Присъда № 44 от 01.12.2025, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 165/2025
- Вид
- Присъда № 44
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- РОСЕН КИРИЛОВ ЖЕЛЯЗКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.210, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ по ПРИСЪДА № 44/01.12.2025 г., постановена по НОХД № 165/2025 год. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Срещу Т.В.К. с ЕГН **********, адресно регистриран с постоянен адрес в *** е повдигнато обвинение за това, че че на 01.11.2022 г. в гр.Нова Загора, в качеството му на собственик и управител на „Ауто Хевън Груп“ ЕООД гр.Нова Загора с ЕИК 206094752 с цел да набави за търговското дружество „Ауто Хевън Груп“ ЕООД гр.Нова Загора имотна облага, е възбудил у О.С.О. от гр.Нова Загора заблуждение, че ще му продаде недвижим имот, а именно част от поземлен имот, находящ се в *** с идентификатор ***, ведно с находящата се в него самостоятелно обособена сграда с идентификатор *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 40000 лева, като измамата е в големи размери - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 от НК.
Прокурорът, в откритото съдебно заседание заяви, че поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен в извършено от него престъпление по по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК.
Частния обвинител - пострадалия по делото О.С.О. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен от него повереник - адвокат от АК Сливен А.К.А., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа обвинението, като счита, че същото е безспорно установено и пледира да бъде осъден подсъдимия на 1 година лишаване от свобода. Пледира още и присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар.
Подсъдимият лично и чрез своя защитник - адвокат от АК Стара Загора, М.К.Т., заяви, че признават обвинението, и пледира съдът да постанови присъда при превес на смекчаващите обстоятелства. Моли да се отхвърли предявения срещу него граждански иск изцяло,като неоснователен и недоказан.
При даденото му право на лична защита и последна дума, подсъдимият заяви, че се признава за виновен и възнамерява да върне сумата на постадалия и моли съда да постанови присъда в минимален размер.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Видно от приложената по делото справка за съдимост към датата на инкриминираното с обвинителния акт деяние подс.Т.В.К. не е бил осъждан. Подсъдимият Т.В.К. с ЕГН ********** е роден на 12.09.1998 г. в *** ***, адресно регистриран с постоянен адрес в *** ***
Подсъдимият Т.В.К. към 01.11.2022 г. живеел в ***. Същият бил едноличен собственик и управител на търговското дружество „Ауто Хевън Груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Нова Загора, ***, което дружеството било с основна дейност - Ремонт и поддръжка на автомобили.З а осъществяване на дейността си фирма „Ауто Хевън Груп“ ЕООД притежавала недвижим имот, находящ се в близост от ж.п. гарата в гр.Нова Загора и представлявал сервиз за ремонт на автомобили, където работел подс.Т.К.. Имотът представлявал поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1856/31.08.2010 г. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес ***, с площ 598 кв.м, трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване; за складова база, при съседи: ***; ***, ведно с построените в него самостоятелно обекти, а именно: 1. СОС с идентификатор ***, по по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010 г. на изпълнителният 1 директор на АГКК, с адрес ***, ет.1 /едно, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***/, предназначение на сградата: сграда за търговия, сградата е разположена в имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ 205 кв.м при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта - няма, над обекта няма; 2.СОС с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010 г. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес ***, ет.1 /едно, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***/, предназначение на сградата: сграда за търговия, сградата е разположена в имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ 178 кв.м. при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта - няма, над обекта няма. На 29.07.2021 г. между „Райфайзен банк България“ ЕАД и търговското дружество „Ауто Хевън Груп“ ЕООД, представлявано от подс.Т.К. бил сключен договор за банков кредит № 175329, по който като солидарен длъжник бил вписан, в качеството му на физическо лице подс.К.. За обезпечаване на вземанията на кредитната институция била вписана договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор *** и в находящите се в него самостоятелни обекти, която била вписана в Службата по вписвания гр.Нова Загора на 24.08.2021 г. под акт № 6, том 1, дв.вх.peг.№ 2166/24.08.2021 г.
Тъй като „Ауто Хевън Груп“ ЕООД не изпълнявала задълженията си по сключения с „Райфайзен банк България“ ЕАД договор за банков кредит, в полза на взискателя бил издаден изпълнителен лист, като събирането на вземането било предадено на ЧСИ Гергана Грозева, с район на действие Окръжен съд гр.Сливен, било образувано изпълнително дело № 20229150401054, по което предвид наличието на ипотека на недвижим имот била наложена възбрана на поземлен имот с идентификатор *** и находящите се в него самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***. За наложената възбрана солидарният длъжник - подс.К. бил уведомен, чрез Покана за доброволно изпълнение изх.№ 34132/09.05.2022 г., получена на 13.05.2022 г. от брат му Енчо Енчев. За наложената възбрана длъжникът - фирма „Ауто Хевън Груп“ ЕООД била уведомена, чрез Покана за доброволно изпълнение изх.№ 34134/09.05.2022 г., която била получена лично от подс.К. на 19.05.2022 г. По молба на взискателя - „Райфайзен банк България“ ЕАД поземления имот с идентификатор *** и находящите се в него самостоятелни обекти с идентификатори *** и *** били изнесени два пъти на публична продан - съответно в периода между 11.09.2022 г. и 11.10.2022 г. и в периода между 20.11.2022 г. и 20.12.2022 г. Втората публична продан е била реализирана, като посоченият поземлен имот, с находящите се в него самостоятелни обекти са били възложени на обявеното за купувач в Протокол изх.№ 97872/21.12.2022 г. „Диадора Груп“ ЕООД, гр.Нова Загора, *** за сумата от 133 034,76 лева с ДДС. Възлагането било осъществено с Постановление изх.№ 1285/05.01.2023 г. на ЧСИ Гергана Грозева и влязло в законна сила на 31.01.2023 г.
Въпреки наложената възбрана на поземлен имот с идентификатор *** и находящите се в него самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, подс.К. продължавал да ползва имота за осъществяване на дейността, свързана с ремонт на автомобили, посредством фирма „Ауто Хевън Груп“ ЕООД.
Свид.А.О.А. живеел и работел в Република Франция, но обичайно през месец август се прибирал в страната. Същият притежавал лек автомобил, който се нуждаел от ремонт и след като през месец август 2022 г. се върнал в България започнал да търси майстор за отстраняване на проблема. Негови познати му препоръчали сервиза за ремонт на автомобили на подс.Т.К.. Посетил сервиза, като подс.К. се ангажирал да ремонтира автомобила на свид.А., като в тази връзка свид.А. посетил сервиза още няколко пъти. По 2 време на разговорите, които водели, подс.К. му казал, че имал имот за продаване, като се касаело за част от двора, където бил разположен сервиза, като в нея имало стара сграда, която не била в добро състояние. Подс.К. му посочил цена от 40 000 лева за частта от двора и сградата, която се намирала в тази част. Подсъдимият предложил за продажба част от имота, въпреки че бил наясно, че върху него има наложена възбрана от ЧСИ Гергана Грозева, във връзка с дълга му към „Райфайзен банк България“ ЕАД, но сторил това, тъй като имал нужда от парични средства. Свид.А. от своя страна споделил за предложението на обв.К. с баща си - свид.О.С.О., който проявил интерес. В тази връзка свид.О. отишъл до сервиза на подс.К., за да се срещне с него. Двамата разговаряли, като обвиняемият му заявил, че бил собственик на целия имот и посочил тази част, която имал намерение да продаде, като потвърдил за цената от 40000 лева. На свид.О. не споменал, че имотът всъщност е ипотекиран и има наложена възбрана от страна на ЧСИ Гергана Грозева. Свид.О. му се доверил, като му направило и впечатление, че сервизът на подсъдимия има доста работа и хората го търсели за отстраняване на проблеми по автомобилите им. Подс.К. му заявил също така, че парите му трябвали, защото имал дълг към банка и бил заложил къща, за да закупи имота, където се намирал сервиза му. Обяснил на свид.О., че за погасяването на дълга към банката му трябвали повече от 40 000 лева, но разполагал с останалите пари и поради тази причина искал да продаде част от имота, където се намирал сервиза му. От това, което му обяснил подсъдимият, свид.О. останал с впечатление, че всъщност към банката имало заложен друг имот, а именно някаква къща. Първоначално свид.О. нямал намерение да дава пари на подс.К. без никакъв документ, като му предложил двамата да отидат до банката и в негово присъствие той да си погаси дълга, за да бъде сигурен, че парите, които ще даде ще отидат действително в банката. Подс.К. му отговорил, че нямало проблем, но парите трябвало да бъдат в него, за да може той, заедно със своя счетоводител да отидат до банката и да покажат парите, за да му повярват, че действително разполагал с тях. Едва след това можело да се оправят документите за погасяването на задължението. Тогава можело да отидат двамата да предадат физически парите, но те преди това трябвало да бъдат в него.
Подс.К. убеждавал свид.О., че нямало да има никакъв проблем с парите, тъй като се познавали и двамата били разбрани хора. Дори пред свид.О. се обадил по телефона на някого, като му казал, че разговаря със счетоводителя си. Обещал най-късно до една седмица след предаването на парите двамата да сключат предварителен договор за продажбата на част от поземления имот с идентификатор ***. Свид.О. повярвал на подс.К. и се разбрали да се срещнат след няколко дни, за да му предаде парите. Тъй като не разполагал с цялата сума, свид.О. взел назаем сумата от 4000 евро от свой роднина свид.Р.С.А., като обяснил, че парите му трябвали за покупката на недвижим имот. След като осигурил парите, на неустановена дата през месец август 2022 г. свид.О. и подс.К. се срещнали на бившето заведение „Хепи“ в гр.Нова Загора, като със свид.О. бил и синът му свид.А. А.. Свид.О. предал сумата от 40 000 лева на свид.К., в присъствието на свид.А., като за това не бил съставен никакъв писмен документ. Няколко седмици след това свид.О. потърсил подс.К. по телефона за сключване на сделката, като той му отговорил, че бил ангажиран да оправя документите с банката, което щяло да отнеме известно време. Свид.О. търсил по телефона още няколко пъти обв.К., който накрая на 01.11.2022 г. му определил среща при нотариус Георги Георгиев, като пострадалият останал с впечатление, че тогава ще бъде сключен предварителен договор за покупко-продажба на уговорената част от поземлен имот с идентификатор ***. На срещата, нотариуса им обяснил, че няма как да бъде сключена подобна сделка, поземленият имот първо следвало да бъде разделен на два отделни имота и едва след това да се пристъпи към продажба на някоя от двете обособени части, като подобна процедура отнемало в Община Нова Загора време от порядъка на 6-7 месеца. Подс.К. заявил, че имал познати в общината и било възможно процедурата да отнеме по-малко време. Нотариусът обяснил също така, че платената от свид.О. сума трябвало да премине през банка, за да бъде законно плащането. Тогава свид.О. заявил на 3 подс.К., че трябва да му върне парите, за да може двамата да ги внесат в банката.
Подсъдимият обещал на пострадалия да върне парите, за да може да спазят законовата процедура. При нотариуса свид.О. и подс.К. подписали споразумение, което удостоверявало, че подс.К. в качеството му на управител на фирма „Ауто Хевън Груп“ ЕООД е получил сумата от 40 000 лева от свид.О., за покупката от последния на част от поземлен имот, находящ се в *** с идентификатор ***, ведно с находящата се в него самостоятелно обособена сграда с идентификатор ***.В споразумението било записано също така, че ще бъде сключен предварителен договор за покупко-продажба, не по-късно от 31.10.2023 г. Било вписано също така задължение за фирма „Ауто Хевън Груп“ ЕООД, която чрез управителя си - подс.К. следвало да извърши всички необходими фактически и/или правни действия, както и да заплати разходите, нужни за обособяването на отделен поземлен имот и сграда при спазване на всички технически и нормативни изисквания за това. Споразумението било подписано от свид.О. и подс.К., в качеството му на управител на фирма „Ауто Хевън Груп“ ЕООД. Подсъдимият подписал споразумението, въпреки че бил наясно, че няма как да се осъществи разделянето на поземлен имот с идентификатор ***, тъй като по същото време вече течала процедура по публичната продан на имота от страна на ЧСИ Гергана Грозева.