Решение № 93 от 16.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Варна, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500025 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор А. И., против решение № 260024/04.11.2024г. по гр.д. № 97/2017г. на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Р. М., ЕГН **********, М. М., гражданин на Германия, Д. Д. М., ЕГН ********** и „ДОНМАРЕ“ ООД искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 от ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 423 381.50 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и установеното от доказателствата. Оспорват се изводите на съда за законност на средствата за придобиване на закупените през 2006г. от Р. М. недвижими имоти, впоследствие прехвърлени на „Донмаре“ ООД, поради това, че исковете за отнемането им от Р. М. са погасени по давност и поради недоказаност на незаконен произход на средствата на приобретателя „Донмаре“ ООД. Излагат се аргументи в подкрепа на тези възражения. Счита се също така, че стойността на тези имоти неправилно е била изключена от анализа, неправилно са определени стойността на наличното в края на периода имущество, приходи и разходи, в резултат на което е направен и 1 незаконосъобразен извод за липса на несъответствие. Излагат се доводи по съществото на спора.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответниците, които оспорват жалбата като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за неоснователност на предявените срещу тях искове.

Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от КОНПИ против определение № 260122/10.12.2024г., с което е оставено без уважение искането й за изменение на обжалваното решение в частта му относно разноските. По изложени доводи за неправилно определени размери на присъдените в полза на ответниците разноски и непроизнасяне по направено възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, се иска неговата отмяна.

С подаден в срока по чл.276 ГПК писмен отговор частната жалба е оспорена от насрещната страна като неоснователна.

В с.з. жалбите, съответно подадените срещу тях отговори, се поддържат.

За да се произнесе по спора, съобразно наведените оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против М. М., гражданин на Република Германия, роден на **********г., Д. Д. М., ЕГН **********, Р. М., ЕГН ********** и „Донмаре“ ООД, ЕИК 106629684, искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и разгледани по реда на ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./, на основание вр. § 5, ал.2 от ПРЗ на ЗОНПИ.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на постъпили уведомления по чл.25, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ от РП – Варна с вх. № ТД11ХА/УВ-3006/01.06.2015г. и с вх. № УВ-725/12.05.2015г. за повдигнати обвинения срещу Д. Д. М. и М. М., които са съпрузи, за извършени от тях престъпления по чл.211 вр. чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.10 ЗОПДНПИ /отм./, с протоколи съответно от 03.06.2005г. и 22.05.2006г. срещу всеки от тях е била образувана проверка по ЗОПДНПИ /отм./. Предвид свързаността на двете проверявани лица е извършено обследване на имущественото им състояние за двата проверявани периода /22.05.2005г. – 22.05.2015г. по образуваната срещу М. М. проверка и 03.06.2005г. – 03.06.2015г. по проверката срещу Д. М./, както и на роденото от брака им дете – Р. М. и контролираното от двамата търговско дружество „Донмаре“ ООД. Твърди се, че в хода на тези проверки е установено значително несъответствие по см. на чл.21, ал.2 вр. §1, т.7 ДР на ЗОПДНПИ /отм./. В тази връзка са наведени твърдения за притежаваното и придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са 2 придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник, за направените от проверяваните лица разходи, извършен е икономически анализ за периода 22.05.2005г. – 22.05.2015г. Относно придобитите от „Донмаре“ ООД недвижими имоти се твърди, че същите първоначално са били придобити от Р.

М. със средства, за които не е установен законен източник, самото дружество не е осъществявало търговска дейност и не е имало приходи за тяхното закупуване, поради което се счита, че по отношение на тези имоти е налице хипотезата на чл.66, ал.2 ЗОПДНПИ вр. §1, т.2, б.“а“ и т.9 от с.з. Въз основа на горните твърдения за установено значително несъответствие над законоустановения минимум е предявено и искането за отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество.

След направен частичен отказ по чл.233 ГПК и постановено прекратително определение от 04.10.2023г., предмет на исковете за отнемане е имуществото, по отношение на което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение.

С подадени в срока по чл.131 ГПК писмени отговори исковете са оспорени с идентични възражения за тяхната неоснователност – не е налице незаконно придобито имущество и несъответствие в изискуемия се от закона размер; относно л.а. Тойота с рег. № ** се сочи, че е собственост на трето лице като М. М. е бил регистриран само като шофьор на автомобила; оспорват сочените от Комисията придобивни цени, размера на разходите за издръжка, за задгранични пътувания и извършения икономически анализ; навеждат и конкретни твърдения за налични парични средства в началото на проверявания период в размер на 75 000 евро, за неотчетени в анализа доходи от дарения, извършени в полза на Д. М. от нейната майка /подробно посочени/ и приходи от трудова дейност и обезщетения, изплатени в Германия; възражения за погасяване на исковете по давност. В отговора на „Донмаре“ ООД е направено възражение за недопустимост на исковете предвид постановената оправдателна присъда по повдигнатите срещу М. М. и Д. М. обвинения, а в отговора на останалите ответници се поддържа и възражение за непропорционална намеса в притежанията им по см. на чл.1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧОС.

Пред настоящата инстанция, а и в хода на първоинстанционното производство, не е било налице спор относно това, че с уведомления № ТД02Бл/УВ-3062/22.05.2015г. и № ТД11ХА/УВ-3006/01.06.2015г. от РП – Варна КОНПИ е била уведомена за повдигнати по ДП № 113/2011г., пр.пр. № 19334/2010г. обвинения срещу М. М. и Д. Д. М. за извършени от тях престъпления по чл.211 вр. чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и въз основа на които уведомления са били образувани срещу тях проверки по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./. В хода на същите и въз основа на изготвени доклади на директора на съответната ТД на КОНПИ са постановени решения 445/21.09.2016г. и 446/21.09.2016г. за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по 3 чл.57 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ са взети и решенията за предявяване на настоящите искове.

Не е спорно и това, че през проверяваните периоди /22.05.2005г. – 22.05.2015г. с проверявано лице М. М. и 03.06.2005г. – 03.06.2015г. с проверявано лице Д. М./ същите са били в брак и имат общо дете – Р. М., р.16.12.1999г., което към периода на проверките е било непълнолетно. С оглед на това всеки един от съпрузите, както и детето им, е и лице по см. на чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.142, ал.2 ЗОНПИ, което обосновава и общо предявените искови претенции по двете проверки с почти припокриващи се периоди по взетите решения за отнемане на едно и също имущество.

Липсва спор и относно обстоятелството, че с влязла в сила на 07.10.2016г. присъда № 162 по НОХД № 913/2015г. на ВРС, потвърдена с решение № 264/07.10.2016г. по ВНОХД № 746/2016г. на ОС – Варна М. М. и Д. М. са оправдани по обвиненията, станали поводи и за образуваните срещу тях проверки по ЗОПДНПИ /отм./. По аргумент от приложимата разпоредба на чл.153, ал.6 ЗОНПИ така постановената оправдателна присъда няма за последица отпадане на процесуалната предпоставка за отпочване и извършване на проверката за установяване на незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ /отм./, респ. за съществуването и надлежното упражняване правото на иск. Това е обстоятелство, относимо към основателността на исковете.

В тази връзка наведените възражения от „Донмаре“ ООД по допустимостта на исковото производство са неоснователни.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, респ. §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл. 63, чл.65 и чл.66 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в ЗОПДНПИ /отм./, съответно действащия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о.; решение № 695/21.11.2024г.

4 по гр.д. № 3635/2023г., ІІІ г.о.; решение № 679/14.11.2024г. по гр.д. № 3889/2023г., ІІІ г.о.; решение № 464 от 9.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г., IV г.о. и др./ легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето имущество.

В настоящия случай от установеното по-горе относно сезирането на Комисията съдът приема, че първата от посочените предпоставки е налице.

Престъплението, за което са повдигнати обвиненията попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.10 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.1, т.10 ЗОНПИ, а проверяваният период /22.05.2005г. – 22.05.2015г., съответно 03.06.2005г. – 03.06.2015/ е съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.27, ал.3 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.112, ал.3 ЗОНПИ.

За да направи изводите си относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, в т.ч. и по конкретните пера, формиращи нетния доход и стойността на имуществото, въз основа на които да се определи размера на несъответствието, съдът съобрази следното:

Съгласно приетото с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.