Решение № 162 от 20.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Бургас, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д. Въззивно гражданско дело № 20262000500239 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод въззивната жалба на Г. В. Д., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и настойник Х. С. Н., ЕГН **********, двете с адрес: с.Р., обл.Б., ул.“Х. Б.“ №*, подадена чрез назначения процесуален представител адвокат В. Г. против Решение №285/17.04.2026г., постановено по гр.д.№681/2025г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иска й срещу ответницата Р. М. Д., ЕГН ********** от гр.С., ул.“О.“ №*, за връщане на сумата от 17 895, 22 евро / 35 000 лева/, като получена без правно основание.

В жалбата се съдържат оплаквания от извършената от първоинстанционния съд преценка на доказателствата, в частност- на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, поради което е достигнал и до неправилен извод.

Сочи се също, че поради смяна на процесуалния представител на ищцата, последната е била лишена от право на защита, защото смяната се е осъществила в деня на постановяване на съдебното решение, а назначеният нов адвокат е узнал за това няколко дни по-късно, поради което се твърди, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение, което наред с неправилната преценка на доказателства, обосновавало извод за отмяна на атакуваното решение, за което се моли.

Отговор на въззивната жалба от ответната страна Р. М. Д. не е постъпил по делото.

Депозирано е писмено становище от процесуалния й представител- адв. П. Х. преди насроченото съдебно заседание, с което освен че не възразява по хода на делото в негово отсъствие, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано.

При проверката по чл.267 ГПК, въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока, посочен в закона, поради което е приета за допустима и разгледана в открито съдебно заседание.

1

При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението по спора е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити, по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

С предявения пред Бургаския окръжен съд иск, ищцата Г. В. Д., поставена под пълно запрещение, действаща чрез нейната майка и настойник Х. С. Н. моли да бъде осъдена ответницата Р. М. Д. да й върне сумата от 17 895, 22 евро / 35 000 лева/, като получена от последната без основание.

Твърденията й в исковата молба, след многократни уточнения са, че ищцата е била титуляр на сметка в „Алианц Банк България“АД- клон С., открита след раждането й през 1999г., от баба й по бащина линия В. А. Д.. Според ищцата, сметката, средствата по която били в размер на 35 000 лева, била тип джоинт, международна и титуляри по нея са били бабата В. Д. и ищцата. Сметката била закрита през 2016г., а средствата по нея били неправомерно изтеглени. Установявайки това, ищцата сигнализирала ДАНС, служител на която служба уведомил майката на ищцата, че парите били в сметката на ответницата, като първо преминали през сметката на първия й братовчед В. М. Д.- син на ответницата, чрез няколко транзакции, извършени от бабата В. Д. към сметката на внука й В., прехвърлени впоследствие на ответницата Р. Д. по нейна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД. Ангажира доказателства.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че единственото вярно е родствената връзка между страните и посочените в исковата молба лица. Оспорва останалите твърдения за влогове, сметки, депозити на сина й В. в която и да е банка в страната и чужбина; извършвани преводи, транзакции или друго от сметки на ищцата- лични, смесени, български и/или международни, както към него, така и към нея; за всякакви тегления и отклонения на средства, пари или други ценности. Не ангажира доказателства.

Безспорно е по делото, че ищцата е поставена под пълно запрещение с решение №417/05.10.2-16г., постановено по гр.д.№894/2016г. на БОС като майка й Х. С. Н. е назначена за нейн настойник.

Безспорно е, че ищцата е внучка по бащина линия на В. А. Д., за която се твърди, че е титуляр на сметка заедно с ищцата. Безспорно е и, че синът на ответницата- В. е внук на Д. по бащина линия.

От представените по делото доказателства се установява, че през 2017г. ищцата чрез нейния настойник е завела иск против баба си В. А. Д. за осъждане на последната да й върне сумата от 20 000 лева, получена без основание, като твърдението по този иск е било, че баба й В. Д. внесла в нейна полза по сметка в „Алианц Банк България“ АД сумата от 20 000 лева, която сума после усвоила в периода м.юни- септември 2016г. чрез превеждането й по собствени сметки в Банка ДСК и „Централна кооперативна банка“ ЕАД. С Решение №219/12.02.2018 г., постановено по това дело- гр.д.№4574/2017 г. по описа на РС-Бургас, иска на ищцата, подаден чрез нейната майка и настойник против баба й В. А. Д., е отхвърлен, като решението е влязло в сила на 17.07.2018 г.

През 2019г. е било образувано гр.д.№7126/2019г. по описа на БРС, по иск на ищцата, действаща чрез настойника си Х. Н. за осъждане на „Алианц Банк България“ АД да и заплати сумата от 10 000 лева, представляваща главница по договор за банков влог на запретената, разкрит от баба й Валя Д. в клона на банката в гр.Созопол. По това дело, както и по настоящото, също се е твърдяло, че служител на банката казал на настойника, че 2 съществува такъв влог във валута, но баба й го закрила като прехвърлила парите по собствена сметка в „ЦКБ“ ЕАД. По това дело е установено, че липсва влог в „Алианц Банк България“ АД с титуляри Г. Д. и В. Д., закриването му и превеждане на сума от бабата по неин влог в „ЦКБ“ ЕАД. С Решение №269363/30.10.2020г. искът е отхвърлен, решението на първата инстанция е било потвърдено от БОС и влязло в сила на 14.12.2021г.

В настоящото производство се иска осъждане на ответницата Р. Д., майка на другия внук на В. Д.- В., която е посочена като краен получател на сумата от 35 000 лева, изтеглена от бабата В. Д., преминала през сметката на внука В. и прехвърлена в сметката на ответницата. По искане на ищцата, по делото са изискани множество данни от банките по твърдението й, че бабата на ищцата, ответницата и нейния син имат сметки в различни банки, чрез установяването на които би се проследило прехвърлянето на сумата, която се иска. С протоколно определение от 08.05.2024 г. (по гр.д.№3458/2024 г. на РС-Бургас) е постановено разкриване на информация, представляваща банкова тайна от „ЦКБ“ АД; с протоколно определение от 05.06.2024 г. (по гр.д.№3458/2024 г. на РС-Бургас) е постановено разкриване на информация, представляваща банкова тайна от „Уникредит Булбанк“ АД и „ЦКБ“ АД; с определение №5327/09.09.2024 г. по гр.д.№3458/2023 г. на РС-Бургас е постановено разкриване на информация, представляваща банкова тайна от „Уникредит Булбанк“ АД и „Алианц Банк България“ АД. Въз основа на данните от разкрита по делото информация, представляваща банкова тайна, засекретена с разпореждане на РС-Бургас от 01.10.2024 г. (л.433, т.I на гр.д.№3458/2024 г. на РС-Бургас), приложена към доказателствения материал с протоколно определение от 02.04.2026 г. и справката от БНБ №БНБ-53362/19.04.2024г., „Регистър на банковите сметки и сейфове“, са извършени основна и повторна СИЕ. Повторната съдебно- икономическа експертиза, извършена от вещото лице Г. И. е приета неоспорена от страните. Първоинстанционният съд я е ценил като обективна, като я е обсъдил наред с останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице е установило, че за периода 31.10.2016- 15.04.2024г.: бабата В. Д. е титуляр на една сметкаразплащателна, индивидуална на физическо лице в „ЦКБ“АД; ищцата е била титуляр на две сметки – спестовна и разплащателна, открити в „Банка ДСК“ АД на 07.01.2016 г., закрити на 15.09.2021 г., като през м.февруари 2024 г., в същата кредитна институция, е открита нова разплащателна сметка с титуляр ищцата; ответницата Р. М. Д. е титуляр на сметки в „Уникредит Булбанк“ АД; за сина на ответницата-В. М. Д. липсват данни за банкова и платежна сметка. Наред с това, видно от писмо, рег.№20322/17.05.2024 г. /по гр.д.

№3458/2024 г. на РС-Бургас/ след извършена проверка в информационната система на „Уникредит Булбанк“ АД е установено, че не са намерени извършвани преводи от сметки на В. М. Д. по сметки на Р. М. Д..

Изложеното сочи, че за периода 31.10.2016 г. – 15.04.2024 г. ищцата е имала открити сметки – спестовна и разплащателна единствено в „Банка ДСК“ АД, като в този период баба й по бащина линия – В. А. Д. е имала сметка – разплащателна в „ЦКБ“ АД, В. М. Д. не е имал открити на свое име банкови и платежни сметки, а ответницата Р. М. Д. има разплащателна, депозитна и спестовна в „Уникредит Булбанк“ АД.

Безспорно се установи, както от представената от банките информация, потвърдена и от приетата СИЕ, че ищцата и баба й В. Д. не са имали сметки в „Алианц Банк България“ АД, още по-малко- от посочения вид, по която бабата да е имала разпоредителни права, свързани със сметки на Г. Д.. По делото не е представен договор, а и няма данни да съществува такъв, по силата на който ищцата и нейната баба В. Д. да са притежавали съвместна банкова сметка /разплащателна или набирателна/, с регламентирани разпоредителни действия по нея, описани в договор с банката. Фактически се установи, че в нито една от банките, от които е изискана информация, няма открита сметка на името на ищцата и баба й при условията на съвместно разпореждане, нито е установено задължение по силата на договор или по закон, бабата на ищцата да се е задължила с претендираната сума спрямо ищцата или дори да е внесла сума по сметка на ищцата. От писмо, рег.

№4815/09.03.2026 г. на „УниКредит Булбанк“ АД е видно, че сумата от 12 457,36 щатски долара, постъпила по сметка на ответницата Р. Д. с IBAN BG86UNCR70001523719239 е 3 прехвърлена от друга сметка на ответницата. Няма данни, бабата на ищцата да е превела на ответницата каквато и да било сума от каквато и да била сметка, още по-малко- от такава в „Алианц Банк България“ АД, в която нито В. Д., нито ответницата имат сметки.

Установеното от цялата изискана информация е достатъчно за съда, за да достигне до безпротиворечивия извод, че твърденията в исковата молба са неоснователни- не съществува сметка в полза на ищцата от нейната баба със сумата от 35 000 лева, нито съвместна такава с титуляри ищцата и нейната баба, нито съществува неправомерно извършен превод от сметка на ищцата в „Алианц Банк България“ АД към такава на бабата – В. Д., нито са извършвани неправомерно преводи в полза на ответницата от страна на бабата.

В този смисъл, да се изследва движението по сметките на ответницата и финансовото й състояние излиза извън предмета на настоящия спор, поради което настоящата инстанция не допусна извършването на допълнителна съдебно- икономическа експертиза по искане на въззивницата. Коментарите на вещото лице Г. И. в допълнителната експертиза относно необходимостта от още информация от банките, касаят детайлния преглед на финансовото състояние на ответницата, което не е предмет на производството, нито е в компетентността на вещото лице да дава препоръки към страните или съда. Като не е доказан основния факт, че на името на ищцата са били внесени 35 000 лева в „Алианц Банк България“АД, които впоследствие да са преведи по сметка на ответницата чрез транзакции, извършени от бабата, разкриването на банкова тайна по всички съществуващи сметки на ответницата във всички банки и изследване на финансовото й състояние би представлявало злоупотреба с право.