Решение № 2 от 05.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария П. Шишкова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Ваня Тонева Христева (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300602264 по описа за 2021 година С Присъда № 260023/30.09.2021 г., постановена по НОХД № 564/2020 г. по описа на Карловския районен съд, II-ри н.с., подсъдимият Г. С. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че в периода от месец януари 2020 г. до месец април 2020 г. включително, в с. К., обл. Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на 21.11.2012 г. Решение № 462/21.11.2012 г. по гр.д. № 1279/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, изменено с влязло в сила на 19.10.2018 г. Неприсъствено решение № 378/19.10.2018 г. по гр.д. № 1055/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.Г.М., с ЕГН ********** от с. К., чрез нейната майка и законен представител – Т.П.П. от с. К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 4 /четири/ месечни вноски, всяка от по 200 лв., или издръжки на обща стойност за посочения период в размер на 800 лв., като деянието е извършено повторно, тъй като деецът е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като на основание чл. 57, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца, както и на обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на извлечение от съдебния акт на информационното табло на Кметството в с. К..

1

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 160 лв., представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.

Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от подс. М., депозирана чрез упълномощения му защитник – адв. С.П., с която се твърди неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Иска се Присъдата да бъде отменена и подс. М. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение, алтернативно – Присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Към въззивната жалба е постъпило и допълнение, в което се излагат подробни съображения в подкрепа на направените искания. Според защитата, ограничаването на възможността подс. М. да обжалва постановеното по реда на чл. 248, ал. 5 от НПК Определение в разпоредително заседание, е довело до нарушаване правото на защита на същия. Отделно от това, се твърди, че изложените от първостепенния съд мотиви не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, доколкото приетото от фактическа страна не кореспондира с приобщените по делото доказателства. Оспорва се аналитичната дейност на съда по отношение както на свидетелските показания, така и на обясненията на подсъдимия. Въвежда се възражение за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Прави се искане за приложение разпоредбата на чл.

9, ал. 2 от НК, като се сочи, че вредни последици от престъплението не са настъпили, поради което обществената опасност на деянието е явно незначителна.

В съдебно заседание на 18.11.2021 г., подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани се явяват, като излагат аргументи в подкрепа на изложеното в жалбата и в допълнението към нея. Акцентира се върху допуснати процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство, като се твърди, че Районният съд не е следвало да извършва разпит на свид. П. в съдебно заседание, доколкото производството е протекло по реда на Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.

1 от НПК. Изтъква се, че по делото не е доказано подсъдимият да е упражнявал дейност като автомонтьор в различни сервизи, както и да е работил срещу заплащане при свид. Ч..

В последната си дума подс. М. иска да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, счита въззивната жалба за неоснователна, а атакуваната Присъда за правилна, законосъобразна и обоснована.

Пловдивският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди приложените по делото доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и 314 от НПК, намира следното:

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството пред Районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на постановения акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Наведените във въззивната жалба възражения в тази насока, съдът счита за неоснователни. Твърдението, че правото на защита на подсъдимия е било нарушено, тъй като не му е предоставена възможност да обжалва постановеното в разпоредително заседание по делото определение за прекратяване на наказателното производство и връщане делото на Районна прокуратура – Карлово, тъй като съдът непосредствено след това е дал ход на съдебното следствие, не се споделя от настоящия съдебен състав. Определението е постановено в проведено на 14.01.2021 г. разпоредително заседание, в присъствието на подсъдимия и неговия защитник, като в 2 изготвения Протокол /л. 20 от делото на КРС/ изрично е отбелязано, че Определението подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок пред Окръжен съд – Пловдив. В действителност, непосредствено след постановяване на Определението, е даден ход на съдебното следствие по реда на глава XXVII-ма, чл. 371, т. 1 от НПК. Независимо от това, според настоящия състав, това действие на съда не е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, доколкото изрично е указано, че Определението подлежи на обжалване пред ПОС, следователно подс. М. и защитникът му не са били лишени от правото да атакуват съдебния акт пред по-горестоящата инстанция. Следва да се отбележи и че предназначението на диференцираната процедура е процесът да бъде по-бърз и икономичен, съответно делото да бъде разгледано и решено в разумен срок – основен принцип на наказателния процес, който се явява благоприятен най-вече за подсъдимия.

Според настоящия съдебен състав, не е допуснато и другото твърдяно от защитата процесуално нарушение – че повторният разпит на свид. П. в съдебно заседание, е извършен в нарушение на процедурата по Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. В действителност, първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на диференцираната процедура. Подсъдимият и неговият защитник са дали съгласие да не се провежда разпит на свид. П., като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответния протокол /л. 88 от Досъдебното производство/. Това съгласие е одобрено от Районния съд с Протоколно определение от проведеното разпоредително заседание. Въпреки това, съдът по своя инициатива е разпитал свид. П. наново. Въззивният съд намира, че правата на подс. М. не са засегнати по никакъв начин при провеждането на повторен разпит на свидетелката. Вярно е, че разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК предвижда съкратена процедура, чиято единствена цел е процесуална икономия и бързина.

Преразпитът на свидетел обаче, по никакъв начин не може да наруши правото на защита на подсъдимия – напротив, би способствал за разкриване на обективната истина по делото. Следва да се отбележи, че в ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС е указано, че е недопустимо провеждане на съкратено съдебно следствие по общия ред и събиране на доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, само в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Отделно от това, обстоятелствата, за които е разпитвана свидетелката в хода на досъдебното производство се различават от тези, предмет на разпита й в съдебното производство. С оглед изложеното, направеното в тази насока възражение от страна на защитата, съдът намира за неоснователно.

За да постанови присъдата си, Карловският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. С. М., с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. ***, живущ в с.

К., ул.. „***“, № ***, обл. Пловдив, ***, български гражданин, с основно образование, безработен, разведен.

Подсъдимият е осъждан, както следва:

С Протоколно определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 1017/2015 г. по описа на Районен съд –Казанлък, влязло в законна сила на 20.08.2015 г., подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

343б ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца. Наказанието „пробация“ е изтърпяно на 03.03.2016 г.

С Протоколно определение за одобряване на споразумение, постановено по 3

НОХД № 49/2017 г. по описа на Районен съд – Карлово, влязло в законна сила на 10.02.2017 г., подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

345 ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 343в ал. 1 от НК, като му е наложено общо най-тежко наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа годишно за срок от една година, както и „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Наказанието „пробация“ е изтърпяно на 23.02.2018 г.

С Протоколно определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 731/2018 г., влязло в законна сила на 17.01.2019 г., подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Наказанието е изтърпяно на 07.08.2019г. Последното осъждане обуславя квалификацията повторност в настоящето производство.

Подс. М. и свидетелката П. били съпрузи. По време на брака им, на *** г., се родила дъщеря им Д.Г.М.. С Решение № 462/21.11.2012 г. по гр. дело № 1279/2012г. по описа на Районен съд – Карлово, влязло в законна сила на 21.11.2012г., бракът им бил прекратен. Със съдебното решение упражняването на родителските права по отношение на детето Д.М., било предоставено на майката – свид. П., а на подсъдимия бил определен режим на лични отношения. С решението подс. М. бил осъден да заплаща на св. П., в качеството й на майка и законен представител на детето Д.М., месечна издръжка в размер на 80 лв.

По искова молба с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс, депозирана от свид. П., било образувано гр. дело № 1055/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово.

С Неприсъствено Решение № 378/19.10.2018 г., влязло в законна сила на 19.10.2018 г., размерът на определената издръжка на детето Д.М., бил увеличен на 200 лева месечно.

Препис от Решението бил връчено лично на подсъдимия, по надлежния ред, на 26.10.2018 г. Поради допусната очевидна фактическа грешка в неприсъственото решение досежно размера на първоначалната издръжка, с Решение № 453/12.12.2018 г., влязло в законна сила на 12.12.2018 г., връчено редовно и лично на подсъдимия на 17.12.2018 г., очевидната фактическа грешка била поправена, като бил записан коректният размер на първоначално определената месечна издръжка.