Решение № 4201 от 18.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4201 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100111234 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са предявени от Г. П. К. срещу Р. В. П. искове с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК и чл. 21, ал. 4 от СК.

Ищецът твърди, че от 23.04.2000 г. е бил в граждански брак с ответницата Р. В. П., който е прекратен с решение № 231300 от 02.10.2019 г. по гр. дело № 14360/ 2019 г. по описа на СРС. По време на брака им ищецът твърди, че с лични средства е придобил два недвижими имота. На 18.09.2012 г. неговите баба и дядо му продали техния собствен апартамент № 7, с адрес: гр. София, ж. к. **** и с идентификатор ***, по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед No РД-1850/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Цената за имота от 93 000 лева е следвало да се плати на вноски до 31.12.2012 г. Част от цената в размер на 57 010 лева била изплатена изцяло с лични средства на ищеца, които той получил като дарение от майка му - И.Д.Ч.-Д. Останалата част от продажната цена не била заплатена и така се погасила по давност. На 22.12.2014 г. „Калекс-96“ ЕООД, собственост на бащата на ищеца, продало на него и на сестра му офис с административен адрес в гр. София, ул. „Емине" № 23 и с идентификатор ***, срещу цена в общ размер на 399 000 лева, от която те заплатили задатък в размер на 2 000 лева - всеки по 1000 лева. Останалата част от продажната цена в размер на 397 000 лева следвало да бъде заплатена разсрочено. На 10.08.2015 г. „Калекс-96“ ЕООД прехвърлило на Д.Г. К. вземането си от за продажната цена. След прекратяването на брака между ищеца и ответницата, Г. К. сключил с Д. К. споразумение, с което се задължил да заплати продажната цена до 01.07.2021 г. Тя била заплатена по банков път в периода от 28.05.2021 г. до 07.06.2021 г. с 1 лични средства на ищеца, получени от майка му по Договор за дарение от 20.05.2021 г., в който е уговорено, че дарената сума ще се изплати директно по банковата сметка на Д. К.. С оглед на това ищецът смята, че апартамента и половината от офиса са негова лична собственост, защото ги е придобил със средства, които са му били дарени от майка му. Евентуално заявява, че ищцата няма никакъв принос за придобИ.ето на тези имоти.

В отговор на исковата молба ответницата Р. В. П. оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че страните са били в сключен граждански брак през периода 23.04.2000 г. до 02.10.2019 г., както и че по време на брака са сключени двата договора за покупко-продажба на недвижими имоти, по които Г. К. е купувач на апартамента в ж.к. „Хиподрума“ и офиса на ул.

„Емине“ № 23. Твърди, че цената платена за тази сделка е със средства и на двамата съпрузи. Оспорва твърдението, че тя нямала принос за придобИ.ето на имотите и изплащането на цената за тях. Оспорва всички представени договори за дарение, за цесия, Споразумението от 01.07.2020 г. и Тристранно споразумение от 07.06.2021 г. като съставени за целите на процеса.

Договорите за дарение освен това били и нищожни поради липса на изискуемата форма за действителност, както и поради непредаване на паричните средства на самото дарено лице. Тези договори за дарение дублирали други заемни отношения, за които между страните имало подписани писмени споразумения. На следващо място твърди, че тя има принос за придобИ.е на имотите, наравно с ищеца, като през времето на брака е полагала грижи за семейството, в домакинството и за децата, в т.ч. изцяло е поела финансовата поддръжка на семейството, като е заплащала с помощта на своите родители всички комунални услуги за семейното жилище. Освен това ответницата заявява, че е полагала грижи за бабата и дядото на Г. К., когато същите са били в напреднала възраст и са се нуждаели от чужда помощ, поради което именно те продали жилището на ищеца. Поради всичко това моли съда да отхвърли исковете. Претендира направените за производството разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Между страните не се спори, а се установява и от приетите по делото нотариални актове и решение на СРС, че Г. К. и Р. К.а (П.) са били в сключен граждански брак в периода от 23.04.2000 г. до 02.10.2019 г.

По време на брака им са сключени два договора за покупко-продажба на недвижими имоти. С тях Г. К. е закупил:

1) апартамент № 7, с адрес: гр. София, ж. к. **** и с идентификатор *** и

2) офис с административен адрес в гр. София, *** и с идентификатор ***.

2

Апартаментът е закупен през 2012 г. от бабата и дядото на ищеца за сумата от 93 000 лева. Цената е следвало да се заплати по следния начин: 23 250 лева в деня на сключване на договора, която продавачите са заявили, че са получили поравно, всеки по собствената си банкова сметка. Страните са уговорили, че остатъка от цената в размер на 69 750 лева всеки от продавачите ще получи отново по банков път на равни месечни вноски до края на 2012 г.

От представените по делото два договора за дарение, в които е посочено, че са сключени на 17.09.2012 г., от платежните нареждания и от показанията на свидетелката И.Ч.-Д. - майка на ищеца, се установява, че тя му е дарила 23 250 лева заплащайки ги по сметките на продавачите на апартамента.

По същият начин са заплатени общо 7 000 лева (по 3 500 на всеки) през м. октомври 2012 г., 25 386 лева (по 12 693 лева на всеки) през м. ноември 2012 г. и 1 374 лева (по 687 лева на всеки) през м. декември 2012 г., т.е. общо заплатени са 57 010 лева.

Това, че сумите са постъпили по сметките на продавачите от сметка на майката на ищеца се потвърждава и от приетите по делото извлечения от сметки. От тях е видно, че по сметките на двамата продавачи в ЦКБ АД са постъпили по 7 500 лева (общо 15 000 лева) на 25.10.2012 г. Те са наредени от Р. К.а (П.) с основание „закупуване на жилище“.

На 22.12.2014 г. е закупен процесният офис, състоящ се от две нива с обща площ от 363 кв.м. Видно от нотариалния акт е, че имотът е продаден от собственика му - „КАЛЕКС-96“ЕООД на С. П.а К.а и на Г. П. К.. Цената на офиса е уговорена на 399 000 лева, от която продавачът е декларирал, че е получил 2 000 лева (по 1 000 лева от всеки от купувачите) преди подписването на договора. По делото няма доказателства за произхода на тези 1 000 лева.

За остатъка от цената е уговорено, че ще се плати на вноски: 1) по 98 750 лева от всеки от купувачите до 01.06.2015 г. 2) по 99 750 лева от всеки от купувачите до 01.06.2016 г.

По делото няма доказателства тези вноски да са платени на падежа им.

Едва след прекратяването на брака има извършени плащания. Те са направени на 28.05.2021 г. (58 500 лева) и на 07.06.2021 г. (141 000 лева). Двете плащания са направени от майката на ищеца. За доказване на основанието за извършването им са представени договор за дарение на сумата от 199 500 лева с посочена в него дата 20.05.2021 г. и договор за цесия, с посочена в него дата от 10.08.2015 г., с който дружеството “КАЛЕКС-96“ ЕООД е прехвърлило вземането си за продажната цена на Д.Г. К.. От показанията на свидетелката И.Ч.-Д. се установява, че собственик на дружеството е бащата на ищеца, а Д.

К. е негов чичо.

Освен това е представено и прието споразумение с посочена в него дата 01.07.2020 г., сключено между ищеца и Д.Г. К.. В него е посочено, че Г.

К. ще заплати цената от 199 500 лева в срок до 01.07.2021 г.

3

По делото е представено и прието тристранно споразумение, датирано на 07.06.2021 г. То е сключено между ищеца, майка му – И.Ч.Д. и Д. К.. С него страните са заявили, че извършените плащания са в изпълнение на договора за дарение от 20.05.2021 г. и с тях се погасява изцяло вземането което Д. К. има към Г. К. за продажната цена на офиса в размер на 199 500 лева.

Така от съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че цената за офиса действително е платена на Д.Г. К. като това е станало през 2021 г., т.е. след прекратяването на брака между страните, от майката на ищеца, а платените суми са дарени на последния.

По отношение на липсата, респ. наличието на принос на ответницата за придобИ.ето на недвижимите имоти се установи от писмените доказателства (включително и справка от партидата в агенция по вписванията), както и от свидетелските показания на свидетелката Д.Н., че страните по делото са участвали в управлението на дружеството „Оратранс“ ООД. То е закупило имот, който е трябвало да се ремонтира и да се използва за хотел. За тази цел страните са получили заем както от майката на ищеца, така и от финансови институции. Ответницата е взела активно участие в този процес, като доходите от това дружество са били единствените за двамата в периода 20102017 г. В този период разходите за нуждите на семейството се покривали предимно от помощта на родителите на двамата съпрузи. В тази връзка се установява, че майката на ищеца И.Ч.-Д. е дала в заем средства на снаха си Р.

П. с цел именно покрИ.е на семейни разходи.

От показанията на всички свидетели се установява, че Р. П. е участвала в грижите за двете деца като разминаванията в показанията на свидетелите са единствено по отношение на обема грижи, които са полагани от ответницата.

В тази връзка доведеният от ищеца свидетел П. К. – син на страните, е заявил, че и двамата му родители са прекарвали поравно време с него, редували са се да го водят и взимат от училище, като майка му по-често го е водела на лекар, отколкото баща му. Едва след като двамата са се разделили, което е било когато той и брат му са били на 18 години, те са останали да живеят с баща си и вече са прекарвали значително по-малко време с майка си.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 23, ал. 1 от СК и по чл. 21, ал. 4 от СК. С тях ищецът цели да установи, че придобитото по време на брака недвижимо имущество е изцяло негова собственост поради трансформация на лично имущество, евентуално, да установи липса на принос от страна на ответницата в придобИ.ето.

По делото не се спори, че бракът между страните е бил сключен през 2000 г. и е прекратен с решение на съда от 2019 г. Никоя от страните не твърди след влизане в сила на СК от тях да е избран законов режим на разделност или да е бил сключен брачен договор по реда на този кодекс, каквато възможност е дал §4, ал. 2 от ПЗР на СК, поради което, за уреждане на имуществените им 4 отношения по повод процесните недвижими имоти, е приложим законовият режим на общност, тъй като бракът им е заварен от сега действащия СК.

По исковете по чл. 23, ал. 1 от СК:

Съгласно чл. 23, ал. 1 от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

Трансформацията по чл. 23 СК изключва възникването на СИО, но не по причини, свързани с личността и поведението на другия съпруг, а поради законодателното решение в областта на семейното право да бъде регламентиран частен случай на общата забрана на неоснователното обогатяване и за да се избегне превръщането на брака в своеобразен придобивен способ за другия съпруг. Уредената в чл. 23 СК трансформация на лично имущество е самостоятелно основание за възникване на лично притежание, наред с посочените в чл. 22 СК. Новопридобитото става лично по силата на закона. За него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което обосноваването на лично притежание не преминава през оборването й. Съпругът, който твърди, че е титуляр на конкретно вещно право поради трансформация, трябва да докаже произхода на средствата, вложени в придобИ.ето, за да се приеме, че то представлява преобразуване на негово лично имущество. Процесуалното средство за защита е предявяването на положителен установителен иск за титулярството на съответното вещно право (заявен като първоначален, насрещен или инцидентен установителен) или възражение в срока за отговор на исковата молба (респ. - в срока по чл.