Решение № 349 от 24.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Плевен, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500429 по описа за 2026 година С решение №337 от 12.03.2026 г. по гр.д. №6122/2025 г. Плевенски Районен съд е:

ОТХВЪРЛИЛ предявения от А. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

Тръстеник, общ. Долна Митрополия, ул. ***, иск с правно основание чл.

439, ал.2 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. ***, че НЕ ДЪЛЖИ сумата от общо 14 821,50 лв., от които 11 169,73 лв. - главница, 3 651,77 лв. наказателна лихва от 15.01.2006 г. до 01.06.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 301,43 лв. - разноски, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК №171/02.07.2008 г. по ч.гр.д. №2305/2008 г. по описа на PC-Плевен и изпълнителен лист от 04.07.2008 г., поради изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪДИЛ, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, А. Г. Н., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Тръстеник, общ. Долна Митрополия, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. ***, сумата от 153.39 евро – юриск. възнаграждение.

1

Недоволен от решението е останал ищецът А. Г. Н. и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения установителен иск и да бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски.

В жалбата се сочи, че в първоинстанционното решение неправилно е прието, че погасителната давност, започнала да тече от 24.08.2020 г., е прекъсната на 24.08.2022 г. с прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /т.нар. „перемпция”/ и че от 24.08.2022 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която към датата на депозиране на исковата молба - 13.10.2025 г. не е изтекла. Според въззивника, така е било по време на действието на Постановление №3/1980 г. на Пленума на ВС и т.10 от ТР№ 2/2013 г. на ВКС. С ТР 3/2020 по т.д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла.

Поради това, в тези случаи погасителната давност започва да тече от прекратяването /перемирането/ на изпълнителното производство. При действието на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давност за вземанията по изпълнителни дела тече. След 26.06.2015 г., съгласно т.10 на това ТР, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ТПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Въззивникът моли да се приеме, че в конкретния случай, макар и изпълнителното производство да е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., даденото с него задължително тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, е било приложимо до последващата му отмяна на 26.06.2015 г. с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. След тази дата влизат в сила новите правила за отброяване и прекъсване на давностните срокове и от 26.08.2020 г. /когато е наложен запор на банковите сметки на длъжника/ е започнал да да тече нов 5годишен давностен срок.

Препис от въззивната жалба е връчен на „МАКРОАДВАНС“ АД на 23.04.2026 г. и на 05.05.2026 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение и се претендира юриск. възнаграждение в размер на 230.08 евро.

Въззиваемият е описал подробно в отговора хронологията на всички искани и извършени действия по изп.д. № 699/2008 г. по описа на ЧСИ Т.К..

Не се спори, че е приложима 5-годишната погасителна давност.

Счита, че съгласно ТР от 28.03.2023г . на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2020, от образуването на изпълнителното дело на 07.07.2008 г. до 26.06.2015 г. давността е била спряна, като от 27.06.2015 г. е започнала да тече нова давност, която редовно е прекъсвана с искането и извършването на 2 изпълнителни действия. Сочи, че давността е била спряна и в периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г. предвид разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародван в бр. 44 на Държавен вестник на 13.05.2020 г.

Според въззиваемия, от решаващо значение за настоящия казус е молбата от 28.10.2024 г., депозирана след изтичане на предвидения в чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК срок, с която е поискано налагането на запор на трудово взънаграждение. Това искане е годно да прекъсне давността, доколкото с ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от ново писмено искане, отправено от кредитора след перемпцията. Такова ново искане поставя началото на ново процесуално правоотношение и съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно, че изп. дело № 699/2008 г. по описа на ЧСИ Т.К. е образувано въз основа на изп. лист от 04.07.2008 г., издаден на основание чл.418 от ГПК по ч.гр.д. № 2305/2008 г. на Плевенски Районен съд въз основа на заповед № 171 от 02.07.2008 г., с която А. Г. Н., с ЕГН: ********** е осъдена да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК:

831558413: сумата от 11 169.73 лв. – главница, сумата от 3 651.77 лв. – наказателна лихва за периода от 15.10.2006 г. до 01.06.2008 г., сумата от 301.43 лв. – разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2008 г. до изплащане на вземането.

Не е спорно, че призовка за доброволно изпълнение е връчена редовно на А. Г. Н. на 21.08.2017 г. /виж на стр.177 от делото/ и че на 11.09.2017 г. тя е подала молба за разсрочване на задължението, с която взискателят „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД се е съгласил /виж на стр.178 от делото/. А. Г. Н. е заплащала различни суми по сметката на ЧСИ за погасяване на задължението си по изп. дело в периода от 11.10.2017 г. до 04.09.2019 г. На 21.04.2020 г. ЧСИ получава уведомление, че А. Г. Н. е освободена от работа в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ и на 20.08.2020 г. ЧСИ прави актуална справка за действащи трудови договори на лицето. На 24.08.2020 г. ЧСИ изпраща запорно съобщение до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД за налагане на запор върху вземанията от банката на А. Г. Н.. На 26.08.2020 г. ЧСИ получава информация от банката, че запора е наложен, но има и други наложени запори по други изп. дела.

Не е спорно, че от 24.08.2020 г. до 28.10.2024 г. не са искани от взискателя и не са предприемани от ЧСИ никакви изпълнителни действия.

При това положение на 24.08.2022 г. е настъпила перемпция.

3

Не е спорно, че след настъпването на перемпцията – на 28.10.2024 г.

„МАКРОАДВАНС“АД, с ЕИК: 201127485 е подало молба по изп. дело с искане да бъде конституирано като взискател на мястото на „ОББ“АД, с ЕИК:

000694959 /правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК:

831558413/ и с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Г. Н.. В молбата се твърди, че вземанията по изп. дело са прехвърлени с договор за цесия от 01.07.20024 г. Към молбата не са приложени доказателства за платени такси. Няма данни искания запор да е наложен.

Не е спорно, че с разпореждане от 29.10.2024 г. ЧСИ Т.К. е конституирала „МАКРОАДВАНС“АД, с ЕИК: 201127485 като взискател и е прекратила изпълнителното производство по изп. дело № 699/2008 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В разпореждането не е посочено кое изпълнително действие е счетено за последното валидно извършено по делото.

Няма данни след прекратяването на изп. дело № 699/2008 г. по описа на ЧСИ Т.К. въз основа на молбата на „МАКРОАДВАНС“АД от 28.10.2024 г. да е образувано ново изп. дело.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд е приел, че последно извършеното същинско действие по изпълнението е изпращането на 24.08.2020 г. на запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на А. Г. Н. в „Уникредит Булбанк“АД. Приел е, че изпълнителното производство е перемирано на 24.08.2022 г., от която дата е започнала да тече нова петгодишна давност, която към датата на депозиране на исковата молба – 13.10.2025 г. не е изтекла и вземането по ИЛ не е погасено по давност. Този извод противоречи на приетото в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, а именно – че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Освен това в обжалваното решение изобщо не е обсъждано значението на молбата от 28.10.2024 г. на „МАКРОАДВАНС“АД.

Плевенски Окръжен съд също намира иска за неоснователен, но по следните съвсем различни съображения от тези, изложени в обжалваното решение:

Изпращането на 24.08.2020 г. на запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на А. Г. Н. в „Уникредит Булбанк“АД е релевантно като последното извършено изпълнително действие по делото, но при преценката за настъпила перемпция. Ако не беше подадена молбата от 28.10.2024 г., действието от 24.08.2020 г. щеше да има значение и за преценка дали към 13.10.2025 г. е изтекла погасителната давност.

4

В случая преценката е не за настъпила перемпция, а за изтекла погасителна давност и за нея значение има молбата от 28.10.2024 г. Според въззивната инстанция, молбата от 28.10.2024 г. за конституиране на нов взискател на мястото на първоначалния поради прехвърляне на вземането сама по себе си не съставлява същинско действие по изпълнението. Съгласно Решение № 50094 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 770/2022 г., I т. о., ТК , „прекъсване на погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т. е. изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител“. В случая в молбата за конституиране на нов взискател се съдържа и искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, без молбата да е съпроводена с доказателства за плащане на таксата по т. 9 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

В молбата се съдържа изрично оттегляне на възлагането на извършването на действия съгласно чл.18 от ЗЧСИ.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 10, е разяснено, че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Давността се прекъсва от момента на искането, стига действието да е извършено. Съдебната практика приема /виж решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о./, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, независимо дали е настъпила перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания способ. Искането прекъсва давността без оглед дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Прието е също, че давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство/. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.

Разпечатката съдържа 43 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0d00091-d000-44dd-abd3-83c1bd32f59a