Решение № 1269 от 12.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1269 гр. Бургас, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. КараС.а

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501675 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. Д. М., чрез пълномощника му адв.

Георги Кермедчиев, срещу Решение № 1769 от 14.08.2023 г., постановено по гр. д. № 969/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 124, ал.

1, вр. с чл. 183 ЗЗД е прието за установено по отношение на въззивника, че С.

Н. П. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Винарско, общ. Камено, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9-811/20.11.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Винарско, община Камено, област Бургаска, местност „Извън регулацията“, с площ от 2 852 кв. м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета, номер по предходен план – 030141, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ** от **.**.19** г., том ***, дело № ***/19** г. по описа на Районен съд – Айтос.

Предвид уважаването на главния иск, съдът не е разгледал евентуалния иск по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 2 ЗС за приемане за установено по отношение на въззивника, че С. Н. П. е собственик на същи имот на основание десетгодишна придобивна давност.

1

Въззивникът счита, че съдът неправилно е приел, че за имота се прилагат общите разпоредби на ЗС и ЗЗД, а не специалните на ЗСПЗЗ.

Изтъква, че за да се легитимира едно лице като собственик на бивш земеделски имот, е необходимо той да му е възстановен от ОСЗ в стари реални граници или с план за земеразделяне. В случая искането за възстановяване било направено от И. Г.Ж. – наследник на Ж.К.Г.. Поради това според въззивника спорът за собственост върху процесната земя е следвало да бъде не с него, а с наследниците на Ж.К.Г.. На следващо място, въззивникът смята, че съдът не е дал отговор на въпроса дали един земеделски имот може да бъде придобит по давност преди възстановяването му по ЗСПЗЗ. Сочи, че забраните за придобиване на имот на основание давностно владение по чл. 26 ЗСГ (отм.), чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ следва да се прилагат служебно. Поради нарушаване на тези разпоредби Нотариален акт № ** от **.**.19** г. на Районен съд – Айтос, издаден в полза на Н.Р.Х., бил нищожен. Въззивникът поддържа, че не въззиваемата, а той е собственик на процесния недвижим имот, тъй като го е придобил по давност като добросъвестен, евентуално недобросъвестен владелец. Сочи, че по делото има събрани писмени и гласни доказателства, които изключват твърденията на въззиваемата за упражнявано от нея владение върху процесния имот, като в същото време доказват, че въззивникът е упражнявал фактическа власт лично и чрез трети лица. Изтъква се, че съдът неправилно се е доверил на показанията на свидетелите К. и Х., без да отчете заинтересоваността им. Въззивникът счита, че е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 114 ЗЗС и че има право да присъедини владението на праводателя си съгласно чл. 82 ЗС. Във въззивната жалба се съдържа и оплакване, че в решението си съдът е посочил по-голяма площ на процесния имот – 2852 кв. м, докато по нотариален акт е 2406 кв. м.

Въззивникът иска от съда решението да бъде отменено и производството да бъде прекратено, евентуално исковете да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. Н. П., чрез пълномощника й адв. И. Синигерова. В него поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че процесният имот, макар и винаги да е бил извън регулация, никога не е губил дворищния си характер и не е ставал земеделска земя. Сочи се, че имотът не е бил част от ТКЗС, ДЗС или друг подобни структури и никога не е бил предназначен за земеделско ползване. Според въззиваемата същият неправомерно е включен в плановете за земеразделяне поради липса на съгласуване между Община Камено и Поземлена комисия – гр. Камено. Оттам погрешно имотът бил отразен като земеделска земя и в кадастралната карта и кадастралните регистри. Относно разликата в площите въззиваемата се позовава на заключението на вещото лице, че е налице пълна идентичност между имота, описан в нотариалния акт от 1974 г. и имота, описан в документа за собственост на въззивника и отразен в кадастралната карта. Разликата в квадратурата се дължала на различни методи на измерване.

Въззиваемата изтъква, че съдът е коментирал чл. 29 ЗСГ, като е приел, че не е налице нито една от изброените в него хипотези. В отговора се сочи още, че 2 от свидетелските показания се установява, че въззивникът е владял процесния имот само две години. Застъпва се теза, че свидетелите П. и С. са заинтересовани. Иска се от съда да потвърди първоинстанционното решение.

Претендират се деловодни разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно транслативното правоприемство:

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № ** от **.**.19** г, том III, дело № 833/1974 г. по описа на Районен съд – Айтос Н.Р. Х. от с.*** е признат за собственик по давностно владение на два недвижими имота, единият от които е процесното празно дворно място с площ от 2406 кв. м., представляващо парцел III-141 в кв. 40 по плана на с Винарско, при граници на имота: улица, Р.С. и Н.Р..

С Нотариален акт № ** от **.**.19** г., том ***, дело № ***/19** г. по описа на Районен съд – Айтос Н.Р. Х. е продал на *** си С. Н.

Р. същото дворно място.

Със Заявление от 20.11.1991 г. до Поземлената комисия Камено И. Г.Ж., в качеството си на наследник на Ж.К., е поискала възстановяване на земеделски имоти в землището на с. Винарско в общ размер от 53,6 дка, както следва: 1) нива от 21,5 дка в м. Пожара; 2) нива от 1 декар в м. Пладнището;

3) нива от 8 дка в м. Чанака; 4) нива от 2 в м. Чанака; 5) лозе от 1 декар в м.

Чанака; 6) гора от 7,5 дка в м. Кория; 7) мера от 11,6 дка в м. Курдево; 8) нива от 1 дка в село. Като доказателство за собствеността на Ж.К. се сочат данни от емлячния регистър.

Съгласно удостоверение от 31.07.1992 г., издадено от Общинския съвет на с. Винарово, от 1940 г. до 1954 г. горепосочените земи са били записани на името на Ж.К.Г..

С писмо от 20.11.1991 г. председателят на ОПК – Камено удостоверява, че Ж.К.Г. е внесъл в ТКЗС – с. Винарско общо 39,9 дка земя.

С Протокол № 2557/25.09.1992 г. ОПК – Камено е признала за възстановяване на наследниците на Ж.К.Г. правото на собственост върху общо 41 дка, със забележка, че одобрението е въз основа на данни от емлячния регистър. Липсва одобрение за 11,6 дка и нива „в село“ от 1 декар.

С Решение № 9227 от 14.07.1995 г. на ПК – Камено на наследниците на Ж.К.Г. се възстановява правото на собственост съгласно плана за 3 земеразделяне в землището на с. Винарско върху следните имоти: 1) лозе от 1 декар в м. Кайряка, имот № 4118; 2) нива от 18,499 дка в м. Корията, имот № 5056; 3) нива от 21,5 дка в м. Пожара, имот № 17041. Става дума за горепосочените 41 дка.

С решение № 2557а от 16.10.1995 г. на ПК – Камено на наследниците на Ж.К.Г. се възстановява правото на собственост и върху процесния имот, описан като нива от 2,852 дка в землището на с. Винарско.

На 14.07.1995 г. е постановено Решение № 2557а за допълнение и изменение на решение № 2557а от 16.10.1995 г. В последното имотът е описан по-подробно като нива от 2,852 дка, м. Извън регулацията, имот № 30141 по картата на землището, при граници: имот № 30142 – нива на Р.С.

Вълков, имот № 30143 – нива наследници на К. Х. К.; имот № 30144 – нива на К. С.В., имот № 81 – изоставена нива на КМ с. Винарско – ОПФ; имот № 1 – населено място на КМ с. Винарско – Регулация.

С Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 16.07.2003 г., нотариално заверен с рег. № ****, том ***, акт ***/**.**.20** г. на нотариус с рег. № 409 на НК, надлежно вписан, наследниците на Ж.К. са си поделили оставените в наследство му земеделски имоти, като процесният имот е поставен в дял на съделителката И. С.К..

С Нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело ***/**.**.20** г. на Нотариус с рег. № 396 на НК, И. С.К. е продала процесния имот на „Агроринг“ ЕООД, с ЕИК 102836194, представлявано от Л. Д. М..

С Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело ***/**.**.20** г. на Нотариус с рег. № 255 на НК, „Агроринг“ ЕООД, с ЕИК 102836194, представлявано от Л. Д. М., е продало процесния имот на Л. Д. М..

В настоящото производство и двете страни представят нотариални актове за собственост, като твърдят, че насрещната страна е придобила от несобственик. Праводателите им се легитимират с констативен нотариален акт за давностно владение (в полза на ищцата) и решение за възстановяване на собствеността (в полза на ответника). Както е прието в Решение № 42/11.05.2016 г. по гр.д. № 4643/2015 г. на I г.о. на ВКС, когато една от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване на своето качество на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т.

1 или чл. 17, ал. 1, изр. 5 ЗСПЗЗ), пред съда е отнесен за решаване спор относно титулярството на абсолютното вещно право. Разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. В тежест на страната, представила констативния нотариален акт, е да докаже предпоставките на придобивния способ (на правното основание), установено с издаването на нотариалния акт. В тежест на насрещната страна е да докаже материалните и процесуалните предпоставки за законосъобразност на конститутивното решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, като се зачита следващата от чл. 17, ал. 2, изр. 1 и 2 ГПК 4 компетентност на гражданския съд при провеждане на инцидентния съдебен контрол на решението на органа на поземлена собственост в качеството му на индивидуален административен акт.

Не е вярно изложеното от ответника, че ищцата е следвало да предяви иск срещу наследниците на Ж.К.. Към настоящия момент ответникът претендира, че е собственик, поради което ищцата има правен интерес да насочи иска си срещу него. Правото на собственост подлежи на доказване, включително чрез проследяване на частното правоприемство (никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава).

В случая съдът констатира, че по делото няма данни имотът някога да е отнеман юридически или фактически от собственика му. До този извод съдът достигна чрез следния анализ:

От Решение № 2557а от 16.10.1995 г. и Решение № 2557а от 14.07.1995 г. на ПК не става ясно на какво основание се извършва възстановяването на собствеността върху процесния имот. Само може да се предполага, че с тях се възстановява посочената в заявлението нива от 1 дка „в село“, но и тогава не може да се обясни значителната разлика в площите – почти три пъти повече от заявената. Следва да се посочи, че по делото няма данни процесният имот да е включван в ТКЗС, в който смисъл е и заключението на съдебнотехническата експертиза. Този факт е от значение, защото очевидно не всички имоти на Ж.К. са били внесени в ТКЗС. В емлячния регистър са вписани имоти с площ от 53,6 дка, а според удостоверението на л. 107 от първоинстанционното дело са внесени 39 дка. Същевременно с предходно Решение № 9227 от 14.07.1995 г. на ПК – Камено са възстановени 41 дка. При това положение не може да се направи извод кои точно имоти са внесени в ТКЗС. Вярно е, че по ЗСПЗЗ подлежат на възстановяване и имоти, които не са включени в ТЗКС или друга подобна организация, но е нужно да е налице и някоя от хипотезите на чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на отнемане и ограничаване на собствеността (вж. в този смисъл Решение № 338 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 27/2011 г. на ВКС, II г. о.). В случая няма данни имотът да е отнеман юридически или фактически от държавата. Напротив, от показанията на св. К.