Решение № 15570 от 27.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15570 гр. София, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20211110152315 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 112017/20.12.2021 г., подадена от ЗАД „Алианц България“ срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 833,63 лева, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение.

В исковата молба се твърди, че на 16.10.2019 г. в гр. София, водачът на МПС „Ауди А4“, рег. № ******, притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, при извършване на маневра на паркинг и поради неспазване на дистанция и недостатъчно контрол върху автомобила, реализирал ПТП с намиращото се встрани от него паркирано МПС „Пежо Партнер“, рег. № *******, застраховано по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество с полица № 19-0300/303/5000933. Вследствие настъпилото ПТП на автомобила, за когото имало сключена застраховка “Каско”, били причинени вреди, заведени при ищеца под щета № 0300/19/777/509900. След извършен оглед и оценка на щетите, било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1668,05 лева на извършилия ремонта доверен сервиз. С писмо от 24.03.2020 г. ищецът предявил регресната си претенция до този размер, ведно със сторените ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, към застрахователя по задължителната застраховка 1

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, но на 12.05.2020 г. ответникът заплатил само част от същото в размер на 849,42 лева. До датата на подаване на исковата молба остатъкът от претендираното регресно обезщетение в размер на 833,63 лева не бил изплатен от ответника, поради което ищцовото дружество моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между всички описани от ищеца вреди и процесното произшествие, както и размера на твърдените вреди. Сочи, че вина за настъпването на произшествието имал единствено водачът на застрахования от ищеца автомобил, тъй като последният бил спрян в нарушение на пътен знак В28 "Забранено е паркирането", доколкото по цялата дължина на ул. "Република", гр. София, на която настъпило процесното ПТП, паркирането било забранено. Релевирано е възражение за съпричиняване. Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение с твърдението, че то не отговаряло на действителната стойност на вредите, както и че липсвали доказателства застрахованият от ищеца автомобил да е бил в гаранция към датата на ПТП.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на ищеца ЗАД „Алианц България“ сумата от 833,63 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка “Каско”, полица № 19-0300/303/5000933, за вреди, причинени на МПС „Пежо Партнер“, рег. № *******, в резултат на настъпило на 16.10.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

Съобразно чл. 410, ал. 1 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/ 2 възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата (осъществяването на процесния деликт – ПТП) между делинквента и ответника-застраховател да съществува действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен материал обстоятелствата, че към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие са съществували валидно възникнали договорни правоотношения по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество с полица № 190300/303/5000933 спрямо автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *******, и застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество, по отношение на автомобил „Ауди А4“, рег. № ******. Като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени и обстоятелствата относно изплащането от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 1668,05 лева по процесната имуществена застраховка, както и относно получаването от ответника на покана за доброволно заплащане на претендираното от ищеца регресно обезщетение

В настоящото производство се установява, че в полза на ЗАД „Алианц България“, като застраховател по валидно сключена и действаща към датата на процесното ПТП имуществена застраховка „Каско“, е възникнало регресно право по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, в изпълнение на което ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновното за произшествие лице, е изплатило на ищеца сума в размер на 849,42 лева.

Доброволното извънсъдебно изплащане на тази сума от ответника в полза на ищеца не е спорно между страните, но се установява и от представените с исковата молба писмо от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД до ЗАД „Алианц България“, Приложение № 1 към него, представляващ опис на щетите, по които са извършени доброволни плащания, и платежно нареждане от 26.08.2021 г. (вж. л. 31 – 33). Със заплащането на тази сума ответникът е признал осъществяването на всички юридически факти, обуславящи възникването на спорното регресно право, по начина, твърдян в исковата молба, а извънсъдебното признание на факти е едно от най-достоверните и безспорни доказателства в гражданския процес, които, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото, съгласно чл. 175 ГПК. В конкретния случай извънсъдебното признание на ответника се подкрепя в цялост от останалия събран по делото доказателствен материал. Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира в цялост по реда на чл. 202 ГПК като логично и компетентно 3 изготвено, процесните щети по лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *******, от техническа гледна точка биха могли да настъпят и са в причинно-следствена връзка с описания в исковата молба механизъм на ПТП. Като причина за настъпване на произшествието вещото лице е посочило неподсигурената маневра заобикаляне отляво, извършена от водача на лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ******. Действителното извършване на така описаната в експертизата маневра се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Б. Н. и Пенка Кунчева, които в тази им част съдът кредитира в цялост като логични, непротиворечиви и съответни на другите доказателства по делото.

Като съобрази извънсъдебното признание на ответника, уведомлението за щета от 18.10.2019 г. и заключението на неоспорената от страните авто-техническа експертиза, съдът намира, че вредите по предна лява броня и по преден ляв калник на лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******* се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, описан в исковата молба по делото.

Възражението на ответника, че лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******* бил спрян в нарушение на пътен знак В28 "Забранено е паркирането", поради което вина за процесното ПТП носел водачът на същия, съдът намира за недоказано. От една страна не се установи по категоричен начин в хода на производството, че лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******* е бил паркиран при настъпването на ПТП, тъй като депозираните в тази връзка свидетелски показания на двамата участници в инцидента са противоречиви (свидетелят Н. сочи, че към момента на настъпване на произшествието управляваният от него автомобил бил спрян, изчаквайки преминаването на насрещно движещо се МПС, а според свидетеля Кунчева автомобилът бил паркиран, като водачът бил извън него). От друга страна, според заключението на вещото лице по изслушаната авто-техническа експертиза, технически неправилни са били действията на водача на лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ******, който не подсигурил маневрата си за заобикаляне на увредения автомобил. Като съобрази изложеното, както и извънсъдебното плащане на част от регресното обезщетение, дължимото за процесните щети, съдът намира, че всички описани в исковата молба вреди по лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******* се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ******.

Съгласно изслушаното по делото заключение на авто-техническата експертиза, стойността на причинените от процесния инцидент щети по лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******* възлиза на сумата от 1668,05 лева, определена по пазарни цени на оторизирания представител на марката „Пежо“ за България към датата на произшествието, доколкото към този момент автомобилът е бил в експлоатация от около 2 години и шест месеца. При съпоставка на така установената от вещото лице стойност с изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение (1668,05 лева), 4 съответно – с платеното регресно такова от страна на ответника (849,42 лева), е видно, че действителният размер на подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от процесното ПТП, е съответен на претендираното по делото регресно обезщетение.

Следователно, предявеният иск за заплащане на неизплатен остатък от регресно обезщетение се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.

С оглед изхода на спора, разноските, сторени от ищеца в хода на производството, следва да бъдат понесени от ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същите са в общ размер от 715,00 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им заплащане, включително на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение (л. 85 и сл.).

По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК: 040638060, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, сумата от 833,63 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка “Каско”, полица № 19-0300/303/5000933, за вреди, причинени на МПС „Пежо Партнер“, рег. № *******, в резултат на настъпило на 16.10.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 715,00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.