Определение № 44898 от 05.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44898 гр. София, 05.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. Т. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. Т. Гражданско дело № 20221110154467 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от ответника "Л***" ЕАД за допълване на постановеното по делото частично прекратително определение от 13.09.2024 г. в частта за разноските, като се иска присъждане на адвокатско възнаграждение. Иска се същото да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 960 лева с вкл. ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „Д*** о*** з***“ ЕАД изразява становище за неоснователност на искането.

Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустимо.

Действително, от молителя не е представен списък по чл. 80 ГПК, но с оглед етапа, на който производството е частично прекратено - преди първо по делото ОСЗ, това не е необходимо.

В практиката на ВКС /Определение № 2241 от 19.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2792/2023 г./ се приема, че действително съгласно т. 11 на ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В последващата си практика обаче ВКС приема, че тълкуването касае само случаите, в които делото е приключило след провеждане на открито съдебно заседание и устни състезания, доколкото в мотивите към тълкувателното решение изрично е посочено, че О***то събрание има предвид именно устните състезания като краен момент, в който може да се прави искане за разноски. Когато делото е прекратено в закрито заседание, устни състезания не се провеждат и поради това разрешението по т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо. Приема се, че в подобна хипотеза когато разглеждането на делото приключва в закрито заседание и препис от искането за прекратяването му не е връчен на насрещната страна, тя може да поиска разноски и представи доказателства за извършването им в срока 1 по чл. 248 ГПК (определение № 688/27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5154/2015 г. на IV г. о. на ВКС).

Разгледано по същество, същото е частично основателно, съображенията за което са следните:

По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от страната, станала повод за образуване на делото.

В случая ответникът е претендирал разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, включително то*** по чл. 11, не са обвързващи за съда.

В практиката на ВКС /Определение № 2448 от 20.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3158/2023 г./ се приема, че дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

В разглеждания случай за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид освен цената на иска, но и липсата на фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че е производството срещу настоящия молител е прекратено с определението за насрочване, поради което единственото действие, извършено от процесуалния представител на "Л***" ЕАД, се изразява в продаването на отговор на искова молба.

Ето защо съдът намира, че наред с горното видът и обемът на извършената работа не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от определения такъв от 400 лева. Към така определеният размер обаче следва да бъде добавен и дължимият ДДС в размер на 80 лева.

Следователно дължимото от ищеца адвокатско възнаграждение е в общ размер на 480 лева /с ДДС/.

При това положение дължимите в полза на ответника разноски възлизат на сумата в общ размер на 480 лева.

Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК за допълване на прекратителното определение в частта за присъдените в полза на ответника "Л***" ЕАД разноски се явява частично основателна, като в полза на то*** ответник следва да бъдат присъдени разноски в размер на 480 лева.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 ГПК определение № 36896/13.09.2024 г., постановено по гр. д. № 54467/2022 г. по описа на СРС, 178състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Д*** - О*** з***“ ЕАД, с ЕИК 1***, да заплати на "Л***" ЕАД, ЕИК 1***, на основание чл. 78, ал. 2 и 4 ГПК сумата от 480 лева – разноски по делото за заплатена адвокатско възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3