Решение № 3110 от 21.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3110 гр. С., 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100502268 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. Я., ЕГН**********, лично и в качеството й на майка и законен представител на А. К. Г., срещу решение № 22984/18.12.2024 г. на СРС, ГО, 92 състав по гр. дело № 23310 по описа за 2023 г., с което съдът е отхвърлил молбата им за издаване на заповед за защита срещу К. А. Г.. Въззивниците са изложили в жалбата си в какво се състои порочността на решението- считат решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, при превратно тълкуване на изложените и присъединени в хода на производството доказателства и материали по делото. Излагат съображенията си, поради които моли същото изцяло да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да уважи молбата й за съдебна закрила.

Въззиваемата страна К. А. Г., в законоустановения срок, не е подал възражение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

1

Въззиваемата страна, редовно уведомена за съдебно заседание по делото, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, които имат правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.

258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 03.05.2023 г., Т. Д. Я., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. К. Г., са поискали да се издаде заповед за защита в тяхна полза, срещу К. А. Г., който е бивш фактически съжител на молителката и баща на детето А., описвайки в какво се изразяват актовете на насилие по отношение на тях.

С решение № 22984/18.12.2024 г., СРС, ГО, 92 състав по гр. дело № 23310 по описа за 2023 г., е оставил без уважение молбата на Т. Д. Я., лично и в качеството й на майка и законен представител на А. К. Г., за издаване на заповед за съдебна защита срещу К. А. Г., и е отказал да издаде заповед за защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна. Осъдил е Т. Д. Я., да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството, в размер на 25,00 лева, както и е осъдил Т. Д. Я., лично и в качеството й на майка и законен представител на А. К. Г., да заплати на К. А. Г. разноски в размер на 800,00 лева.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Във въззивната жалба са наведени доводи, че неправилно СРС е приел, че липсва извършен от ответника акт на домашно насилие, тъй като фактите сочат агресивното поведение на ответника-грубо неспазване на съдебно решение за определения режим на лични отношения с детето му, че съдът неправилно е обосновал виждането си за правната валидност на волеизявлението на детето в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Първоинстанционният съд е коментирал без това да има отношение към събитията социален доклад, изявления на страните и прокурорски преписки.

Настоящата инстанция счита тези доводи за неоснователни.

2

Твърденията на молителите са за следните извършени от ответника актове на домашно насилие: На 04.04.2023 г., около 14.30 часа, в заведението „ Mr Pizza” в МОЛ „Paradise centre” К. А. Г. се е обърнал към молителката с думите: „Какво си мислиш, че правиш, ма?“. В този момент сина на страните се е хванал за краката на молителката и се е скрил зад нея. Ответникът е започнал да вика детето по име, а тя се е изплашила, че ще го отвлече, взела го е на ръце и е побягнала към ескалатора. Впоследствие е видяла как К. А. Г. тича след нея и сина им и крещи: „Ще ви изтребя всички и с тебе ще започна“.

Молителката е подала сигнал на 112. Впоследствие са дошли органи на реда и охраната на МОЛ-а и ответникът им е обяснявал, че е искал само да види детето си. Около 15.30-16.00 часа молителката, заедно със сина си и неин приятел О.М. са напуснали търговския обект и са се отправили към 04 РУ, където тя е влязла, за да даде обяснения, а приятелят й я изчакал отвън с детето. Докато молителката давала обяснения е чула, че К. А. Г. разговаря по телефона на високоговорител и крещял, след което той отворил вратата на приемната, в която тя давала обяснения и казал: „Ще те убия, ма“.

Твърдят се и системно извършени предходни актове на домашно насилие /извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН/, изразяващи се във физическо насилие, побои, обиди и заплахи спрямо молителката.

Първоинстанционния съд правилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните по делото доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът се е мотивирал защо е достигнал до извода за неоснователност на молбите за защита.

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи и препраща към тях.

Наведеният във въззивната жалба довод, че на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от малолетното дете, действащо чрез неговата майка и законен представител, следва да бъде придадена силата на доказателствено средство за акта на насилие и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, е неоснователен. Декларацията не изхожда от пострадалото лице, а ЗЗДН не предвижда възможност законният представител на пострадалото лице, да декларира вместо пострадалото лице за извършеното спрямо пострадалото лице домашно насилие със законните последици, предвидени в ЗЗДН относно декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице. Отделно от това, молителят в сезиращата съда молба твърди, че на извършения акт на домашно насилие е присъствал свидетел- очевидец. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН предвижда заповед за защита да се издава само на основание декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, 3 когато няма други доказателства- което, безспорно, не е налице в настоящия случай.

Твърденията за отправени в МОЛ „Paradise centre” заплахи от страна на ответника:„Ще ви изтребя всички и с тебе ще започна“, останаха недоказани по делото. В саморъчно написано от молителката сведение от 20.04.2023 г. по приложената по делото прокурорска преписка №22381/2023 г. на СРП, молителката, за датата 04.04.2023 г., посочва само, че К. я е „пресрещнал“ и „е започнал да се разправя с нея“. В сведението не се съдържат твърдения за отправени от ответника на тази дата заплахи към молителката за убийство, което е фрапантно, ярко, запомнящо се, впечатляващо обстоятелство, още повече- с оглед твърденията й за предизвиканите у нея от заплахата страх и стрес, е нещо, което логично не би следвало да се пропуска, поради маловажност.

В саморъчното сведение по същата преписка от разпитания в качеството му на свидетел по делото О.П.М. за тази дата се споменава без липсата на достатъчна конкретика, че ответника е заплашвал както молителката, така и М. със саморазправа.

В съдебно заседание пред СРС, О.П.М., в качеството му на свидетел дава показания, че на процесната дата и място К. през цялото време, е казвал:

„Ще ви затрия. Защо не си вдигаш телефона“, че „няма да ни се размине така“.

Показанията му се различават от твърденията на самата молителка в сезиращата СРС молба, от собствените й обяснения, давани пред разследващите органи, както и остават изолирани от останалия доказателствен материал по делото.

За твърденията за заплаха за убийство от ответника спрямо молителката, извършена в 04 РУ на МВР, не бяха ангажирани никакви доказателства, като твърденията противоречат и на житейската логика, с оглед мястото на отправяне на заплахата.

Относно довода в жалбата за системно домашно насилие, упражнявано от въззиваемия спрямо въззивниците, извън това на 04.04.2023 г.- молбата за защита не съдържа описание на актове, не съдържа и дата, час, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, поради което е невъзможно да се установи извършени ли са такива актове на насилие- за такива актове на насилие не са ангажирани никакви 4 доказателства по делото.

Настоящата инстанция счита, че твърдяното поведение на ответникаопит да осъществи контакт с детето си, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, и да обуслови ползването на държавна принуда под формата на мерки за защита. Обратното би означавало неоправдано да се допусне злоупотреба с право, а това не е целта и смисъла на ЗЗДН. Освен това целта на искането за защита и общото в така изброените в закона мерки е, че те не са създадени за санкциониране на извършителя, а за преустановяване или предотвратяване на домашното насилие. Мерките са със защитен и превантивен характер. Те са насочени към обезпечаване от страна на държавата на сигурността и спокойствието, недосегаемостта на пострадалото лице от извършителя. Пострадалото от домашно насилие лице няма право срещу насилника, което да защити по реда на разглеждания закон.

То има право на защита от държавата – държавата е задължена да му предостави тази защита и тя се дава тогава и дотогава, когато и докогато има акт на домашно насилие. Държавата обезпечава защитните мерки чрез съда.

Съдът не правораздава в случаите на налагане на мерки, а оказва защита на нуждаещите се лица.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани никакви доказателства, обуславящи основателността на молбата за защита.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на делото, въззивницата Т. Д. Я., на основание чл. 11, ал.

3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв. Малолетния въззивник А. К. Г., съгласно посочената разпоредба, не дължи заплащане на държавна такса.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22984/18.12.2024 г. на СРС, ГО, 92 състав по гр. дело № 23310 по описа за 2023 г.

ОСЪЖДА Т. Д. Я., ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

5

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6