Определение № 21056 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21056 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510063 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

С разпореждане № 79935 от 01.07.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 14764/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 118 състав, е отхвърлено изцяло заявлението на „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „НЮ БИЗНЕС ЛАЙН“ ЕООД, Сдружение „БРАНД МАРКЕТИНГ ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СВЕТОВНИ ВИНА“, „КОМЕЛА“ ЕООД и С.Д.Д.. СРС е приел, че представеният Нотариален акт № 4, том I, рег. № 33, нот. дело № 4/2025 г. от 25.03.2025 г. на нотариус Б.Д. е редовен от външна страна и по естеството си представлява документ по чл.

417, ал. 1, т. 6 ГПК във връзка с чл. 173, ал. 3 ЗЗД, но не удостоверява конкретно по размер и подлежащо на изпълнение парично вземане на заявителя срещу посочените длъжници.

За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е съобразил, че в нотариалния акт е отразено предоставянето по Договор за кредит № 890 от 10.06.2020 г. и анексите към него на револвираща кредитна линия с максимален размер 200 000 лв., при която действително усвоената сума може да бъде в различен размер в рамките на договорения лимит. Прието е, че нотариалният акт не удостоверява конкретния размер на усвоената и непогасена към падежа главница, а възнаградителната лихва и лихвата за забава са посочени чрез начина на тяхното определяне и подлежат на изчисляване съобразно размера на използваната, съответно непогасената главница. Съдът е посочил и че за останалите обезпечени с ипотеката вземания, включително неустойки, такси, комисиони и разноски по събирането, в акта не са определени конкретни размери и условия за възникването им. Поради това е приел, че изискването на чл. 173, ал. 3 ЗЗД за обезпечено вземане за определена парична сума не е изпълнено. По заявеното от кредитора основание по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК районният съд е приел, че самото обстоятелство, че документът е нотариален акт, не е достатъчно, 1 доколкото същият не съдържа определени по размер задължения за заплащане на претендираните парични суми. Съдът е отчел и че с уточнителната молба от 29.06.2026 г. заявителят не е изяснил изцяло характера и начина на формиране на вземанията и периодите, за които се претендират, но е счел, че даването на нови указания не би се отразило на извода относно годността на посочения изпълнителен титул.

В частната жалба „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД оспорва разпореждането и поддържа, че с молба рег. № 207813 от 29.06.2026 г. е изпълнило дадените от районния съд указания, като е уточнило документа, въз основа на който иска издаването на заповед за незабавно изпълнение, размера на претендираната главница и лихвите и периодите, за които същите се претендират. Излага, че като изпълнително основание е посочен представеният в оригинал Нотариален акт № 4, том I, рег. № 33, нот. дело № 4/2025 г. от 25.03.2025 г., вписан в Службата по вписванията – Велики Преслав с вх. № 616, дв. вх. № 612, акт № 6, том I, дело № 272/2025 г., който е постъпил в Софийския районен съд с вх. № 174813 от 02.06.2026 г. Според жалбоподателя нотариалният акт представлява предвидено в чл. 417 ГПК изпълнително основание и е акцесорен спрямо договора за кредит, чието изпълнение обезпечава.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на обезпеченото задължение е определен независимо от револвиращия характер на кредитния лимит и че по делото са представени документи, установяващи усвояването на кредита и размера на задължението както към момента на отправяне на поканата за доброволно плащане, така и към настъпването на крайния срок за издължаването му. Твърди, че претендираните лихви са начислени върху действително използваните средства.

В жалбата се поддържа още, че в нотариалния акт не е необходимо да бъдат възпроизведени всички изменения в развитието на кредитното правоотношение при използването и погасяването на револвиращия лимит, тъй като съществените условия на правоотношението са уговорени в договора за кредит и анексите към него, към които ипотечният акт препраща. Според жалбоподателя за действието на ипотеката е достатъчно в нотариалния акт да са индивидуализирани обезпеченото задължение, размерът на главницата, уговорените лихви и падежът, като счита, че тези елементи са отразени в облигационната част на акта.

По тези съображения се иска отмяна на разпореждането и постановяване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и присъждане на направените в заповедното и частното въззивно производство разноски.

От приложените документи се установява, че производството пред районния съд е образувано по заявление на „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД срещу „НЮ БИЗНЕС ЛАЙН“ ЕООД като кредитополучател и Сдружение „БРАНД МАРКЕТИНГ ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СВЕТОВНИ ВИНА“, „КОМЕЛА“ ЕООД и С.Д.Д. като солидарни длъжници. Поискано е издаване на заповед за изпълнение въз основа на Нотариален акт № 4, том I, рег. № 33, 2 нот. дело № 4/2025 г. от 25.03.2025 г. за главница в размер на 5 425,72 евро и лихва в размер на 487,42 евро, като в електронното заявление и за двете вземания е посочена дата 05.11.2025 г., а за законната лихва е посочена начална дата 05.11.2025 г. Като основание за отговорността на длъжниците заявителят е изложил сключването на Договор за кредит № 890 от 10.06.2020 г. и последващите анекси към него, усвояването на кредита, учредяването на договорна ипотека за обезпечаване на вземанията и неизпълнението след настъпването на крайния срок за издължаване.

С разпореждане рег. № 73857 от 17.06.2026 г. районният съд е указал на заявителя да уточни документа по чл. 417 ГПК, на който основава искането си, начина на формиране и падежа на претендираната главница, характера, основанието и периода на вземането за лихва от 487,42 евро, както и основанието, главното задължение и размера на претендираната законна лихва до подаване на заявлението. В изпълнение на тези указания с молба рег. № 207813 от 29.06.2026 г. заявителят е посочил като документ по чл. 417 ГПК оригинала на ипотечния нотариален акт от 25.03.2025 г. По отношение на главницата е заявил, че сумата 5 425,72 евро е формирана от дължими суми на кредитополучателя по Договор за кредит № 890 от 10.06.2020 г. и анексите към него, а относно сумата 487,42 евро е посочил, че същата представлява сбор от договорна лихва по чл. 4, ал. 1 и мораторна лихва по чл. 15, ал. 1 от договора и анексите. Към молбата са представени заверени копия на договора за кредит, анекси № 1 – № 5 и погасителните планове към тях.

От представените договор и анекси се установява, че на 10.06.2020 г. е сключен Договор за кредит № 890, по силата на който на „НЮ БИЗНЕС ЛАЙН“ ЕООД е предоставена револвираща кредитна линия с максимален размер 200 000 лв. По договора са сключени Анекс № 1 от 15.06.2021 г., Анекс № 2 от 15.10.2021 г., Анекс № 3 от 25.05.2022 г., Анекс № 4 от 21.01.2024 г. и Анекс № 5 от 25.03.2025 г. С Анекс № 5 „КОМЕЛА“ ЕООД е включено като съдлъжник, предвидено е учредяването на договорна ипотека от А.Р.М. и е приет нов погасителен план, чиято последна вноска е с падеж 05.11.2025 г. В отношенията по кредита С.Д.Д., Сдружение „БРАНД МАРКЕТИНГ ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СВЕТОВНИ ВИНА“ и „КОМЕЛА“ ЕООД са поели солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя.

С Нотариален акт № 4, том I, рег. № 33, нот. дело № 4/2025 г. от 25.03.2025 г. А.Р.М. е учредил в полза на „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД договорна ипотека върху два недвижими имота в гр. Смядово за обезпечаване на вземанията на кредитора по Договор за кредит № 890 от 10.06.2020 г. и анексите към него. В нотариалния акт е отразено, че кредитът е под формата на револвираща кредитна линия в размер на 200 000 лв., че върху усвоения размер се дължи годишна лихва, формирана от тримесечен EURIBOR и надбавка от шест процентни пункта, но не по-малко от 6 % годишно, а при забава се дължи лихва в размер на 0,1 % на ден върху просрочените суми за не повече от 90 дни. Като краен срок за погасяване на всички дължими суми е посочен 05.11.2025 г. Ипотеката обезпечава вземанията за главница, лихви, лихви за забава, неустойки, такси, комисиони и разноски по събирането на вземанията, включително при последващи 3 изменения на условията по кредита.

С представената покана за доброволно плащане кредиторът е уведомил длъжниците, че към настъпилия на 05.11.2025 г. краен срок по Договор за кредит № 890 са непогасени главница в размер на 10 611,79 лв., равностойни на 5 425,72 евро, редовна лихва в размер на 161,39 лв., равностойни на 82,52 евро, и просрочена лихва, включително лихва за забава, в размер на 340,05 лв., равностойни на 173,86 евро. Даден е седемдневен срок за плащане. От приложените разписки се установява връчване на поканата на „НЮ БИЗНЕС ЛАЙН“ ЕООД, Сдружение „БРАНД МАРКЕТИНГ ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СВЕТОВНИ ВИНА“, „КОМЕЛА“ ЕООД и С.Д.Д. на 25.11.2025 г.

В счетоводната справка за кредитна сделка № 130 с код от друга система 890, изготвена на 26.05.2026 г., са отразени просрочена главница в размер на 5 425,72 евро, просрочени лихви в размер на 173,86 евро и текущи лихви по просрочия в размер на 313,56 евро, или общо дължими 5 913,14 евро. Сборът на двете посочени в справката лихвени вземания е 487,42 евро, какъвто е размерът на лихвата, заявена в заповедното производство.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение, когато представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Когато заявлението се основава на ипотечен акт по чл. 417, ал. 1, т.

6 ГПК, приложимо е и изискването на чл. 173, ал. 3 ЗЗД обезпеченото вземане да е за определена парична сума или за него да е уговорена парична неустойка. Проверката в заповедното производство е ограничена до това дали посоченият от заявителя документ удостоверява вземането, за което се иска незабавно изпълнение. Други представени по делото документи могат да имат значение за установяване на обстоятелства, от които зависи изискуемостта, при предпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК, но не могат да заместят документа по чл. 417 ГПК относно самото съществуване и размера на удостовереното с него вземане.

В случая след изричните указания на районния съд с разпореждане от 17.06.2026 г. заявителят е посочил с молбата от 29.06.2026 г., че документът по чл. 417 ГПК, въз основа на който иска издаване на заповедта, е Нотариален акт № 4, том I, рег. № 33, нот. дело № 4/2025 г. от 25.03.2025 г. Поради това именно съдържанието на този документ следва да бъде преценено при проверката по чл. 418, ал. 2 ГПК. Обстоятелството, че към уточнителната молба са представени Договор за кредит № 890 от 10.06.2020 г., анексите към него и погасителните планове, не променя определения от заявителя документ, на който е основано искането за незабавно изпълнение.

4

Неоснователно е оплакването, че районният съд е следвало да приеме сумата 200 000 лв., посочена в ипотечния акт, за определена главница по кредитното правоотношение. От съдържанието на акта се установява, че тази сума представлява максималния размер на предоставената револвираща кредитна линия. Самият нотариален акт разграничава този размер от действително усвоената сума, като предвижда начисляване на възнаградителна лихва върху усвоения размер на кредита. Следователно посочването на кредитен лимит от 200 000 лв. не удостоверява, че към датата на учредяване на ипотеката или към крайния падеж кредитополучателят дължи главница именно в този размер.

В случая нотариалният акт индивидуализира договора за кредит и сключените към него анекси, посочва максималния кредитен лимит, лихвените условия и крайния срок за погасяване, но не съдържа размера на непогасената към крайния падеж 05.11.2025 г. главница. Размерът от 37 211,29 лв., предвиден като главница с падеж 05.11.2025 г., се установява от погасителния план към Анекс № 5 от 25.03.2025 г., а не от посочения от заявителя документ по чл. 417 ГПК. Съответно и последващият остатък от 10 611,79 лв., равностоен на заявените 5 425,72 евро, не може да бъде установен от ипотечния акт, а е отразен в представените впоследствие документи относно развитието и изпълнението на кредитното правоотношение.

Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0cfa1ae-a203-455d-b1d4-d118ba40bf5f