Определение № 22894 от 07.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22894 гр. София, 07.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20211110174327 по описа за 2021 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.

Съдът констатира, че предявената с исковата молба мораторна лихва, обхваща периода от 15.08.2018 г. до 30.07.2021 г., както и е претендирана законна лихва върху главницата за периода от 30.07.2021 г. до окончателното плащане, а издадената заповед за изпълнение касае период на мораторна лихва от 15.08.2018 г. до 03.08.2021 г., респ. законна лихва от 03.08.2021 г. до окончателното плащане. Доколкото предмет на исковото производство е установяване дължимост на вземания, за който е издадена заповед за изпълнение, на ищеца следва да се дадат указания да отстрани констатираните нередовности.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се отхвърли, доколкото ответникът не оспорва размера на предявените вземания.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с молба, с препис за ответната страна, да конкретизира периода на предявената мораторна лихва и законна лихва, като съобрази издадената заповед за изпълнение. При неизпълнение исковата молба ще бъде върната в съответната част.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 45658/2021г. на СРС, 67 състав.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2022 г. от 14:00 1 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 2500 лева, представляваща част от общо дължима главница в размер на 13068,72 лева по договор за потребителски кредит № РК11-05000 от 20.10.2011г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 675,70 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 45658/2021г. по описа на СРС, 67 състав.

Претендират се и разноските в производството, както и тези в заповедното производство.

Ищецът твърди, че между „СИБАНК“ АД, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит от 20.10.2011г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер 14000 лева, срещу задължението на последния да погасява кредита на 60 месечни вноски, ведно с начислена възнаградителна лихва в срок до 15-то число на месеца.

Поддържа, че кредитът е усвоен изцяло от ответника, като последният е погасил част от дълга, след което преустановил плащанията и останала дължима сумата в размер на 16901,23 лева. Твърди, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 21.10.2016г., с което целият неплатен остатък е станал изискуем. Твърди, че по силата на договор за цесия от 29.09.2014г. вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от „СИБАНК“ АД на ищеца, като цесионерът е упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми кредитополучателя за извършената цесия. Моли съда да приеме, че уведомяването за цесията е извършено надлежно в хода на производството, чрез връчване на препис от исковата молба. Претендира да бъде установено спрямо ответника съществуването на вземане за главница по договора за потребителски кредит и обезщетение за забава.

Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца с твърдения, че не е надлежно уведомен за договора за цесия и поради това същият няма действие по отношение на него. Оспорва валидността на сключения договор за кредит, като счита, че същият е нищожен поради противоречие с императивни норми на ЗЗП и ЗПК. Счита, че при сключване на договора не са спазени изискванията на чл. 10 ЗПК, защото не бил уведомен за условията по договора. Твърди, че банката едностранно е увеличавала лихвения процент, което довело до прекомерно увеличаване на задължението. В тази връзка намира, че клаузите, обективирани в чл.15.2.2 до чл.15.3.2, както и чл.15.6. и чл.15.7. от договора са нищожни. Излага съображения, че вземането е станало предсрочно изискуемо на 29.09.2014г., поради което прави възражение за изтекла погасителна давност.

2

В тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответника, претендираните размери на задълженията, а също така и твърдяното прехвърляне на вземания и надлежното уведомяване на ответника за същото.

При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за плащане на дължимите суми по договора.

Съдът приканва страните към спогодба.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3