Определение № 854 от 17.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 854 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20245300900757 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. К., като пълномощник на ищците Д. К., В. М. и Д. К., с която моли по реда на чл. 248 ГПК да бъде изменено поставеното по настоящото дело решение в частта за разноските, като бъде увеличено съобразно минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), или поне до размери, близки до минималните такива за всеки един от ищците.

Обосновава искането си с твърдението, че неправилно съдът не е съобразил, че в случая са предявени три отделни иска за неимуществени вреди и следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки един по отделно от уважените искове пропорционално на уважената част от тях, като бъде съобразено, че съгласно чл. 2, ал.

5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, т.е. следва да се определи възнаграждение върху размера на всеки един от уважените искове.

Ответникът не е изразил становище и не е направил възражения в дадения му срок по чл. 248 ГПК.

Третото лице – помагач изразява становище за недопустимост на молбата, доколкото не е представен по делото списък на разноските от ищците, както и неоснователност, доколкото определения от съда размер на разноските е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, а посочените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е неоснователно, с оглед задължителната практика на СЕС, като те могат да имат само ориентировъчен характер. Моли молбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Подадената от ищеца молба за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока за обжалване на решението, при наличие на правен интерес, поради което и допустима. Формално е представен и списък по чл. 80 ГПК с молба от 27.03.2026 г. (л. 589), в която е записано искането за присъждане на адвокатски 1 хонорар с ДДС, доколкото други разноски не са направени, тъй като, на осн. чл. 83, ал.1, т. 4 ГПК, поради което възражението относно допустимостта на молбата е неоснователно. По същество съдът счита, че молбата е неоснователна.

По делото е постановено решение № 160 от 27.04.2026 г., в мотивите на което е посочено, че са налице предпоставките за определяне на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение. Прието е, че с оглед постановената практика на СЕС съдът не следва да се съобразява с минималните размери на адвокатските възнаграждения, приети в акт на съсловната организация, а следва да определи възнаграждение, съответно на фактическата и правна сложност на делото и реалната стойност на извършената услуга. За пазарната стойност на извършената услуга съдът е взел като ориентир определените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), чл. 7, ал. 2, съобразил е размера на уважените претенции, фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания, наличието на обилна задължителна практика по спорните въпроси, факта, че независимо от броя на исковете фактите, които подлежат на доказване са общи, а от друга страна и обема на доказателствения материал и обстоятелството, че на адвоката се дължи достойно заплащане на висококвалифицирания труд, като е определил възнаграждение за осъществената правна помощ на ищеца по делото в размер на 5500 евро с начислен ДДС.

В молбата се обосновава завишена фактическа и правна сложност на делото с оглед броя на исковете, но съдът отчита както броя на исковете, така и размера на всички уважени претенции, фактическата и правна сложност на делото, така и обстоятелството, че от една страна част от фактите, които се установяват, са общи за тримата ищци, доколкото делинкванта е един и същ, а от друга е налице одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, със задължителна сила за гражданския съд за обстоятелствата, посочени в чл. 300 ГПК. Поради това и е направена преценка, че фактическата и правна сложност на делото не е завишена, въпреки, че са предявени искове от трима ищци.

В практиката на ВКС е посочено също, че с оглед приетото с решение на СЕС по дело С - 438/22, при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан с размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г.; размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията, извършените от страните процесуални действия и др. (в този смисъл мотиви към т. 3 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК; Определение № 2366 от 12.05.2025 г. по ч. гр. д. № 4859 / 2024 г. на ВКС, 3-то гр. отделение; Определение № 2093/26.04.2024 г. по ч.гр. д. № 1205/2024 г., IV г. о., Определение № 663/28.02.2025 г. по ч. т. д. № 271/2025 г., I т. о. и др.). Ръководейки се от тези критерии и настоящият състав е определил дължимото възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие на тримата ищци по делото, осъществена от процесуалния им представител адв. К..

Поради изложеното съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските, като увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците, за неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение.

2

С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от адв.

П. К., САК, пълномощник на Д. С. К., В. М. М. и Д. Н. К., адрес за призоваване: ****, за увеличаване на размера на определеното, на осн. чл. 38 ЗА, адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3