Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 217 от 17.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 195/2022
Вид
Определение № 217
Подписан
17.05.2022
В сила
17.05.2022
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Николинка Попова, Албена Георгиева Палова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 ал. 2 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал.1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Пазарджик, 17.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно гражданско дело № 20225200500195 по описа за 2022 година

Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 413 ал.2 от ГПК контрол по отношение разпореждане на районния съд .

- за въззивен

І. Развитие на съдебното производство.

Н а 10. 06. 2020г. търговското дружество „ Профи Кредит България „ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление на дейността, гр. София , бул. „България“ № 49, бл. 35Е, вх. „В“, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. СТ. Д. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „К.Г. „ № 31.

С Разпореждане № 873/12. 06. 2020г. ,постановено по гр. д. № 293/2020г. районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата 900,36лв. , представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Против разпореждането на районния съд в отхвърлителната му част е подадена частна жаба от заявителя в заповедното производство ,търговското дружество „ Профи Кредит „ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, чрез пълномощника на страната. В частната жалба се твърди, че разпореждането на районния съд в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно . Искането е да се отмени разпореждането в обжалваната част, като се издаде в полза на заявителя заповед за изпълнение и за отхвърленото вземане.

ІІ. Правни изводи .

Частната жалба е процесуално допустима.

Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в заповедното производство ( заявител в заповедното производство по чл. 410 от ГПК ) .

Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .

Районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение с мотива ,че уговорката в договора за предоставяне на допълнителен пакет услуги представлява неравноправна клауза по смисъла на закона, за което е налице обоснована вероятност. Този извод на районния съд е правилен и законосъобразен.

С приемане новата разпоредба на чл. 411 ал. 2 т.3 от ГПК /Дв. бр. 100/20.12.2019г./ законодателя даде възможност на заповедния съд да откаже издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , когато „ искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“ .

1

От представените към заявлението писмени доказателства се установява, чен а 07.12. 2017г. страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал.1 от ЗПК.

В текста на чл. 24 от ЗПК е посочено ,че по отношение на потребителския договор се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП.

Няма спор по отношение на обстоятелството ,че страните по договора покриват критериите за „потребител“ и „търговец“ по смисъла на параграф 13 т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП.

Легално определение на понятието „неравноправна клауза „ е дадено в текста на чл. 143 ал.1 от ЗЗП. Посочено е ,че неравноправна е онази клауза в договор, сключен с потребител , която : е уговорена във вреда на потребителя ; не отговаря на изискванията за добросъвестност ; води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и на търговеца или доставчика;

В текста на чл. 143 ал.2 от ЗЗП е дадено диспозитивно( примерно) изброяване на някои форми на неравноправни клаузи .

В текста на чл.146 ал.1 от ЗЗП е посочено ,че неравноправните клаузи са нищожни ,освен ако са уговорени индивидуално.

В текста на чл. 146 ал. 2 от ГПК е посочено кои клаузи не са индивидуално уговорени , а именно -клаузи , които са били изготвени предварително и поради това потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържането им , особено в случаите на договор при общи условия .

Съдът счита ,че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е индивидуално уговорена клауза .

Този извод следва от раздела в потребителския договор, наименуван, като „Избран и закупен пакет от допълнителни услуги „. Този раздел на договора ясно говори за това ,че пакета от допълнителни услуги е изготвен предварително от търговеца, поради което потребителя не е имал възможността да влияе върху съдържанието му при изготвянето. Според клаузите на договора на потребителя са предложени няколко вида пакети за допълнителни услуги , от които той е следвало да избере един пакет. Това безспорно води до извода ,че съдържанието на видовете пакети от допълнителни услуги е предварително изготвено от търговеца ,без потребителя да има възможност да влияе върху това съдържание.

Съдът счита ,че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги представлява неравноправна клауза , тъй като е уговорена във вреда на потребителя , не отговаря на изискването за добросъвестност при договарянето и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора . Съображенията на съда за този извод са следните :

В Споразумението е посочено ,че по искане на клиента може да му бъде предоставена една или всички от изброените услуги . Посочено е ,че клиента има право ,но не е длъжен да поиска фактическото предоставяне на услугите, както и че подписването на споразумението не е условие за сключването на договора .Посочено е ,че определеното възнаграждение става изискуемо с подписване на споразумението ,независимо от това дали услугите фактически са ползвани от клиента.

Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно ( представлява неравноправна клауза ) на три отделни правни основания: а./ Споразумението е нищожно на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД , поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК .

В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено ,че кредитора не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия , които са свързани с усвояване и управление на кредита . Услугите, които са посочени в Споразумението представляват действия по усвояване и управление на кредита. Такава е услугата по приоритетно разглеждане и изплащане на кредита . Такива са услугите по отлагането на определен брой погасителни вноски , намаляването на определен брой погасителни вноски , смяната на датата на падежа и улеснена процедура за получаването на допълнителни парични средства.

В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът ,размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора . Тази правна норма ,приведена към клаузите на

Споразумението означава ,че в Споразумението трябва ясно и точно да е посочено възнаграждението за 2 всяка една услуга. Възнаграждението за услугите е посочено общо в Споразумението . б./ Споразумението е нищожно на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави(нарушаване на принципа за добросъвестност при договарянето) .

Съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 452/ 25. 06. 2010г. по гр. д.№ 4277/2008г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ; Р. № 153/ 24. 07.

2015г. по гр. д.№ 3014/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ;) еднозначно приема ,че договора ще противоречи на добрите нрави , когато е нарушен принципа за „еквивалентност“ на насрещните престации. В конкретния казус при отпуснат кредит в размер на 1500 лв., възнаграждението за допълнителните услуги е в размер на 1800,72 лв. , което надвишава размера на кредита .

Споразумението противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Неморално и неетично е да се уговаря възнаграждение за услуги , които не са предоставени на клиента, както и да се уговаря възнаграждение, което е по – голямо от отпуснатия кредит. в./ Споразумението е нищожно и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.

В чл. 19 ал. 4 от ЗПК е въздигната забраната да се определя ГПР, който е по- висок от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени задължения . Такава уговорка е нищожна на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК. При положение ,че в Споразумението е предвидено заплащането на възнаграждение независимо от това дали ще бъдат предоставени допълнителните услуги на практика чрез споразумението се заобикаля забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакетът от допълнителни услуги представляват разходи по кредита за потребителя . Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в ГПР, при което ГПР щеше да надхвърли максималния законов размер. За да не се допусне това кредитора е използвал правната форма на „пакет от допълнителни услуги „ ,чрез която заобикаля забраната на закона за по-висок размер на ГПР. При установената нищожност на Споразумението за допълнителни услуги очевидна е целта на кредитора да постигне непозволен правен резултат, а именно по – висок ГПР, чрез позволени правни средстваспоразумение към договора за предоставяне на допълнителни услуги .

При положение ,че клаузите на договора , с които е уговорено заплащането на Допълнителните услуги представляват неравноправни ( нищожни) договорни клаузи, кредитора не може да претендира възнаграждение по тези клаузи на договора .

Съдът счита, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.

Разноските във въззивното производство следва да останат в тежест на жалбоподателя, така както са направени.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 413

Пазарджишкия окръжен съд от ГПК във вр. с чл. 278 и чл. 271 ал.1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 873/12. 06. 2020г. ,постановено по гр. д. № 293/2020г. , с което районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата 900,36лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4