Решение № 922 от 14.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. Ц. Р. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110218454 по описа за 2025 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №

783877-F762121 от 19.09.2024г. ИЗДАДЕНО ОТ ДИРЕКТОР НА ОФИС „МЛАДОСТ“ в ТД на НАП София, упълномощен със Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП), с което на основание чл.53 от ЗАНН е било наложено на М.

Х. Я., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева с равностойност от 205.12 евро (двеста и пет евро и дванадесет евро цента) за извършено административно нарушение по състава на чл.53, ал.1 вр. чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.

ВЪЗЗИВНИКЪТ М. Х. Я. инвокира във въззивната си жалба (лично) подробни съображения против издадения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно нарушение. Иска се отмяната на издаденото наказателно постановление. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ

РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКТОР НА ОФИС „МЛАДОСТ“ в

ТД на НАП София е редовно призована, изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който излага становище пред съдебния състав за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

1

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 17.12.2025г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, като пощенското клеймо е от 15.12.2025г. - виж плик на лист 15 (гръб) от делото на лицензиран пощенски оператор, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 02.12.2025г. - чрез писмена разписка, инкорпорирана в самото наказателно постановление (в последната графа най-долу), на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 783877-F762121 от 19.09.2024г. ИЗДАДЕНО ОТ ДИРЕКТОР НА ОФИС „МЛАДОСТ“ в ТД на НАП София, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП), с което на основание чл.53 от ЗАНН е било наложено на М. Х. Я., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева с равностойност от 205.12 евро (двеста и пет евро и дванадесет евро цента) за извършено административно нарушение по състава на чл.53, ал.1 вр. чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.

На 17.02.2024г. била извършена проверка от актосъставителя А. И. В., на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП София - Офис „Младост“, във връзка с подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ от жалбоподателя М. Х. Я.. Свидетелят В. установила, че жалбоподателят Я. била задължен субект по чл.3, т.1 от ЗДДФЛ, като следвало в срок от 01.03.2022г. до 30.06.2022г. да подаде в ТД НАП София своята ГДД за 2021г. относно доходите, подлеждащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. ГДД на жалбоподателя Я. била подадена по електронен път на 17.02.2024г. (около две години след изискуемия срок).

Срещу жалбоподателя Я. бил съставен АУАН по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на актосъставителя А. И. В., 2 на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП София - Офис „Младост“. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.

Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства от разпита на свидетеля В. по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния жалбоподател М. Х. Я.. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния жалбоподател Я. не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН . НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.

Разпоредбата чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ предвижда, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1 , която се подава в срок от 1 март до 30 3 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Съгласно чл.80 , ал.1 от ЗДДФЛ лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500.00 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

В настоящият случай безспорно доказано е, че наказаното лице М. Х. Я. е осъществила състава на вмененото й административно нарушение, тъй като същата не е изпълнила задължението си да подаде ГДД за данъчен период 2021 година в срок най-късно до 30.06.2022 година. Видно от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е подадена едва на 17.02.2024 година, т. е. с почти около 2 (две) години закъснение.

От субективна страна административното нарушение е извършено виновно при пряк умисъл, поради това че жалбоподателят Я. е следвало стриктно да спазва вменените й от ЗДДФЛ задължения, което не е сторила.

Наложеното на жалбоподателя Я. административно наказание „парична глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева с равностойност от 205.12 евро (двеста и пет евро и дванадесет евро цента) отговаря на целта на наказанието по чл.12 от ЗАНН – да се превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред. Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че наложената глоба се явява изцяло справедлива за извършеното административно нарушение, доколкото подадената ГДД е с близо около 2 (две) годишно закъснение, което е изключително значително време за нарушенията по ЗДДФЛ.

Липсват основания съдът да приеме, че възведеното деяние по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ е маловажен случай, доколкото деянието по нищо не се отличава от обществената опасност на нарушенията от същия вид.

С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление в цялост следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на жалбоподателя Я. от жалбата й, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват упражняваната нейна защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна да избегне инициираното срещу нея административно – наказателно обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността на тезите от въззивната жалба и с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по съдържание доводи на жалбоподателя Я. от жалбата й, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се противопоставят допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе 4 санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни изменения, в сила от 01.10.2025г.), санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски за юрисконсулт в размер на 90.00 евро, определени от съда в пределите от 130.00 до 190.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.

VII.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ

ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9ТИ СЪСТАВ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 783877-F762121 от 19.09.2024г. ИЗДАДЕНО ОТ ДИРЕКТОР НА ОФИС „МЛАДОСТ“ в ТД на НАП София, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП), с което на основание чл.53 от ЗАНН е било наложено на М. Х. Я., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева с равностойност от 205.12 евро (двеста и пет евро и дванадесет евро цента) за извършено административно нарушение по състава на чл.53, ал.1 вр. чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.

ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ М. Х. Я., с ЕГН: ********** ДА

ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ

ПО ПРИХОДИТЕ чрез законният й представител с адрес гр.София, ул.