Определение № 89 от 11.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Варна, 11.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500050 по описа за 2026 година намира следното:

Настоящото производство е образувано по частна жалба, подадена от Й.

П. М. от гр. Варна, чрез адв. А. Ц. от АК-Варна, насочена против определение № 5200/18.11.25г., постановено по гр. д. № 2307/20г. на ОС-Варна, в частитe, с които е прекратено производството по предявения от него частичен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и по предявения като евентуален частичен иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД, двата насочени срещу Т. Д. Л., за осъждането й да му заплати сума в размер на 66 971.50 лв., изтеглена от банковите му сметки през периода 09.11.2016г.-25.01.2018г., представляваща разликата над уважената претенция по частичния иск в размер на 20 000 лв. до пълния размер на вземането на ищеца общо в размер на 86 971.50 лв., на осн. чл. 130 ГПК. Счита се, че определението в обжалваните му части е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Поддържа се, че в случая не е налице отхвърляне на частичен иск с правно основание по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД по предходно водено между страните дело, за да е налице хипотезата на ТР № 3/16г. на ОСГТК на ВКС, налагаща извода за недопустимост на второто заведено дело за останалата част от вземането. Това е така, защото с влязлото в сила решение по частичния иск съдът не е приел, че спорното правоотношение между страните не е съществувало. В тази връзка се излага, че с решение № 63/22.04.21г. по гр. д. № 2380/20г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че ответницата е действала като пълномощник на ищеца и за процесния период от 17.03.16г. до 07.11.16г., в това си качество, е изтеглила от банковите му сметки претендираната сума от 20 000 лв., което е станало на конкретно посочени дати – 17.03.16г. (1 000 лв.), 05.08.16г., 07.09.16г., 29.09.16г., 17.10.16г., 19.10.16г., 20.10.16г., 25.1.16г., 26.10.16г., 31.10.16г. (по 1

2 000 лв. на всяка дата), 07.11.16г. (1 000 лв.). С тези суми е погасила от името на упълномощителя задължението му по договор за изработка от 02.11.16г. същият да заплати възнаграждение на изпълнителя. Поради това и при изтеглени общо 37 500 лв. от сметките на ищеца, с процесните по делото 20 000 лв. през посочения период са били погасени задължения на упълномощителя, с което задължението за отчет по мандатното правоотношение е било изпълнено. Ето защо не е било отречено с решението на ВКС наличието на мандатно правоотношение между страните, а напротив – прието е, че ответницата е изпълнила задължението си за отчет до размера на установеното изпълнение от общо 37 500 лв. Поради това за разликата над 37 500 лв. до пълния размер от изтеглените суми от 86 971.50 лв., не е налице отричане със сила на пресъдено нещо на задължението на ответницата по договора за поръчка. Освен това, настоящият частичен иск има за предмет различни юридически факти – 15 директни изтегления (за 26 000 лв.), 3 превода от сметка на ищеца към сметка на ответницата (за 14 100 лв.), които касаят последващ период – от 09.11.16г. до 25.01.18г. В тази връзка се поддържа, че всяка транзакция представлява отделен правопораждащ факт за вземане по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Разликата в правопораждащите факти (като размери на отделните суми и датите на извършване на тегленията и преводите им), обосновават наличието на отделни вземания, макар и всички да са част от общия размер от 86 971.50 лв. Допълва се още, че с решение № 588/16.10.24г. по гр. д. № 4152/23г. на ВКС, ІV г. о. е бил уважен предявеният евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 20 000 лв., с която неоснователно се е обогатила ответницата. Поради това се счита, че предявеният иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за различни суми и за различни периоди е допустим, тъй като с него се претендира ангажиране на отчетната отговорност на пълномощника въз основа на други правопораждащи факти и не е „последващ частичен иск“ за остатък от вече изцяло отречено вземане.

Не се споделя извода на първоинстанционния съд, че евентуалният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗЗД по предходно воденото между страните дело, завършило с постановяване на цитираното решение № 588/16.10.24г. по гр. д.

№ 4152/23г. на ВКС, ІV г. о., не е бил предявен като частичен, поради което и предявеният понастоящем като евентуален иск за останалата част от вземането на същото основание, е недопустим. В тази връзка се сочи, че в мотивите на посоченото решение ВКС е приел, че този евентуален иск е бил за заплащане на сумата от 20 000 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, предявена частично. Поради това и независимо дали е налице неточно изявление на пълномощника на ищеца, че този иск не е бил предявен като частичен, съдебният акт на ВКС санира тази неточност и обвързва страните и съда. Това съответства на изявлението на ищеца при предявяването на исковата молба, по която е било образувано гр. д. № 16346/18г. на ВРС. По настоящото дело е уточнено, че сумата, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, е 86 971.50 лв., а сумата от 20 000 лв., присъдена с решение № 588/16.10.24г., представлява 2 част от това вземане, касаещи тегления през първия период от 17.03.16г.07.11.16г. Поради това евентуалният иск по настоящото дело обхваща сумата от 66 971.50 лв., формирана от останалите директни изтегления (за 26 000 лв.), преводите от сметка на ищеца по сметка на ответницата (от 23 077 лв.), валутните операции (за 14 100 лв.), извършвани за различен период – от 09.11.16. до 25.01.18г. Всяко преминаване на блага от един патримониум в друг е самостоятелен факт на неоснователно обогатяване, по който не е налице формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение между страните. Въз основа на всичко изложено се претендира отмяната на определението в обжалваните му прекратителни части и връщане на делото за разглеждане на главния иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и по евентуалния иск по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на посочената сума от 66 971.50 лв. Претендира се присъждане на разноските за настоящото производство.

В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна Т. Д. Л., чрез адв. Хр. Х. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното определение.

Позовавайки се на приетото в т. 2 от ТР № 3/22.04.19г. по т. д. № 3/16г. на ОСГТК на ВКС, се поддържа, че при отхвърлен частичен иск, предявеният за останалата част от вземането иск е недопустим, тъй като е отречено наличието на правопораждащите юридически факти, от които произтича правоотношението, което е единно и неделимо. И обратно – биха били преклудирани всички възражения за несъществуване или опорочаване на факти от спорното правоотношение, при наличието на влязло в сила решение за уважаване на предявения частичен иск. Поради това се поддържа, че в случая, както първоначално предявеният частичен иск, така и настоящият последващ за остатъка, са предявени на едно и също основание, независимо от твърдението за различие в периодите, поради което вторият иск е недопустим.

Относно прекратяването на производството по евентуалния частичен иск по чл. 59 от ЗЗД изцяло се споделят правните съображения на първоинстанционния съд. Изложението в отговора е допълнено с излагане на факти и правни съображения по съществото на спора за действителните отношения между страните, които са неотносими към предмета на настоящото производство.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

На 29.10.18г. по подадената искова молба от Й. П. М. против Т. Д. Л., уточнена с молби от 19.11.18г. и 05.12.18г., е било образувано гр. д.

№16346/18г. на ВРС. Били са предявени главен иск с правно основание чл.

284, ал. 2 от ЗЗД и предявени искове, всеки в условията на евентуалност спрямо предходния, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 000 лв. като част от 3 сумата от 86 971.50 лв. Наведените твърдения са били, че между страните е възникнало правоотношение по договор за поръчка, считано от 17.03.16г., когато ответницата е извършила първата банкова операция по изтегляне на парични средства от банкова сметка на ищеца, за която тя е била снабдена и с генерално пълномощно от 12.07.16г. Така за периода от 17.03.16г. до 25.01.18г. ответницата е изтеглила от сметки на ищеца в лева и валута и прехвърлила по свои сметки сума от общо 86 971.50 лв., уточнени, както следва:

-от посочена сметка в „Уникредит Булбанк“ АД – на 17.03.16г. (1 000 лв.), на 05.08.16г., 07.09.16г., 29.09.16г., 17.10.16г., 19.10.16г., 20.10.16г., 25.10.16г., 26.10.16г. 31.10.16г., 07.11.16г., 09.11.16г., 15.11.16г., 16.11.16г., 18.11.16г., 21.11.16г., 22.11.16г., 24.11.16г., 25.11.16г., 15.12.16г., 23.12.16г., 18.01.17г., 20.01.17г., 07.02.17г. (по 2 000 лв. на всяка от тези дати), на 10.02.17г., 14.02.17г. (по 1 000 лв. на всяка от тези дати); на 14.02.17г. – 9 900 лв., прехвърлени по сметка на ответницата, на 23.02.17г. – 9 900 лв., прехвърлени по сметка на ответницата, на 24.03.17г. – 3 277 лв., прехвърлени по сметка на ответницата. Общо от тази сметка изтеглените и прехвърлени суми са в размер на 72 077 лв.;

- от посочена валутна сметка в щатски долари в СЖ „Експресбанк“ АД - 16.11.16г. (398 щ. д.), 16.11.16г. (300 щ. д.), 21.06.17г. (900 щ. д.), 30.06.17г. (850 щ. д.), 19.07.17г. (770 щ. д.), 04.08.17г. (1 000 щ. д.), 16.08.17г.

(600 щ. д.), 21.09.17г. (1 800 щ. д.), 11.10.17г. (1 140 щ. д.), 13.11.17г. (270 щ. д.), 13.11.17г. (250 щ. д.), 19.12.17г. (200 щ. д.) и 25.01.18г. (500 щ. д.). Общият размер на така изтеглените суми е от 8 978 щ. д., равняващи се на 14 800 лева.

Предявените искове са били за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща част от горните суми, а именно: за изтеглените от банковата сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД суми на следните дати: на 17.03.16г. (1 000 лв.), на 05.08.16г., 07.09.16г., 29.09.16г., 17.10.16г., 19.10.16г., 20.10.16г., 25.10.16г., 26.10.16г. 31.10.16г. (на всяка от тези дати по 2 000 лв.) и 07.11.16г. (само за сума от 1 000 лв.) – като неотчетени по договора за поръчка, на осн. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, евентуално – като дължими поради разваляне на договора за поръчка, извършено с подаване на исковата молба, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, евентуално – като обезщетение за причинена имуществена вреда от непозволено увреждане, на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и евентуално – поради обогатяване на ответницата за сметка на ищеца без основание, на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

С решение № 4153/10.10.19г. по гр. д. № 16346/18г. ВРС е уважил предявения частичен иск на осн. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Същото е било потвърдено с решение № 284/25.02.20г. по в. гр. д. № 2214/19г. на ВОС.

Последното е било допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност, на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД и е било отменено с решение № 63/22.04.21г. по гр. д. № 2380/20г. на ВКС, ІІІ г. о. В последното е прието, че за процесния период от 17.03.16г. до 07.11.16г. правата по пълномощното са били упражнени и пълномощникът е изтеглил от банковите сметки на 4 упълномощителя претендираната сума от 20 000 лв., при което е възникнало задължението му да отчете на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка, на осн. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Същевременно обаче ВКС е приел, че с тези средства (като част от по-голямата изтеглена сума от общо 37 500 лв. по време на отсъствието на ищеца от страната) са били погасени задълженията на упълномощителя по сключения от него с трето лице договор за изработка от 02.11.16г. за заплащане на възнаграждение на изпълнителя.