Решение № 216 от 15.07.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. гр. Хасково, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Николова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно наказателно дело № 20225640200371 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по подадена жалба от Община Стамболово , представлявана от кмета А. К. Й. ,чрез адв.Т. Т. от АК-Хасково срещу Наказателно постановление № 4 от 08.03.2022 г. на Директор на РИОСВ –Хасково , с което на основание чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда и водите на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 166, т. 3 ,вр.чл.165 ал.2 от ЗООС. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било необосновано. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от упълномощен процесуален представител адв.Т.

Т., който поддържа жалбата.Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски по делото .

Административно - наказващият орган – Директор на РИОСВ-Хасково , редовно призован,се представлява от процесуален представите юрк.Д. Д. ,която счита жалбата за неоснователна по съображения, конкретно изложени и моля същата да бъде отхвърлена, а наказателното постановление - потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване 1 акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Жалбоподателят Община Стамболово притежавал разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 33710081/21.09.2010 год. ,издадено от Директора на БДУВИБР с център Пловдив с цел заустване на пречистени отпадъчни води в повърхностен воден обект –Домуз дере ,поречие на р.Марица от обект експлоатация -„Канализационна система на селата Поповец и Зимовина ,общ.Стамболово,продължено с решение №РР-1141/07.03.2011 г. за продължаване на разрешителното за ползване на воден обект . Срокът на действие на разрешителното бил до 21.09.2020 год.С решение №РР-4255/28.04.2021 г. на Директора на БДУВИБР с център Пловдив било отказано продължаване на срока на действие на разрешителното за процесния воден обект.

На 07.07.2021 год. св.С. П. Л. /главен експерт в Дирекция „КОС“ при РИОСВХасково/ посетил стопанисвания от жалбоподателя воден обект. Констатирал, невъзможност за достъп и вземане на водни проби от ПСОВ с.Поповец и Зимовина ,както и непредприети от страна на Община Стамболово действия по подновяване на разрешителното за заустване. По тези причини св. Л. съставил протокол за проверка № 748/ 07.07.2021 год., в който отразила горните констатации и със същия протокол на Община Стамболово било дадено предписание: да се подаде заявление и необходимата информация в БД ИБР гр.Пловдив за издаване на разрешително за заустване на отпадни води от канализацията на с.Поповец и с.Зимовина в река Домуз дере,поречие на р.Марица ,като за подаденото заявление се уведоми РИОСВ-Хасково

. Определен е срок за изпълнение на предписанието 07.09.2021г. и отговорник –кмета на Община Стамболово.

Протоколът от проверката е връчен на 07.07.2021 г. на Г. Р.М. –директор дирекция при Община Стамболово . С писмо изх.№С-2341/03.09.2021 г. кмета на Община Стамболово поискал от РИОСВ –Хасково удължаване срока за изпълнение на предписанието по протокола от 07.07.2021г. С писмо изх.№В-228/17.09.2021г. на директора на РИОСВ – Хасково Община Стамболово е уведомена,че предписанието ще бъде удължено с три месеца с краен срок на изпълнение 07.12.2021г.

На 17.12.202г. била извършена от свидетелите С.Л. и Д.А. последваща проверка във връзка с осъществяване контрол по изпълнение на предписанието ,при която било установено, че не било изпълнено предписанието по т.1 от протокол за проверка № 748/ 07.07.2021 год . и не е подадане заявление за издаване на разрешително за заустване в БД ИБР Пловдив . Констатациите от проверката били обективирани в протокол за проверка №1309/17.12.2021 г.С оглед установените от контролните органи обстоятелства и изводите, до които достигнали за извършено административно нарушение на 10.01.2022 г., на Община Стамболово е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2

4/10.01.20212 г. от св.С.Л. . Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на представляващ Община Стамболово , сочена като нарушител, след като е изпратена и връчена на 29.12.2021г. покана за явяване до 07.01.2022 г., в РИОСВ-Хасково за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Срещу съставения акт за установяване на административно нарушение, препис от който е връчен на жалбоподателя срещу разписка на 12.01.2022г. е постъпило възражение допълнително в рамките на законовия срок. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.

Съдът кредитира показанията на св.С.Л. и Д.А. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесните проверки , като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица По силата на чл. 165, ал. 1 ЗООС, длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лева, а в ал. 2 на цитираната разпоредба в предвидено налагането на имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. на юридическото лице или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание глоба, респ. с имуществена санкция.

При преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на АУАН в отсъствие представляващ жалбоподателя,на който впоследствие е връчен препис от него .

Съставеният АУАН съответства на предписаното от разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН – нарушението е описано с всички съставомерни признаци, характеризиращи го от обективна страна по начин достатъчно ясен, за да е в състояние привлеченото към отговорност лице да организира защитата си в пълен предоставен от закона обем. В случая е налице изявление от страна на актосъставителя, че актът за установяване на административно нарушение се съставя против лицето, посочено в него като нарушител – Община Стамболово за нарушение по чл. 166 т.3,вр.чл.155 и чл.156 т.2 от ЗООС , след като на 17.12.2021 г. е 3 констатирано неизпълнение на предписанието ,обективирано в т.1 от протокол №748/ 07.07.2021 год .,а за дата на нарушението е посочено 08.12.2021 г. Същото описание на нарушението, че срока за изпълнение на предписанието е изтекъл на 08.12.2021 г. се съдържа в издаденото НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен начин. Съдът намира за доказано , че Община Стамболово не е изпълнила в указания и срок до 07.12.2021г. даденото му в т.1 с протокол за проверка , издаден на осн.чл.155 от ЗООС № 748/07.07.2021 г. задължително предписание на контролен орган,отнасящи се до това да бъде подадено заявление и необходимата информация в БД ИБР гр.Пловдив за издаване на разрешително за заустване на отпадни води от канализацията на с.Поповец и с.Зимовина в река Домуз дере,поречие на р.Марица ,като за подаденото заявление се уведоми РИОСВ-Хасково. Изпълнителното деяние на нарушението по чл.166 т.3 от ЗООС се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган по този закон

. Нарушението, като форма на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието и в случая е осъществено, чрез втората от двете хипотези - бездействие. В разглеждания казус адресат на предписанието, дадено с Протокол за проверка №748/ 07.07.2021 год. е жалбоподателят Община Стамболово . В този смисъл следва да се отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона,то подлежи на изпълнение. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, с оглед което се поставя въпросът съответствието на това предписание с разпоредбите на закона съставлява ли условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. Т.е. преценката за законността на това предписание влиза ли в обхвата на проверката, която съдът дължи и върши при упражнявания контрол за законосъобразност на обжалваното НП. Настоящият съдебен състав в предходни случаи е възприемал положителния отговор на поставения въпрос, ръководейки се от съображението, че в противен случай би се стигнало до неоправдано изпразване от съдържание на тази проверка, а това не намира опора в закона и не съответства на неговия смисъл от гледна точка обема на правото на защита в административнонаказателния процес. Още повече, че двата подхода за контрол на законосъобразност на дадените предписания, макар и различаващи се по реда, по който се осъществява, не се изключват напълно един друг. В случая обаче, с оглед наложилото се в съдебната практика виждане по въпроса следва да се възприеме, че актът, с който на жалбоподателя са дадени задължителни предписания съставлява индивидуален административен акт, пораждащ всички предвидени в закона последици за страните и след като жалбоподателят е пропуснал да оспори пред административния съд, то той не може да 4 стори това едва в настоящото производство при обжалване на НП, а районният съд не разполага с възможността и правомощие да отмени същите, нито да ги преценя по същество откъм законосъобразност дори в рамките на проверката на правилността на НП.

Все пак и независимо от горните съображения , в конкретната хипотеза процесното предписание е в съответствие със закона. Вмененото с него задължение на жалбоподателя е да бъде подадено от него заявление в БД ИБР гр.Пловдив за издаване на разрешително за заустване на отпадни води от канализацията на с.Поповец и с.Зимовина в река Домуз дере,поречие на р.Марица. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, разрешителното се издава въз основа на заявление, подадено от лице - титуляр на разрешителното, което ще зауства отпадъчни води в повърхностни води и ще изпълнява условията в разрешителното. От доказателствата по делото, в частност прежде издадените разрешително и решения на директор на БД ИБР-Пловдив , безспорно се установява, че именно Община Стамболово е била титуляр на разрешителното и нейно е било задължението по горецитирания текст от подзаконовия нормативен акт,като собственик на канализационните системи и ПОСВ/писмо от 10.06.2022 г. на управител на „ВиК“ЕООД Хасково / .Т.е. предписанието се явява законосъобразно и като такова подлежи на изпълнение. Същото е следвало да бъде изпълнено най – късно на датата, посочена от контролните органи – 07.12.2021 г. ,но е сторено и към момента на неговото установяване17.12.2021г. С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл.166 т.3 от ЗООС, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.