Решение № 6836 от 15.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6836 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110100364 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца „Т. срещу ответника М. Х. Б. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1692,56 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.С., аб. № ., сумата от 41,75 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.02.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 234,11 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 14.02.2022г. и сумата от 7,06 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 14.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 10141/2022г. по описа на СРС, 26 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Твърди, че за претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, 1 срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Моли за установяване на вземанията и присъждане на разноски за производството.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищецът е издал фактури на претендираната стойност, както и че до имота е доставено твърдяното количество топлинна енергия.

Оспорва да дължи на ищеца цена на услугата дялово разпределение, каквато услуга не била уговаряна и цена за нея не била определяна, както и лихви за забава поради липса на доказателства за поставяне на ответника в забава. Прави евентуално възражение за погасителна давност. В подаденото в заповедното производство възражение оспорва страните да са обвързани в облигационна връзка, както и дължимостта на претендираните суми. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника посочва, че не оспорва доставката на топлинна енергия за претендираното количество и цена. Не оспорва и че дяловото разпределение в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършено, както и че стойността му за процесния период се равнява на исковата сума.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т. взема становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е доставил до топлоснабден имот, находящ се в гр. С. топлинна енергия на стойност 1692,56 лв. за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г., че за имота е извършена услугата дялово разпределение, чиято стойност се равнява на сумата от 41,75 лв. за периода от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., както и че дължимите обезщетения за забава върху претендираните главници се равняват на сумата от 234,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.02.2022 г. и на сумата от 7,06 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 14.02.2022 г.

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на 2 факта на ползване на топлоснабдения имот.

От представения по делото Нотариален акт за замяна на недвижим имот № ., дело № 228/2011 г. се установява, че Д. и Ге. са прехвърлили на 30.11.2011г. на ответника М. Х. Б. недвижим имот, представляващ апартамент 43, находящ се на адрес гр.С., за който няма спор, че е идентичен на процесния със съвпадащ адрес и абонатен номер .. Не се твърди, нито се установява, ответникът да се е разпоредил с процесния имот след този момент, включително през исковия период, напротив от представените от ищеца доказателства, се установява, че през 2015г. върху имота е вписана възбрана като обезпечение на вземане на трето лице от ответника Б., а от представените от третото лице-помагач писмени доказателства се установява, че за исковия период партидата на имота е била открита на ответника, който за част от периода е осигурявал достъп до него за извършване на отчет на уредите за дялово разпределение и подписите на съставените документи за отчет не са оспорени в производството. С оглед на всичко изложено съдът приема, че като собственик на процесния топлоснабден имот за исковия период ответникът Б. се явява битов клиент на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ), обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.

2 ЗЕ).

С оглед изричното признание на ответника, съдът приема, че ищецът е доставил до топлоснабдения имот, находящ се в гр. С., топлинна енергия на стойност 1692,56 лв. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., поради което следва да бъде разгледано своевременно направеното от ответника възражение за погасяване на част от задълженията по давност.

Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал.

2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Давностният срок е прекъснат с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение от 25.02.2022 г., а в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. (2 месеца и 7 дни) същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). С оглед на това задълженията за периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. включително се явяват погасени по давност. Изискуемостта на задълженията за месец октомври 2018 г. е настъпила на 17.12.2018 г., като отчитайки спирането на давността за период от 2 месеца и 7 дни задължението се е погасило по давност на 24.02.2022 г., което е преди датата на подаването на заявлението.

Видно от приложеното съобщение към Фактура № . (л. 28) сумата за прогнозно начислена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. включително е в размер на 145,51 лв. Съгласно изравнението, подадено от ФДР за съответния период, 3 абонатът е следвало да доплати 24,28 лв., която сума следва да се добави към погасените задължения за периода. С оглед на това погасената по давност сума за периода е в размер на 169,79 лв.

Посочената стойност следва да се извади от установения за дължим от ответника размер на вземането от 1692,56 лв. или дължимата от ответника сума за периода м.11.2018 г. до м.04.2021 г. е в размер на 1522,77 лв., за която сума и период искът за установяване на цена на топлинна енергия следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 25.02.2022 г. до окончателното плащане на вземането, като за разликата над сумата от 1522,77 лв. до пълния предявения размер от 1692,56 лв. и за периода за м.05.2018 г. до м.10.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен.