Определение № 584 от 23.12.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Частно наказателно дело 885/2021
- Вид
- Определение № 584
- Подписан
- 23.12.2021
- Състав
- Петър Пандев
Цитирани разпоредби
- чл. 127, т. 3 · Конституция на Република България
- чл. 123 · Наказателен кодекс
- чл.123, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.13, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 144 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.145 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.6, т.1 и ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.6, т.1 и ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 584 гр. Б., 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Петър Пандев като разгледа докладваното от Петър Пандев Частно наказателно дело № 20211200200885 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание чл.243, ал.5 и сл. от НПК.
Постъпила е жалба от адв.А.А., повереник на пострадалата Р.М., с ЕГН-**********, живуща в гр.Б., жк „Е.“, ***, наследник на Е.Х.М., срещу постановление от 11.11.2021 г., с което на основание чл. 199, във вр. с чл.243, ал.1, т.1, във вр.с чл.24, ал.1, т.1, чл.243, ал.4 от НПК, е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 28/2020 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - гр.Б., водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
Сочи се в жалбата, че атакуваният акт се явявал незаконосъобразен, неправилен и необоснован.
Основното обстоятелство, поради което наказателното производство било прекратено е, че не може да бъде изяснена причината за смъртта на Е.М., поради и което не може да бъде посочена и доказана причинноследствената връзка между отказите от изпращане на медицинска помощ на адрес, респ. забавата за оказване на медицинска помощ, извършените медицински действия на място от екипа на Спешна помощ и настъпилата смърт на Е.М.. От събраните в хода на ДП доказателства се установявали съществени нарушения и пропуски на стандарта по Спешна медицина /съгл.Наредба M3 от 06.10.2017г. за 1 утвърждаване на медицински стандарт „ Спешна медицина/. Вещите лица по изготвената съдебно - медицинска експертиза били категорични, че първото и второто повикване в РКЦ от адреса на Е.М. не било подложено на телекомунникационен триаж, като независимо от наличните данни за това, състоянието на лицето не било оценено като спешно и при тях медицинския специалист от нощна смяна , приела обаждането, не е определила триажна категория и не е оценила динамиката в състоянието на пациентката. Вещите лица били категорични, че от приелия телефонните обаждания мед. специалист С.Д. са допуснати множество нарушения, като не е спазен утвърдения стандарт по спешна медицина, длъжностна характеристика, както и правилника и алгоритъма за работа в РКЦ. В този смисъл жалбоподателят счита, че било осъществено немарливо изпълнение на дейността от страна на медицинският специалист, приел спешните обаждания.
Изложени са оплаквания в насока, че прокуратурата е направила неправилна преценка на доказателствените материали и в частност на изводите на съдебно-медицинската експертиза, която е категорична, че са допуснати описаните по -горе нарушения от екипа на РКЦ към ЦСМП - гр.Б.. Медицински специалист С.Д. пренебрегнала наличните при Е.М. рискови фактори, не е снела задълбочено и последователно по правилата анамнезата й, не е разпознала недвусмислените симптоми от спешен порядък и не е извършила в пълен обем нужното.
По този начин м.с.Д. била лишила пациента от възможността да получи навременно и адекватно лечение, базирано на съвременните достижения и възможности на медицината, и от шанса да преживее. В този смисъл прокуратурата не била отдала нужното внимание на експертното заключение в насока, че е налице причинно-следствена връзка между отказите от изпращане на спешен медицински екип, респективно забавата за оказване на медицинска помощ и настъпилата смърт на М.. По отношение на съществуването на връзка между 2 действията на м.с. С.Д. и настъпилата смърт вещите лица посочили, че е трудно да се отговори с пълна категоричност, но пропуските, а именно неспазване на утвърдения стандарт по спешна медицина, длъжностна характеристика, както и правилника и алгоритъма за работа в РКЦ в конкретния случай са отнели шанса на Е.М. за благоприятен изход.
В жалбата е отбелязано, че не е направен изчерпателен и всестранен анализ на гласните доказателства и на показанията на свидетелите. Следвало, с оглед данните по досъдебното производство, да бъде разпитан като свидетел и личния лекар на починалата, който въобще не е разпитван. Не били събрани и каквито и да е било данни по случая относно обстоятелствата имало ли е, от кого и ако е имало колко са били телефонни обаждания до личния лекар на Е.М., както и не били събрани каквито и да е данни за това същия отговорил ли е на тях и оказал ли е необходимото съдействие.
В постановлението на ОП липсвал изчерпателен и всестранен анализ и на писмените доказателства, вкл. на медицинската документация, приложена по ДП. Не бил налице такъв анализ и по отношение на заключението на СМЕ, от което се установявали множество извършени от мед.специалист С.Д. нарушения, подробно описани в заключението на СМЕ. Не била взета предвид практиката на ВКС, съгласно която експертизата не била доказателство или доказателствено средство и оценката в експертното заключение не било обвързващо нито за съда, респективно за прокурора, но винаги изисквало от същите аргументация за неговото приемане или отхвърляне, което не е сторено в настоящия случай от прокурора по отношение на заключението на СМЕ и същото в съвкупност с останалите доказателства/гласни и писмени/ по досъдебното производство.
Предвид изложеното жалбоподателят счита, че не са изчерпани възможностите за събиране на нови доказателства и разследващите 3 органи не са положили в пълна степен усилия фактическата обстановка по случая да бъде изцяло изяснена. Ето защо и наказателното производство не би могло да бъде прекратено, тъй като фактическата обстановка по делото следвало да бъде напълно изяснена.
Отправена е молба постановлението от 11.11.2021г. по ДП № 28/2020г. по описа на ОСлО при ОП-Б./ НП№4465/2019г. по описа на Окръжна прокуратура - Б., с което на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 чл.243,ал.4 от НПК е прекратено наказателното производство да бъде отменено и делото - върнато на Окръжна прокуратура — Б. за допълнително разследване.
Към жалбата не са приложени нови доказателства.
За да се произнесе, ОС намери за установено следното:
С постановлението, отмяна на което се иска, Окръжна прокуратура – Б., на основание чл.199. чл.243, ал.1, т. 1 вр. чл.24. ал.1. т.1, чл.243, ал.4 от НПК, е прекратила наказателното производство по ДП № 28/2020 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Б., водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. За да постанови своя акт, държавното обвинение е приело за установено следното във фактическо и правно отношение :
ДП № 28/2020г. по описа на ОСлО при ОП-Б./ НП№4465/2019г. по описа на Окръжна прокуратура – Б./ е било образувано с постановление от 24.04.2020 г. на ОП гр.Б. за това, че на 07.11.2019 г., в гр.Б. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност в ЦСМП – Б., е причинена смъртта на Е.Х.М., на 42 г., от гр.Б. - престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
В хода на разследването са били проведени разпити в качеството на свидетели на медицински лица, работещи към ЦСМП - Б., както и лекари от ВМА-гр.София, вкл. на личния лекар на починалата, както и 4 на близки на М.. Изискана и приложена е медицинска документация; справки и информация от ЦСМП - Б., РЗОК - Б., ИА „Медицински надзор“; изискани и приложени са заверени копия на: Книга за повиквания и посещения на екипите на адрес на ФСМП гр.Б.. рапортна книга на ФСМП- гр.Б., график на ФСМП за м. ноември 2019 г., тетрадка за издаване на съобщение за смърт, Правилник за работа в РКЦ, Алгоритъм за работа с комуникационно-информационната система, Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на ЦСМП гр.Б., работни графици, трудови договори и длъжностни характеристики. От Дирекция „Национална система 112“ са изискани справка за постъпили повиквания и звукозаписи и електронни картони, въз основа на които е назначена и изготвена съдебнотехническа експертиза. Назначена и изготвена е комплексна съдебномедицинска експертиза за установяване на причините за настъпване на смъртта.
От анализа на събрания по делото доказателствен материал се установява, че :
Е.Х.М. (на 42 години) живеела на семейна начала с А.К. от 2013 г. Двамата обитавали жилище в гр.Б.. ж.к. „Е.“, ***. По време на съвместното си съжителство осиновили момченце (на 29.01.2020 г. навършило 5 години). За отглеждане на детето помагала майката на М.
- Р.М.. М. страдала от множество заболявания: болест на Ходжкин; неинсулинов захарен диабет; хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност; обезитас (затлъстяване); варикозни вени на долните крайници; дисфункция на яйчниците; увреждания на лумбосакралния плексус (видно от представената от личния лекар на М. - др В. етапна епикриза за заболяванията й в периода 23.01.2006 г. 21.10.2019 г.,( т.1, л.35-40). През 2018 г. същата била освидетелствана от ТЕЛК към МБАЛ гр.Б., за което било издадено експертно решение № 2305/19.06.2018 г.с определена 56% трайно намалена работоспособност на основание водещата диагноза: нодуларна 5 склероза и общите заболявания: болест на Ходжкин, захарен диабет тип II с КДС - диабетна полиневропатия, артериална хипертония гр.II, хипертонично сърце. През 2017 г. М. претърпяла операция на херния на коремната стена в МБАЛ „Пулс“, гр.Б..
През м. номеври 2019 г. М. усетила дискомфорт и подуване на корема. По тази причина посетила консултативен кабинет в Клиника по Ендоскопска, Ендокринна хирургия и Колопроктология при ВМА гр.София и след направен преглед от хирург била приета на 27.10.2019 г. за оперативно лечение с окончателна и оперативна диагноза: субилеус (запушване на червата). Херния вентралис акрета, постоперативна рецидива. Оперативната интервенция била извършена от хирургичен екип в състав д-р И.Ш. и д-р С.С., като в края на същата на М. били поставени кожни клипси. Тя била изписана от лечебното заведение на 01.11.2019 г. Видно от приложената към делото епикриза, подписана от лекуващия лекар Ш. и от началник на клиниката, на пациентката била предписана терапевтична схема с фраксипарин, нексиум и обезболяващи. За сваляне на кожните клипси била посочена дата 08.11.2019 г. в консултативен кабинет.
На 06.11.2019 г. М. посетила консултативния кабинет във ВМА гр.София, където кожните клипси били свалени. Около 12.30 часа тя се прибрала в гр.Б. и посетила майка си. Пред нея се оплакала, че при премахване на клипсите раната й не била дезинфектирана и не знаела дали са й били изписани лекарства. Вечерта Е.М. била в дома си заедно със свидетеля А.К.. Около 23.00 часа тя се почувствала зле, станало й студено. Св. К. измерил телесната й температура и установил, че е 40 градуса. Веднага позвънил на личния лекар д-р В., но последният не отговорил. Дал на М. парацетамол. Два часа покъсно след като температурата не спаднала, в 02.47 ч. на 07.11.2019 г., свидетелят се обадил на телефон 112 за спешни повиквания. От Националната система 112 обаждането на К. било прехвърлено към оператор в Районната координационна централа (РКЦ) при ЦСМП 6 гр.Б.. За времето от 19.30 ч. на г. до 7,20 ч. на 07.11.2019 г. дежурни диспечери в РКЦ при ЦСМП гр.Б. били медицински специалист С. Д. и медицински специалист Р.Д.. Обаждането било прието от м.с. Д..
Свид. А.К. поискал да бъде изпратена линейка на адрес в ж.к. „Е., * в Б.. Д. го попитала какво е станало, при което мъжът обяснил, че се касае за лице с висока температура. Дежурният диспечер първо поискал информация за възрастта и пола на болния, а след това попитал дали е давано нещо за температурата. След като К. отговорил на зададените му въпроси и обяснил, че е дал на жена му аналгин, Д. попитала кога е дадено лекарството. Диспечерът препоръчал да се даде на болната парацетамол, при което К. посочил, че и това вече й е дал. Тогава м.с. Д. обяснила, че трябва на три часа да се редува аналгин с парацетамол и да се npaвят мокри компреси /обвивания/ на китките, глезените и челото с равни части вода и оцет, които да се сменяват често, а на сутринта жената трябва да бъде прегледана от личния лекар за наличие на инфекция. С това разговорът приключил.
След като температурата на М. не спаднала, в 03.41 ч. на 07 11.2019 г. тя самата позвънила на тел.112. На оператора от Центъра за спешни повиквания казала, че е с много висока температура и че умира. Била попитана на колко години е и какви други оплаквания има. Жената посочила, че е била оперирана от херния преди седмица и че не може да се движи. Операторът прехвърлил разговора към РКЦ при ЦСМП гр.Б., като обяснил на диспечера, че се касае за жена на 42 г., оперирана преди седмица от херния, със затруднено дишане при говорене. Диспечерът, приел обаждането бил м.с. С. Д.. М. обяснила, че има високата температура и че ръцете и краката й посиняват.