Решение № 1959 от 17.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1959 гр. Варна, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110115677 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България” № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Н. М. Ж., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. и Ж. М. Ж., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В., както следва:

- за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане солидарно срещу двамата ответници за сумите, както следва:

4632,81лева, представляваща остатък от неплатена главница по договор за потребителски кредит № 5005476718/05.12.2013г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението– 28.07.2021г. до окончателното погасяване на вземането; 1506,87лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.12.2017г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 27.07.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4538/30.08.2021г. по ч.гр.д. № 11086/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

- за солидарно осъждане ответниците да заплатят сумите: 6845,32лева, представляваща непогасена договорна лихва за периода 07.03.2015г. до 07.12.2017г.;

2226,52лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 07.12.2017г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 27.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба- 27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т.3 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 05.12.2013г. с ответниците, като солидарни съдлъжници е сключен договор за потребителски кредит № 5005476718 при общи условия. Въз основа на него, финансовата институция е отпуснала на ответниците сумата от 5000лева. Връщането на сумата е следвало да стане в срок до 48месеца съобразно погасителен план с падеж 7-мо число на месеца и размер на погасителната месечна вноска от 337,50лева. При сключване на договора, на ответниците са били предоставени ОУ и с подписа си са декларирали, че ги разбират и 1 приемат. Предоставена им е била и информация във формата на Стандартен европейски формуляр, съгласно буква Г от договора. Усвояването на отпуснатия кредит е извършено по посочена от съдлъжника Н.Ж. банкова сметка на 05.12.2013г. Крайният срок за връщане на отпуснатия кредит е дата 27.07.2021г. Твърди се, че страните са уговорили ГПР от 110,70% и ГЛП от 76,89%. Ответникът е извършил плащане по договора на 13бр. погасителни вноски и 14-та частично в общ размер от 4745,50лева, от което със сумата от 4721,87лева е погасена главница, а със сумата от 23,63лева е погасена лихва за забава по т.12.1 ОУ. Съгласно ОУ длъжниците дължат договорно възнаграждение, което е било предварително определено в погасителния план и което страните са се споразумели да са разсрочи и погасява в рамките на погасителния план. В случая, то е уговорено в размер от 6845,32лева. Понастоящем се сочи, че е настъпил падежът на цялото задължение. Доколкото ответникът Н.Ж. не е извършил плащане на вноските съобразно уговореното в договора, след изпадането му в забава се сочи, че на основание чл. 12.1 от ОУ към договора, върху непогасената част от дълга е начислена лихва за забава в размер на законната такава. За периода след изтичане срока на договора се заявява претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.Ж..

Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит със сочените параметри. Твърди се, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Уговорени са били ГПР от 110,70% и ГЛП 76,89%, т.е уговорената възнаградителна лихва значително надвишавала законната такава.

Доколкото към датата на сключване на договора е неприложима разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, то приложение намират разпоредбите на ЗЗД. С посочените клаузи се сочи да се накърнява принципа на справедливостта и се създават условия за неоснователно обогатяване на кредитора. Налице била и очевидна нееквивалентност на престациите, доколкото при отпуснат кредит от 5000лева, следвало да се върне сума от 16200лева.

Твърди, че нищожността на посочените клаузи обуславя нищожност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.9, т.10 ЗПК вр. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, и е изключено приложението на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Твърди да не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 10, т.11 и т.12 ЗПК, тъй като в договора липсвала яснота относно методиката на формиране на ГРП, при сключването му не били предоставени погасителен план съдържащ информация за размер, брой, периодичност, падежни дати, последователност на разпределение на вноските между различните неплатени суми дължими при различни лихвени проценти. Нямало и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата кредитополучателят да получи извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Затова счита, че следва да се дължи връщане само на чистата стойност на кредита. По отношение на възнаградителната и мораторна лихва прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че по договора до 2018г. е платил сумата от 4745,50лева, а впоследствие допълнително и сумата от 340лева, т.е общо 5085,50лева, с което плащане е погасил изцяло задължението си по договора. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Ж.Ж., с който искът се оспорва като неоснователен по съображения идентични на изложените от другия ответник. Допълнително твърди, че тълкуването разпоредбите на ОУ- т.3.3, т. 4.1, т.6.1, т. 6.2, т.7.1.1, т.8.1 налагат извод, че той е договарял в качеството си на поръчител, а не на солидарен съдлъжник, тъй като неговата отговорност обезпечавала чуждо задължение.

Аргумент за това било и обстоятелството, че ищецът основава претенцията заради забавата на ответника Н.Ж.. Прави възражение, че спрямо него е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147 ЗЗД, поради което и претенцията е неоснователна.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

2

Ответниците в открито съдебно заседание не се представляват и не явяват. С писмено становище процесуалният им представител поддържа депозираните отговори.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК и съединени с него осъдителни претенции с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Предмет на исковата претенция по установителния иск е сума, представляваща непогасено задължение- главница по договор за потребителски кредит №

5005476718/05.12.2013г. и начислено върху него обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.12.2017г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 27.07.2021г.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 11086/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която и двамата длъжници са възразили в срок.

По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 11086/2021г. по описа на ВРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 4632,81лева главница и 1551,99лева обезщетение за забава върху нея. За останалата част от вземанията, за които е отхвърлено искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК са заявени осъдителни претенции.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор за потребителски кредит № 5005476718/05.12.2013г., по който е предоставил на ответниците сума пари и нейния размер; основанието за солидарната отговорност на ответника Ж.Ж. в дълга; настъпил падеж на задължението в цялост; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба; факти обосноваващи прекъсване/спиране протичане на давностния срок. Съответно в доказателствената тежест на ответниците е да установят наведените от тях положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, в т.ч. че договорът страда от сочените пороци, както и че ответникът Ж.Ж. е договарял като поръчител.

От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се установява следното:

На 05.12.2013г. между ищеца и ответниците Н.Ж. /клиент/ и Ж.Ж. /солидарен длъжник/ е сключен договор за потребителски кредит № 5005476718 при параметри: размер на отпуснатата сума- 5000лева, ГПР- 110,70% и ГЛП- 76,89%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на 16200лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане в срок от 48месеца при месечната вноска от 337,50лева платима до 7-о число на месеца. С подписване на договора и изрична декларация към него, ответниците са удостоверили съгласието си със ОУ към договора и получаване екземпляр от тях. Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр към договора и допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването на отпуснатата сума по договора е извършено чрез банков превод на 05.12.2013г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка в Алианц банк българия АД, в доказателство за което е представено преводно нареждане.

3

Възраженията на ответника за допуснати нарушения на чл.11, т.9, 10 и 11 ЗПК, съдът приема за неоснователни. Императивно изискване на посочените разпоредби е в договора да е посочен лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния случай, в подписания между страните договор действително няма изрично изготвен и подписан погасителен план, но за сметка на това в договора са посочени ясно броят на вноските, ден от месеца, в който се дължат плащанията и размера на всяка вноска. Лихвеният процент е посочен с конкретно число и той е договорен като фиксиран за целия срок на договора. Това прави условията за издължаване ясни. Противно на твърдяното от ответниците, в чл.7.3.1 от ОУ е разписано и правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания с посочване на дължимите плащания, срокове и условия за извършването им.