Решение № 22 от 16.11.2021, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100490 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Гаранционен фонд (ГФ) от гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С. С. против Л. Д.

А., ЕГН **********, с адрес: ..... Исковата молба е редовна. Предявеният иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането (КЗ) вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е допустим. С исковата молба са представени писмени доказателства. Твърди се, че ГФ, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, е изплатил по щета № 110535/17.07.2017 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 638,75 лева за увредения при пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 14.07.2017 г., около 09,40 часа, по път II-16 km 92+200, лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДКН ..., собственост на К. П. С., ЕГН **********. Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът, който управлявайки лек автомобил „Мерцедес А140“ с ДКН .. и движейки се по пътя София-Мездра, не спира на пътен знак „Б-2“ и удря правомерно движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДКН .., като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без 1 действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” (ГО) на автомобилистите към часа на ПТП. Ответникът е поканен от ищеца да възстанови изплатеното от ГФ, но лицето не е погасило задълженията си.

Иска се от съда да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 638,75 лв. (хиляда шестстотин тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща изплатеното от

Гаранционен фонд по щета

№ 110535/17.07.2017 г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От страна на ответника А. не е подаден писмен отговор. В откритото съдебно заседание тя заявява, че не оспорва дължимостта на главницата в размер на 1 638,75 лв., както и че не е платила преди завеждане на делото, защото поканата за плащане е изпратена от ищеца на различен от нейния адрес – .... Сочи, че поради това, за претенцията е разбрала от исковата молба, която е връчена на лице, с което тя живее на семейни начала. Заявява, че ще плати сумата в рамките на месец октомври, като счита, че не е дала повод за завеждане на делото, поради което моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, становищата на страните, и съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото протокол за ПТП се установява, че на 14.07.2017 г., около 09,40 часа, по път II-16 km 92+200, е настъпило ПТП.

Виновен за катастрофата е ответникът – не спира на пътен знак „Б-2“ и удря правомерно движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДКН ... В този смисъл е и Писмо от 31.08.2017 г. на РУ – Своге (л. 6 от делото), с което уведомяват ГФ, че на ответника е съставен АУАН № 966610 по чл. 638, ал. 3 от КЗ и е издадено Наказателно постановление № 17-0353-000819 по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съставен е на ответника и АУАН № 966609 за нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 6, т. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е издадено Наказателно постановление № 17-0353-000820 по чл.

179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП. Наказателните постановления са влезли в сила на 16.08.2017 г.

2

От справката от базата данни на Информационния център към ГФ ( л. 7 от делото) е видно, че при настъпване на ПТП автомобилът, управляван от ответника е бил без сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите – полицата е подадена като прекратена на 10.03.2017 г., а произшествието е станало на 14.07.2017 г., около 09,40 часа. Този извод не се променя от сключената на 14.07.2017 г., в 10,43 часа, с начало на застрахователно покритие от 13,00 часа на 14.07.2017 г. (т.е. след настъпване на ПТП) задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите.

ГФ е изплатил на 03.11.2017 г. щета № 110535/17.07.2017 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 638,75 лева, причинени на лекия автомобил, увреден вследствие на процесното ПТП по банкова сметка на П. Ц. Д., ЕГН **********, преупълномощена от П. М. С., ЕГН ********** – пълномощник на собственика на автомобила – К. П. С., ЕГН **********.

Ищецът е отправил до ответника регресна покана да възстанови платеното, като пратката не е получена от получателя. Не се представиха данни за извършено плащане от страна на ответника, а и същият признава в откритото съдебно заседание, че сумата не е платена.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за основателни и доказани по следните съображения:

Искът по чл. 558, ал. 7 от КЗ е регресен, уреден е в полза на ГФ и ответник по него е виновният причинител на вредите. ГФ изплаща обезщетения по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите при настъпило ПТП и причинени от него вреди, като след изплащане на това обезщетение фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането на обезщетението.

Ищецът ГФ следваше да докаже, че е заплатил обезщетение за причинени имуществени вреди на чуждо имущество, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България (доколкото тази хипотеза от разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ се твърди от ищеца), че е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и че виновният водач няма сключена задължителна застраховка

„ГО” на автомобилистите.

3

Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на ГФ в правата на увреденото лице до размера на платеното - чл. 558, ал. 7 от КЗ. Съдът счита, че по настоящото дело ищецът доказа всички горепосочени предпоставки за уважаване на предявения от него иск. Вината се предполага по силата на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и при оспорване (каквото в случая дори не е налице), липсата й следва да бъде установена от причинителя на вредата, т.е. от ответника.

От датата на плащането, което в случая е извършено на 03.11.2017 г. вземането става изискуемо. Простата изискуемост на вземането обаче не поставя автоматично длъжника в забава, а само след изтичане на срока за изпълнение (чл. 84, ал. 1 от ЗЗД), а ако няма уговорен - след поканата (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В случая вземането не е срочно, поради което ответникът изпада в забава от датата на исковата молба.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на 215,55 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева – определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за заплащането на правната помощ и 65,55 лева – заплатена държавна такса. Неоснователно е възражението на ответника, че не е дала повод за завеждане на делото, тъй като за претенцията на ищеца е разбрала едва от исковата молба, доколкото поканата за плащане е изпратена от последния на адрес, различен от този на ответника. Видно от заявеното от ответника в откритото съдебно заседание по делото, процесната сума не е платена към датата на провеждането му, въпреки получаването на исковата молба и узнаването от страна на ответника за претенцията на ищеца.

Относно размера на юрисконсултскотото възнаграждение, което следва да се присъди в полза на ищеца, съдът го определи към минимума по чл. 25, ал. 1 о т Наредбата за заплащането на правната помощ като взе предвид материалния интерес по делото (чиято стойност не е висока), фактическата и правна сложност на същото – преценката, за които обстоятелства се прави с оглед конкретния предмет на делото и извършените процесуални действия (които се свеждат в случая до подаването на исковата молба и молбата за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца, неявяването на процесуалния представител на ищеца в откритото съдебно заседание), обусловени от процесуалното поведение на ответника (който не оспори претендираното 4 вземане).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. Д. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на Гаранционен фонд от гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните Директори М. К. и С. С., сумата от 1 638,75 лева, представляваща изплатено на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.

„а“ от Кодекса за застраховането обезщетение за имуществени вреди по щета № 110535/17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 215,55 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5