Решение № 25 от 23.01.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр. Добрич, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500706 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба /приложена към предходно в.гр.д.№554/2023 г. на ДОС/ от Т.

С. Х. от гр.ДД. срещу решение №408/22.05.2023 г. по гр.д.№2849/2022 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за установено по отношение на въззивника,че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАДгр.С. суми-предмет на заповед за изпълнение №838/29.06.2022 г.,издадена по ч.гр.дело №1894/2022 г. по описа на РС-Добрич,дължими по договор №***/16.05.2014 г.,сключен между „Алфа Банк“-клон България и Т. С.

Х.,вземанията по който са прехвърлени от правоприемника на „Алфа Банк“клон България,а именно от „Юробанк България“ АД в полза на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 21.12.2017 г. и с договор за цесия от 23.04.2018 г. от „С.Г.Груп“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД:главница в размер на 10 326,11 лв,заедно със законна лихва за забава за периода от датата на заявлението по чл.410 ГПК 28.06.2022 г., до окончателното плащане;договорна лихва в размер на 2 580,82 лв за периода 16.12.2015 г.-23.04.2018 г. и законна лихва за забава в размер на 1 984,74 лв за 1 периода 17.12.2016 г.-28.06.2022 г.,респ. въззивникът е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С. сторени разноски в заповедното и исковото производство,респ. по сметка на ДРС дължим остатък от държавна такса.В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради погрешно формирани изводи за законосъобразност на извършеното цедиране и относно уведомяването на длъжника за него.Не били обсъдени и взети предвид направените възражения относно изготвената експертиза,оспорените доказателства и липсата на надлежно упълномощаване при извършване на цесиите,както и възражението за изтекла погасителна давност.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на исковете.Претендират се сторените разноски в двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемият „Агенция за събиране на вземания“ ЕАДгр.С. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,както и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.Излага подробни доводи срещу оплакванията на въззивника.Наведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,платено от насрещната страна.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 02.06.2023 г.,а жалбата му е подадена по електронна поща на 16.06.2023 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 16.06.2023 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично основателна и в по-голямата й част неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове /с изключение на частта,с която е установено вземането за договорна лихва за периода 16.12.2015 г.2 16.12.2016 г. в размер на 1 117,48 лв,в която част е налице произнасяне свръхпетитум/.По същество в допустимата част е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№2849/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№16817/30.09.2022 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С. срещу Т. С. Х. с ЕГН ********** от гр.ДД.,ул.“И.** за установяване съществуването на вземания на ищцовото дружество от ответника-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №838/29.06.2022 г.,издадена по ч.гр.д.№1894/2022 г. на ДРС,които вземания произтичат от договор за потребителски кредит №***/16.05.2014 г.,сключен между „Алфа Банк-клон България“ АД и Т. С. Х.,впоследствие прехвърлени от правоприемника на „Алфа Банк-клон България“,а именно от „Юробанк България“ АД в полза на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 21.12.2017 г. и с договор за цесия от 23.04.2018 г. от „С.Г.Груп“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,и са в размер,както следва:10 326,11 лвглавница;2 580,82 лв-договорна лихва за периода от 16.12.2016 г. до 16.05.2022 г.;1 984,74 лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.12.2016 г. до 28.06.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/,както и законната лихва върху главницата,начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 28.06.2022 г.,до окончателното й изплащане.

Следва да се отбележи,че първоинстанционният съд не е разгледал част от претенцията досежно договорната лихва,а именно относно дължимата такава за заявения в исковата молба период от 23.04.2018 г. до 16.05.2022 г. в размер на 1 117,48 лв /изчислена като разлика между първоначално претендираната за целия процесен период 16.12.2016-16.05.2022 г. сума от 2 580,82 лв и претендираната и дължима според заключението по ССЕ за периода 16.12.2016 г.-23.04.2018 г. сума от 1 463,34 лв/.Нито в мотивите,нито в диспозитива на първоинстанционното решение е взето становище по претенцията за установяване на вземане за договорна лихва за периода от 23.04.2018 г. до 16.05.2022 г.Никоя от страните не е поискала в срока по чл.250 ал.1 от ГПК допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по горната претенция,поради което висящността на спора по 3 същата е преустановена.Така предмет на разглеждане във въззивното производство е претенция за установяване на вземане на ищцовото дружество за договорна лихва в размер на 1 463,34 лв лв за периода от 16.12.2016 г. до 23.04.2018 г.

В същото време районният съд е установил съществуване на вземане за договорна лихва в размер на 1 117,48 лв за период от 16.12.2015 г. до 16.12.2016 г.,който не е предмет на предявената искова претенция.В тази част първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск и следва да бъде обезсилено.

Изложено е в исковата молба,че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С. се легитимира като кредитор на ответника Т. С. Х. въз основа на договор за цесия от 23.04.2018 г.,сключен между „С.Г.Груп“ ООД като цедент и ищеца като цесионер.От своя страна „С.Г.Груп“ ООД придобило процесните вземания по договор за цесия от 21.12.2017 г.,сключен между „Юробанк България“ АД /правоприемник на „Алфа Банк-клон България“ АД/ като цедент и „С.Г.Груп“ ООД като цесионер.Длъжникът бил надлежно уведомен за цесиите.Вземанията произтичали първоначално от сключен между „Алфа Банк-клон България“ АД като кредитодател и Т. С. Х. като кредитополучател договор за потребителски кредит №***/16.05.2014 г.

В отговора на исковата молба ответникът Т. С. Х. е оспорил исковете като неоснователни.Навел е,че ищцовото дружество не било активно легитимирано да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,тъй като не било банка.Кредиторът на ответника била „Алфа Банк“ АД,но не били изложени в исковата молба обстоятелства кога и на какво основание „Юробанк България“ ЕАД станала правоприемник на кредитора.Липсвало надлежно уведомяване на длъжника за сключените от първоначалния кредитор и последващ такъв договори за цесия,поради което цесиите не породили действие спрямо длъжника.Наведено е и възражение за погасяване на вземанията по давност.Оспорено е надлежното упълномощаване на „Агенция са събиране на вземания“ ЕАД от цедента „С.Г.Груп“ ООД за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания /пълномощното било без дата и не можело да се установи откога датира упълномощаването и било ли е валидно към датата на уведомяване на длъжника/.

4

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Установителните искове са допустими,тъй като са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК /заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С. по ч.гр.д.№1894/2022 г. на ДРС,образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т. С. Х.,е уведомен за разпореждане №4489/09.08.2022 г. на заповедния съд,даващо указания за предявяване на исковете,на 01.09.2022 г.,а установителните искове са предявени с искова молба вх.№16817/30.09.2022 г. при изтекъл едномесечен срок за подаването й на 03.10.2022 г.,тъй като 01 и 02 октомври 2022 г. са неприсъствени дни/.Налице е и пълна идентичност между страните и претенциите в заповедното и исковото производство.

Установено е по делото,че процесните вземания произтичат от договор за потребителски кредит №CL ***,сключен на 16.05.2014 г. между „Алфа Банк“ АД чрез клона й в България като кредитор и Т. С. Х. от гр.ДД. като кредитополучател.Банката е отпуснала на длъжника Т. С. Х. потребителски кредит в размер на 11 700 лв със срок на издължаване 96 месеца /8 години/,т.е. окончателният падеж на кредита е 16.05.2022 г. и е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от ищцовото дружество на 28.06.2022 г.,към която дата кредитът е бил изцяло изискуем.Според заключението на вещото лице Е. Й. по допуснатата от ДРС съдебносчетоводна експертиза /отговор на задача 1/ кредитът е усвоен от кредитополучателя на 16.05.2014 г.,когато по разплащателната му сметка в банката-кредитор е постъпила сумата от 11 700 лв.

Фактът,че „Юробанк България“ АД е правоприемник на „Алфа Банк“ АД-клон България,се установява от проверката в публичния търговски регистър.На 21.12.2017 г. между правоприемника на първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД-гр.С. в качеството на цедент и „С.Г.Груп“ ООДгр.М. в качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/,като прехвърлените вземания са индивидуализирани в приложение №1-неразделна част от договора,в което вземанията по процесния договор за кредит са посочени под №1540.В чл.12 ал.1 от договора е визирано,че цедентът /предишният кредитор/ дава съгласие цесионерът да 5 уведоми длъжниците за цесията от негово име,като е уговорено,че за целта ще се изготви изрично пълномощно.С пълномощно рег.№1852/29.05.2018 г. с нотариална заверка на подписите на законните представители на упълномощителя по описа на нотариус В.К. с район на действие СРС и срок на действие 12 месеца,т.е. до 29.05.2019 г. /на лист 47 от делото на ДРС/,предишният кредитор „Юробанк България“ АД-гр.С. упълномощава „С.Г.Груп“ ООД-гр.М. и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД-гр.С. заедно и поотделно във връзка с договора за цесия от 21.12.2017 г. да извършат от името на упълномощителя уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания.С уведомително писмо изх.№ЛД-УПЦ-П-СГГ-ЮБ2/***/19.06.2018 г. /на лист 51 от делото на ДРС/,отправено от упълномощената „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД-гр.С.,длъжникът Т. С.Х. е уведомен за първата цесия от 21.12.2017 г.,като уведомлението е получено от него лично на 03.07.2018 г. според известието за доставяне на лист 52 от делото на ДРС.

На 23.04.2018 г. между „С.Г.Груп“ ООД-гр.М. в качеството на цедент и ищеца по настоящото дело „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С. в качеството на цесионер е сключен последващ договор за цесия,по силата на който процесните вземания са прехвърлени на ищцовото дружество /предмет на договора са всички вземания,които „С.Г.Груп“ ООД е придобило от „Юробанк България“ АД по договора за цесия от 21.12.2017 г./.С клаузата на т.4.5 от договора е уговорено,че цесионерът се задължава от името на цедента да изпрати писмени уведомления до длъжниците за цесията,като е изрично визирано,че предишният кредитор-цедентът „С.Г.Груп“ ООД упълномощава цесионера с правата да уведоми длъжниците,като е уговорено и издаване на изрично пълномощно по образец.Такова изрично пълномощно е издаденоприложено на лист 49 от делото на ДРС,в което действително не е посочена дата на упълномощаването,но от съдържанието му е ясно,че упълномощаването е осъществено след сключване на договора за цесия от 23.04.2018 г. и в изпълнение на същия.Пълномощното не е ограничено със срок.Дори при оспорване от ответника на датата на упълномощителната сделка,обективирана в горното пълномощно,сторено в отговора на исковата молба,и недоказаност на достоверна дата на издаване на пълномощното след сключване на договора за цесия от 23.04.2018 г.,следва да се приеме,че упълномощаване на новия кредитор от предишния за уведомяване на 6 длъжниците за цесията е налице,тъй като същото е надлежно извършено още с клаузата на т.4.5 от договора за цесия от 23.04.2018 г.,в която се съдържа изявление на цедента за упълномощаването на цесионера.Новият кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С. е уведомила длъжника Т. Х. и за втората цесия /уведомително писмо на лист 50 от делото на ДРС под същия изх.№ като на уведомлението за цесията от 21.12.2017 г. на лист 51 от делото на ДРС/,като уведомлението и за втората цесия е получено лично от длъжника на 03.07.2018 г. според известието на лист 52 от делото на ДРС.