. до 05.06.2023год.

В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли претенциите по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 от КТ ищецът е предявил осъдителни искове :

-с правно основание чл.224 от КТ за заплащане на сумата в размер на 1382,55лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 33 работни дни за 2020год.,2021год. и 2022год. и 6 работни дни за 2023год.;

- с правно основание чл.220 от КТ за заплащане на сумата от 780лв.,обезщетение за неспазено предизвестие.

-с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 39,10лв.,представляваща обезщетението за забава върху главниците по чл.224 от КТ и чл.220 от КТ , за периода от 10.04.2023 г. до 05.06.2023 г.

В исковата молба ищецът А. И. Б. твърди ,че бил в трудовоправни отношения с ответника по силата на трудов договор от 04.03.2020год. като изпълнявал длъжността „превозвач на поща“.Твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като не било настъпило 1 основанието посочено в Заповед № 2228 от 07.04.2023год. – закрИ.не на предприятието.

Твърди, че е останал без работа по причина на уволнението и към настоящия момент продължава да е безработен. Поддържа също ,че не му е заплатено дължимото трудово възнаграждение за месец март 2023год.. – частично ,като останала разлика от 466,16лв. и трудовото му възнаграждение за периода 01.04.2023год. до 10.04.2023год.

Освен това твърди ,че за периода на действие на трудовото правоотношение не бил използват платен годишен отпуск като претендира да бъде обезщетен за 33 дни ,неизползван платен годишен отпуск за предходни години и 6 дни за 2023год. в размер на 1382,55лв.Освен това не му било заплатено и обезщетение за прекратяването на трудовото му правоотношение без предизвестие в размер на 780лв.

Претендира и деловодни разноски.

Ответникът „ЛЕ“ЕООД – в ликвидация ,ЕИК : ........... е депозирал писмен отговор ,в който не оспорва исковете по чл.128,т.2 от КТ ,124 КТ и 220,ал.1 от КТ по основание ,а само по размер.

Не оспорва ,че дължи на ищеца трудови възнаграждения за месец март 2023год. ,но в размер на 306,16лв.,а така също че трудовото му възнаграждение за периода 01.04.2023год.

– 10.04.2023год. не е заплатено.Също така не оспорва ,че дължи и обезщетение по чл.224 от КТ и по чл.220 от КТ ,но оспорва техните размери тъй като сочи ,че ищеца неправилно е посочил като последно брутно трудово възнаграждение това за м.април,а така също поради това ,че са налице и частични плащания.

От фактическа страна съдът намира следното :

Не е спорно между страните съществуването на трудово правоотношение ,възникнало по трудов договор от №1978/04.03.2020год. ,изменен с ДС от 03.01.2023год.

,като ищеца е заемал длъжността „превозвач на поща“ ,с място на работа – Офис София ,с основно трудово възнаграждение 780лв. и уговорени допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит над 1 година по 0,60% или за 2 год. по1,20% в размер на 9,36лв.Предвидено е право на отпуск в размер на 20 р.дни и срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 30 дни ,еднакъв и за двете страни.

Не е спорно и че със Заповед № 2228/07.04.2023год. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено ,на основание чл.328,ал.1,т.1 от КТ ,като за причина е посочено закрИ.не на предприятието ,считано от 10.04.2023год.

Видно от Протокол от 05.06.2023год. от проведено Общо събрание на едноличния собственик на капитала на „ЛЕ“ЕООД е взето Решение № 1 за прекратяване ,на основание на чл.154,ал.1,т.2 от ТЗ на дружеството .Във връзка с взетото решение за прекратяване да се открие производство за ликвидация.Определен е срок за ликвидация от осем месеца ,считано от вписването на прекратяването в ТР.С Решение № 2 ОС е назначило за ликвидатор на дружеството управителя Деан Нейков Денчев.

След справка в Търговски регистър е установено вписано обстоятелство – а именно , ч е „ЛЕ“ЕООД – в ликвидация ,ЕИК : ........... със срок до 10.02.2024год. ,като от 13.06.2023год. е вписано прекратяване на търговската му дейност.

С Уведомление от 20.01.2023год. ищеца е уведомен ,на основание чл.37а от Наредбата за работното време и отпуските ,че има право да ползва платен годишен отпуск ,на основание чл.155 от КТ в размер на 20 работни дни за 2023год.,а за предходни години – 33 работни дни.

От представената по делото Трудова книжка на А. И. Б. е видно ,че след поставения на стр.11 правоъгълен печат от „ЛЕ“ЕООД при прекратяване на трудовото правоотношение ,на стр.12 и стр.13 е вписано на 02.10.2023год. ново обстоятелство – възникване на трудово правоотношение с нов работодател.

Видно от трудов договор № 00000025/02.10.2023год., на 02.10.2023год. А. Б. е започнал работа при друг работодател с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1100лв.

2

Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,което съда като неоспорено и небудещо съмнение кредитира изцяло,за месец март 2023год. е начислено трудово възнаграждение в размер на 794,04лв. ,с нетен размер от 616,16лв.

Размерът на незаплатеното трудово възнаграждение за м.март 2023год. в нетен размер от 306,16лв. /с брутен размер от 394,55лв. като през м.май 2023год. са били заплатени от 310лв.Неизплатеното трудово възнаграждение за м.април 2023год. е в нетен размер 171,14лв. /брутен размер от 220,57лв.

Вещото лице е взело в предвид представената разписка от 19.05.2023год. ,съгласно която на А. Б. е заплатена сумата от 160лв. – заплата за м.март.,както и направеното масово плащане от 03.06.2023год. ,за сумата от 150лв.

В периода 2020-2023год. ищеца има неизползван платен годишен отпуск в размер на 37 дни като размерът на обезщетението по чл.224 от КТ възлиза на 1 335,46лв./в брутен размер/ и 1 201,91лв. в нетен размер.

Според вещото лице последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е за месец февруари 2023год. и е в размер на 789,36лв.

От правна страна съдът съобрази следното :

Предявен е конститутивен иск ,с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328,ал.1,т.1 от КТ – закрИ.не на предприятието ,извършено със Заповед № 2228/07.04.2023год.

За основателността на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да се докаже съществуване на трудовоправни отношения между страните,което в случая е налице,предвид представения трудов договор ,прекратяването на това трудово правоотношение като работодателят, като носител на субективното преобразуващо право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл тежестта на доказване законността на атакуваното уволнение е върху работодателя, което му е указано изрично с доклада по делото.

Не е спорно ,че ответното дружество е в производство по ликвидация.

Ликвидацията, като основание за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, се изразява в прекратяване на дейността , изчезване на юридическото лице като правен субект. Изчезва една от страните по трудовия договор, поради което той не може да остане в сила,което и налага работодателя да прекрати трудовите договори с работниците и служителите на това основание. Това обаче не означава едновременност в уволнението. Необходим е период от време, различен според конкретния случай, обусловен от замиране и преустановяване дейността на предизвестеното лице.С подаването на заявлението за прекратяване на търговската дейност за вписване в ТР е началото на процедурата по ликвидацията на дружеството.Самото заличаване на юридическото лице е в последващ момент. Следователно, за да е налице основанието на чл.

328, ал. 1, т. 1 от КТ, необходимо и достатъчно е юридическото лице да е обявено в ликвидация чрез прекратяване на дейността .

В случая решението на ОС на едноличния собственик на капитала на „ЛЕ“ЕООД ,за прекратяване на дружеството и открИ.не на производството за ликвидацията му е взето на 05.06.2023год.В ТР вписването на прекратяването на търговската дейност на дружеството е от 13.06.2023год.

Т.е. към правнорелевантния момент ,прекратяването на трудовото правоотношение 3 на ищеца от 10.04.2023год. ответното дружество не се е намирало в ликвидация,т.е. не е било закрито по смисъла на чл.328,ал.1,т.1 от КТ.

Ето защо претенцията на ищеца за незаконност на уволнението,извършено от работодателя, е основателна.

По иска правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 от КТ Ищецът претендира заплащане на сумата от 4680лева – обезщетение за оставането му без работа за периода от 10.04.2023г -10.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 05.06.2023год., до окончателно изплащане на сумата.

След като уволнението е признато за незаконно и ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, то на него му се дължи обезщетение,съгласно чл.225,ал.1 от КТ.

В случая ищецът е останал без работа ,поради незаконното му уволнение за периода 10.04.2023год. до 01.10.2023год. , като в тази връзка съдът възприе ,че в трудовата му книжка не са налице отбелязвания за трудови правоотношение,след прекратяването на процесното.Последващото отбелязване е от 02.10.2023год.,когато ищеца е започнал работа на по-висока заплата.

Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи върху последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец в съответствие с нормата на чл. 228 от КТ,който съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,което съда приема изцяло е месец февруари 2023год. ,като за този месец на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 789,36лв.

Дължимото за периода 10.04.2023год. до 01.10.2023год. ,съдът приема ,че възлиза на сумата от 4499,35лв. ,което определи на основание чл.162 от ГПК .

Или претенцията на ищеца следва са се уважи до размера от 4499,35лв. и се отхвърли до пълния предявен размер от 4680лв. и за периода от 02.10.2023год. до 10.10.2023год.

По иска ,с правно основание чл.128,т.2 от КТ :

Релевантните факти по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ са наличието на валидно трудово правоотношение през процесния период, полагането на труд от ищеца през същия, размер на трудовото възнаграждение.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга,в случая своевременното плащане на трудовото възнаграждение по посочените в чл.270 от КТ начини.

В случая съдът прие за установено ,че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение.

Съгласно заключението на вещото лице ,за м.март 2023год. на ищеца е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 794,04лв.,с нетен размер от 616,16лв.

Видно от масово плащане от 04.05.2023год. на ищеца е заплатена сумата от 150лв. – аванс.А от разписка от 19.05.2023год. ,чрез Изи Пей е преведена сумата от 160лв. ,като е посочено и основание за превода – заплата за м.март .