Решение № 9078 от 15.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50265/2025
- Вид
- Решение № 9078
- Подписан
- 15.05.2026
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 16866 от 04.02.2026 · ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
- Разпореждане № 26421 от 25.02.2026 · ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
- Определение № 12602 от 30.03.2026 · ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
- Разпореждане № 77158 от 24.06.2026 · ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
- Разпореждане № 77159 от 24.06.2026 · ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.115, ал.1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 9078 гр. София, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110150265 по описа за 2025 година
С искова молба на ищцата А. В. Г. е предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК против ****** за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 220,27 евро (с левова равностойност 430,82 лева), представляваща 1/4 част от главница в общ размер от 1723,30 лева по изпълнителен лист от 05.10.2012 г., издаден по гр,д.№ 15023/2012г. по описа на СРС, 80 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2021/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б., поради погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че е наследник на длъжника В.Д. при наследствена квота от ¼ идеална част. Сочи, че ответникът се е снабдил срещу наследодателя с изпълнителен лист от 05.10.2012 г., издаден по гр,д.№ 15023/2012г. по описа на СРС, 80 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 2021/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б.. Твърди се, че в хода на изпълнителното производство, след снабдяване с удостоверението за наследници на починалия В.Д., са извършени следните действия: взискателят е подал молби от 16.10.2015 г., 01.02,2016г. и от 29.12.2016 г., с които е поискан запор на банкови сметки и трудово възнаграждение, и запори са били налагани: на 12.12.2012 г., 15.06.2015г. и на 23.02.2016г. Поддържа се, че не са били извършвани други действия в изпълнителното производство, нито да са били подавани молби от взискателя в периода между 30.12.2016 г. и 16.10.2025 г., поради което правото на принудително изпълнение на вземането на ответника по процесния изпълнителен лист се е погасило по давност. Моли предявеният иск да бъде уважен, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Сочи, че с молба от 03.12.2012г., депозирана от ******, е образувано изпълнително дело № 20128560402021 по описа на ЧСИ Б.Б. срещу наследодателя на ищцата. Съгласно молбата за образуване е инициирано принудително изпълнение спрямо длъжника, като същевременно е извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Ответното дружество - взискател по изпълнителното дело е подавало регулярно молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, запор на банковите сметки, запор на МПС 1 както и извършването на опис и оценка на движими вещи. Вследствие депозираните от взискателя молби е установено, че длъжникът В.Д. е починал. С оглед на това съдебният изпълнител е конституирал по изпълнителното дело наследниците на В.Д.. Поддържа се, че рамките на приложимия 5-годишен давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсвана многократно. Сочи се, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020г. спират да текат определени изрично посочени срокове, сред които и срокът на погасителната давност.
Позовава се на ТР №2/2023 г., като поддържа, че перемпцията не заличавала ефекта на прекъсване на давността и че исканията на взискателя били достатъчни за прекъсване, дори без реално извършено действие, когато препятствието не зависело от кредитора. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като претендира и разноски по производството.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК. Според посочената разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай съдебно дирене не е провеждано, доколкото изпълнителното основание, което удостоверява вземането на кредитора, е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което новите факти и обстоятелства следва да са настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, т.е. след влизането й в сила. В тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска, в т.ч. че ответникът се легитимира като негов кредитор - в качеството на ищеца на наследник на починалия длъжник В.Д., за вземанията по изпълнителен лист от 05.10.2012 г., издаден по гр,д.№ 15023/2012г. по описа на СРС, 80 състав, въз основа на който изпълнителен лист е образувано висящо изпълнително дело № 2021/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б.. Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Така предявеният иск е допустим. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът твърди, че след издаването на процесния изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело № 2021/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б., вземанията на ответника са се погасили по давност, т.е. твърди се настъпването на нови факти. Следователно за ищеца е налице правен интерес от отричане дължимостта на вземанията по изпълнителния лист със сила на пресъдено нещо.
Давността е институт, който не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Към делото е приложено копие от изпълнително дело № 2021/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б., от което се установява, че същото е образувано по молба от 03.12.2012г. на взискателя ****** срещу длъжника В.Д. Д., въз основа на изпълнителен лист от 05.10.2012г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.дело № 15023/2012г. по описа на СРС, 80 състав.
С посочения изпълнителен лист В.Д. Д. е осъден да заплати на ****** сумата от 1723,30 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.06.2010 г. до 2 м.04.2011 г. ведно със законна лихва за периода от 13.07.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 234,72 лв. за периода от 31.07.2010 г. до 02.07.2012 г. и 139,16 лв. разноски по делото, а именно: 39,16 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Сред материалите по изпълнителното дело се съдържа и удостоверение за наследници от 02.07.2015г., издадено от СО - район „Люлин“, от което установява, че В.Д. Д. е починал на 24.11.2014 г. и е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга Е.Н.С. и трите си деца — А. В. Г., Н. В. Д.а и Д.В. Д.. Следователно ищцата наследява 1/4 идеална част от имуществото на наследодателя, съответно отговаря за наследствените му задължения до този размер.
С постановление от 16.10.2015г. частният съдебен изпълнител е конституирал наследниците на починалия В.Д. Д. като длъжници по изпълнителното дело, сред които е и ищцата А. В. Г., поради което съдът приема, че ищцата има качеството на длъжник по образувано срещу нея производство по принудително изпълнение.
Процесният изпълнителен лист от 05.10.2012г. е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.07.2012г. по ч.гр.дело № 15023/2012г. по описа на СРС, 80 състав. След стабилизиране на заповедта, погасителната давност за установените в нея вземания е всякога 5 години. По този въпрос е налице установена практика, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК.
Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /така решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о/. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, в което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК , /така решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ІV г.о., Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022г., IV г. о., ГК, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК и др./. При това положение, давностният срок от пет години за вземанията на кредитора е започнал тече, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По делото липсват данни, от които да се установи датата на влизане в сила на заповедта, поради което следва да се приеме, че към 05.10.2012г., когато е издаден изпълнителен лист, същата е била влязла в 3 сила. От този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 05.10.2017 г.
Преди да изтече давностният срок, както се посочи по-горе, взискателят ****** е подал на 03.12.2012г. пред ЧСИ Б.Б. молба за образуване на изпълнително дело, с оглед принудителното събиране на вземанията по издадения в негова полза изпълнителен лист срещу длъжника В.Д. Д., като въз основа на тази молба е образувано и процесното и.д. № 2021/2012г.
Това изпълнително дело е образувано на 03.12.2012г., поради което спрямо него следва да намерят приложение разясненията на ППВС № 3/18.11.1980г., според които от датата на образуване на изпълнителното производство и по време на неговата висящност давност не тече. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г., с което е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. Разяснения относно течението на погасителната давност се съдържат и в Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024г. на ВКС, в което се сочи, че давността започва да тече от 26.06.2015г., само ако са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е висящо.
Разпечатката съдържа 21 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0cf39dd-2988-425c-8036-6f1d5cddf036