Определение № 5337 от 21.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5337 гр. София, 20.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20248002101798 по описа за 2024 година

Производството е образувано по касационни жалби от С. П. Ф., чрез адвокат Г. М. и от Л. Д.

Н., чрез адвокат В. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №261074/10.08.2023г. по в.г.д.№2485/2021г.

В жалбата на С. П. Ф. са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон.

В жалбата на Л. Д. Н. са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила.

Насрещната страна „Ю. Е.“ АД, ЕИК[ЕИК] (правоприемник на „Ю. Е.“ ООД, ЕИК[ЕИК]) с писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат А. Т., оспорва жалбите.

Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените от касаторите въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – София, с което са уважени предявените искове от „Ю. Е.“ АД, (правоприемник на „Ю. Е.“ ООД) срещу С. П.

1

Ф. и Л. Д. Н. за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 20 066.82 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за стандартна услуга №К от 18.05.2016 год. за посредничество при продажба на недвижим имот – апартамент №, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.07.2018 год. до окончателното изплащане и сумата от 1 441 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.10.2017 год. до 11.07.2018 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №46074/2018 год. На Софийски районен съд, 43 състав.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото е надлежно установен факта на наличие на сключен между страните договор №К от 18.05.2016 год., с който възложителите С. П. Ф. и Л. Д. Н. възложили, а изпълнителят „Ю. Е.“ ООД приел да извърши посредничество при продажба на недвижим имот – апартамент №, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с продажна цена от 360 000 евро, като: разпространи характеристиките му до всички свои партньори; да го рекламира и предлага по подходящ начин на всички потенциални купувачи; консултира възложителя при определяне на продажната цена на имота; организира огледи с потенциалните купувачи, като съгласува предварително с възложителя деня и часа на извършването им; консултира възложителя при поискване от него, при окомплектоване на всички документи, обичайно необходими за сключване на окончателен договор; предложи при поискване проект на предварителен договор за покупко-продажба, както и да подпомогне възложителя в организирането на нотариалното изповядване на сделката. Възложителите, от своя страна, поели задължение, при постигане на споразумение по условията за покупко-продажба между тях и насрещната страна, да заплатят възнаграждение в размер на 3 % /без ДДС/ от договорената между продавача и купувача продажна цена на имота.

Въззивният приел, че от събраните по делото доказателства се установяват и обстоятелствата, че през месец ноември 2016г. ищцовото дружество обявило за продажба процесния недвижим имот за сумата от 310 000 лв. и организирало оглед на имота от лицето Ж. Н. Н.. На 23.11.2016 год. бил сключен договор за гаранция, с който третото лице декларирало желанието си за закупуване на имота за сумата от 285 000 евро и за сключване на предварителен договор до 06.12.2016год., като предало на ищцовото дружество гаранция в размер на 1 000 евро. Съдът установил, че огледът бил извършен въз основа на сключен между ищеца и третото лице договор за посредничество от 11.10.2016 год., чиято истинност не била опровергана в процеса. Констатирал и обстоятелството, че на 27.10.2017 год. между ответниците, като продавачи и Ж. Н. Н., като купувач, бил сключен договор за покупкопродажба на процесния недвижим имот в нотариална форма, за сумата от 557 411.55 лв.

(левовата равностойност на 285 000 евро).

Въззивният съд посочил, че процесният договор е частен диспозитивен документ, чиято истинност била оспорена в производството. Във връзка с това, съдът кредитирал заключението по допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-почеркова експертиза, от което приел за установено, че положеният подпис на първата страница на договора не е изпълнен от ответниците по делото. Съдът направил извод, че договорът бил подписан от 2 страните по делото в цялост, включително и уговорките по чл. 1 – чл.3.4. Приел, че само по себе си обстоятелството, че подписите на страните са положени на последната страница от договора, а не на всяка страница, не може да обуслови извод за неговата неистинност (неавтентичност), при липса на други данни за това. Посочил, че ответниците не оспорват автентичността на подписите си, положени на втората страница от договора, където било посочено, че договорът се сключва в два екземпляра (по един за всяка от страните); не са представили своето копие за установяване на твърдението, че то е с различно съдържание, нито са навели твърдения, че не разполагат с такъв. Допълнително отбелязал, че липсва законово изискване за подписване на договорите на всяка страница, като решението за това е на страните по тях, но липсата на подписи не изключва материалната доказателствена сила на договора.

По отношение на въведеното възражение за антидатиране на договора съдът посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК, когато изявленията в частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, обхващат и датата на документа, всяко от лицата може да опровергава верността . В този случай, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, оспорващата страна носи тежестта да установи действителното време на съставяне, при съответните процесуални ограничения относно доказателствените средства (чл. 164, ал. 1, т.

6 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК). Не кредитирал показанията на свидетелката И. Н. в частта, в която същата възпроизвела друго съдържание и друга дата на сключване на договора, тъй като гласните доказателства били допуснати за установяване обстоятелствата свързани със сключване на договора, а не относно неговото съдържание, с оглед забраната на чл. 164, ал.

1, т. 6 ГПК. Допълнително посочил, че според изявленията на свидетелката екземпляр от този договор се намира у нея.

С оглед на изложеното съдът направил извод, че опровергаване истинността на процесния документ, както и верността на датата на неговото съставяне (сключване), е останало недоказано в хода на производството, поради което приел, че страните са обвързани от валиден договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот. Съдът, след тълкуване на клаузите на съглашението, по реда на чл.20 от ЗЗД, направил извод, че договореният резултат, при постигането на който се дължи уговореното възнаграждение, се постига при свързване на страните по сделката, като изпълнителят дължи рекламиране и предлагане на недвижимия имот на потенциални купувачи, консултиране при определяне на продажната му цена, организиране на огледи и свързване на страните, която дейност се финализирала със сключване на договор за продажба. В конкретния случай, участието на посредника при сключване на окончателния договор за покупко-продажба и изготвяне на проект за предварителен договор било уговорено при поискване от страна на възложителите/ответници, а уговореното възнаграждение (чл.3.4) се дължало за осъществената връзка между купувач и продавач, независимо дали сделката е изповядана без знанието на посредника.

В изпълнение на задължението си да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор с потребител (чл. 7, ал. 3 ГПК), въззивният съд приел следното: Ответниците са физически лица, на които била предоставена услуга не предназначена за извършване на 3 търговска или професионална дейност, поради което имали качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Клаузата на чл. 3.4 от процесния договор не била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, доколкото била част от стандартни, изготвени предварително и типови договори на посредника, като потребителите не са имали възможност да влияят върху съдържанието , а по делото не са събрани доказателства, че същата е била предмет на предварително обсъждане и потребителите са изразили съгласие с нейното съдържание.

При преценка спазване на изискването за яснота и разбираемост на клаузите на процесния договор, съдът направил извод, че от съдържанието на клаузата на чл.3.4 може да бъде разбран обхватът на поетото задължение, като средният потребител (относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен), би могъл да разбере икономическите последици от сключване на договора. Приел, че същата не е неравноправна, доколкото договорът за посредничество е възмезден (чл.51 от ТЗ), нито е израз на заблуждаваща търговска практика (чл. 68д – 68к ЗЗП), тъй като не съдържа невярна информация относно естеството на предлаганата услуга, обхвата на задълженията на търговеца, цената (възнаграждението) и начина на нейното изчисляване.

Съдът направил извод, че от доказателствата по делото се установява изпълнение от страна на ищеца на поетите с договора задължения за осъществяване на връзка между ответниците възложители и третото лице – купувач, както и сключване на договор за покупко-продажба на процесния имот на 27.10.2017г., на която дата е настъпил и падежът на задължението за заплащане на договореното в полза на посредника възнаграждение. Посочил, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява ответниците/възложители да са поискали от изпълнителя извършване на допълнителните услуги по чл.2.4 от договора, поради което в полза на ищеца е възникнало вземане за процесната сума от 20 066,82лв. (с ДДС).

По изложените съображения въззивният съд намерил предявения иск за основателен.

Основателността на иска за главницата, обусловил извода на въззивния съд за основателност на акцесорната претенция за законна лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и на иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 28.10.2017г. до 11.07.2018г. в размер на 1 441лв.

Касаторът С. П. Ф. обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото? Навежда довод за противоречие на решението с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №7/1965г.; решение № 217/09.06.2011г. по гр.д.

№761/2010г.; решение № 164/04.06.2014г. по гр.д. №196/2014г.; решение №42/09.06.2014г. по т.д. №799/2011г.; решение № 222/31.07.2014г. по гр.д. №5394/2013г.; решение № 239/16.07.2013г. по гр.д. №1050/2012г.; решение № 283/14.11.2014г. по гр.д. №1609/2014г.

Твърди, че въззивният съд не е направил тълкуване на уговорките между страните по 4 процесния посреднически договор и не е потърсил действителната им обща воля, въз основа на която да направи преценка дали е налице пълно и точно изпълнение на всички поети с договора задължения по договора; не е направил преценка налице ли е осъществяване на нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, която е забранена и не е обсъдил всички релевантни факти в тази насока; не е направил анализ на всички доказателства, включително и гласните такива, въз основа на които да направи извод доколко ищцовото дружество е изпълнило всички поети с договора задължения по договора. 2/ Следва ли въззивният съд като втора съдебна инстанция по същество, да изложи свои мотиви и да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и да изложи съображения по възраженията и доводите на страните във въззивната жалба? Следва ли във въззивното съдебно решение съдът да формира мотиви относно пълното или частично съвпадение или несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция? Твърди противоречие на въззивното решение с разясненията дадени в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС. Претендира обжалването да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Разпечатката съдържа 37 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0d13a86-b1ba-4d82-9614-5ec55edc1d58