Решение № 2688 от 15.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2688 гр. Варна, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110102172 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на М.

Р. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против СТ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД, са предявени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 7250/23.12.2021 г. по ч.гр.д. №18230/2021 г. по описа на ВРС, а именно: 430 лева - неплатена наемна цена за м.01.2019 г., дължима по договор за наем на недвижим имот от 03.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане;

491,03 лева -заплатена от ищеца сума за потребена от ответника ел.енергия, за периода от м.11.2018 г. до м.01.2019 г. вкл. и за възстановяване на електрозахранване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане; 97,73 лева заплатена от ищеца сума за потребени от отвeтника ВиК услуги, за периода от м.11.2018 г. до м.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане;

430 лева - неустойка, дължима на основание чл.12, ал.3 от договора за наем.

Претендират се сторените разноски.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.

В исковата молба се сочи, че на 03.10.2018 г., между страните по делото е сключен договор за наем, по силата, на който, ищецът предоставил за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот - ателие №4, 1 находящо се в ***, срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена в размер на 430 лева. В тежест на наемателя било възложено задължението за заплащане на начислените месечни суми за потребени ВиК услуги и електроенергия. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението да заплати наемна цена за месеците ноември и декември 2018 г. и януари 2019 г., както и не е заплатил разноски към доставчиците на ВиК услуги и електроенергия. След като ищецът отправил до ответника покана, с която го уведомил, че разваля сключения договор, наемателят освободил наетия имот на 02.02.2019 г., като не заплатил дължимите суми. Бил подписан приемопредавателен протокол. На основание чл.12, ал.2 от договора ищецът претендира заплащане на неустойка.

Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №18230/2021 г. по описа на ВРС, за сумите, претендирани в настоящото производство, както и сторените в заповедното производство разноски. Длъжникът е представил възражение в законоустановения срок, поради което и с оглед разпореждане на съда, ищецът е предявил иск за установяване дължимостта на вземането си.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция.

Оспорва изложените фактически твърдения. Заявява, че винаги точно и в срок е изпълнявал задълженията си по договора за наем. При подписване на договора е заплатил наемната цена за първия месец, както и депозит в размер на 430 лева., на осн. чл.2. ал.3 от договора. Наемите за м.11.2018 г., м.12. 2018 г. и м.01.2019 г. били заплатени в брой на ищцата, като тя посещавала имота за да получи дължимите суми. В отговора на исковата молба се твърди, че ищцата непрекъснато и без предварително предупреждение влизала в отдадения под наем имот и с това смущавала ползването му. Тя не се съобразила с искането на ответника и не преустановила действията си, поради което, на 23.01.2019 г. наемателят уведомил устно наемодателя, че прекратява договора. В отговора на исковата молба се сочи, че причина за прекратяване на облигационната връзка било поведението на ищцата, която искала непрекъснато да осъществява контрол над отдадения под наем недвижим имот, поради което наемателят не можел да го ползва спокойно. Твърди се, че на датата на подписване на приемо-предавателния протокол от 02.02.2019 г. ответникът е заплатил на ищеца всички дължими суми, в т.ч. наемна цена за м.01.2019 г. и консумативни разноски. Към тази дата, наемът за м.11.2018 г. и за м.12.2018 г. вече е бил заплатен. Ответникът сочи, че липсва житейска логика наемодателят да не получава плащане на наемна цена в продължение на три месеца и да не отправи покана за погасяване на задължениет. Намира, че изпратената от ищеца покана чрез телепоща има за цел единствено да му бъде придадена позиция на изправна страна. Намира, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с право. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявените искове.

В условията на евентуалност въвежда възражение за прихващане с 2 изплатения на наемодателя депозит в размер на 430 лева. Оспорва дължимостта на сумите за ВиК услуги и електроенергия, като сочи, че същите са потребени извън периода, в който е ползвал имота.

В открито съдебно заседание по делото ищецът поддържа заявената претенция и моли за уважаването й. Ответникът отправя искане за отхвърляне на иска.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Налице е успешно проведено заповедно производство по ч.гр.д.№ 18230/2021 г. по описа на ВРС, като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми: 1290 лева – сбор от неплатени наемни възнаграждения за м.11.2018 г., м.12.2018 г. и м.01.2019 г., дължими по договор за наем на недвижим имот от 03.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 22.12.2021 г. до окончателното плащане; 491,03 лева -заплатена от кредитора сума за потребена от ответника ел.енергия, за периода от м.11.2018 г. до м.01.2019 г. вкл. и за възстановяване на електрозахранване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 22.12.2021 г. до окончателното плащане; 97,73 лева - заплатена от ищеца сума за потребени от отвтника ВиК услуги, за периода от м.11.2018 г. до м.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане; 430 лева -неустойка, дължима на основание чл.12, ал.3 от договора за наем, както и сторените разноски в заповедното производство.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415 ГПК. Разпореждането е съобщено на заявителя, който в законоустановения едномесечен срок предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед по ч.гр.д. №18230/2021 г. по описа на ВРС.

По делото не е спорно, че въз основа сключен договор за наем от 03.10.2018г., между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът, като наемодател е предоставил на ответника като наемател, за временно и възмездно ползване, собствения си недвижим имот, представляващ ателие №4, находящо се в град Варна, ул.

„Хан Маламир“ №4, ет.2, ведно с оборудване и обзавеждане, подробно описани в приемо-предавателен протокол, неразделна част от договора.

Срещу предоставеното ползване ответникът-наемател е поел насрещното задължение за заплащане на месечна наемна цена в размер на 430 лева, платима до 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който цената се дължи. В чл.2, ал.3 страните са договорили, че наемателят е длъжен да предостави на наемодателя депозит в размер на 430,00 лева, в брой, за 3 покриване на евентуални щети, установени с приемо-предавателния протокол при прекратяване на наемния договор, дължими неустойки и обезщетения.

Наемодателят е длъжен да възстанови депозита на наемателя в 3-дневен срок от подписване на приемо-предавателния протокол за връщане на имота.

Съгласно чл.7, ал.2 от договора наемателят е длъжен да заплаща изразходваната ел.енергия и потребената вода и др., отчетени по реда на условията на съответното дружество – доставчик.

Договорът за наем е сключен за срок от една година, считано от 03.10.2018 г., като страните са постигнали съгласие, действието му да се счита продължено за нов срок от една година, в случай, че нито една от тях не се противопостави писмено до един месец преди изтичането на първоначално определения срок. В чл.12, ал.2 е предвидена възможност договорът да се прекрати незабавно едностранно, с писмена покана от изправната страна, в случай на неспазване на задълженията от другата страна. В този случай неизправната страна дължи неустойката по ал.3 в размер на 430 лева.

При извършване предаване на владението на имота по договора за наем от ищеца на ответника, между страните е подписан приемо-предавателен протокол от 03.10.2018 г., в който е констатирано състоянието на наетия имот, наличното оборудване в същия и са уговорени някои от цените на наличните в имота вещи. В протокола са отбелязани показанията на електромера – (дневна) 2688.4 кВтч; (нощна) 1557.7 кВтч, както и показанията на водомера – 00024,891 м3 /25,268.

Страните не спорят, че на 23.01.2019г. ответникът е изнесъл багажа си от наетия имот.

Видно от представеното по делото изявление, изпратено чрез телепоща изх. № 45 от 26.01.2019 г., получена от ответника на 29.01.2019 г., ищцата е уведомила ответника, че е в просрочие на дължимите вноски за наем и на фактурите на доставичиците „Енерго-Про Продажби“ АД и „ВиК - Варна“ ООД, за няколко месеца, поради което, на основание чл.12, ал.2, прекратява договора за наем, считано от 31.01.2019 г., като твърди, че наемателят дължи неустойка в размер на един месечен наем. Със същото изявление ищцата е отправила искане за предаване на владението на имота, като е поканила ответника да се яви в жилището на 02.02.2019 г. и в същия срок заплати и дължимите суми към нея и към търговците – доставчици на услуги.

От представения по делото приемо-предавателен протокол, подписан между страните на 02.02.2019 г., се установява, че на посочената дата е извършено предаване на владението на процесния имот от ответника на ищеца, като са констатирани състоянието на имота и оборудването в него и са отбелязани показанията на елелктромера – (дневна) 4594.3 кВтч, (нощна) 2215.1 кВтч и на водомера –56,847 куб.м.

Видно от представената фактура № 0274634528/20.12.2018 г., издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, за периода от 02.11.2018 г. до 02.12.2018 г., за обект с адрес: гр. Варна, ул. „Хан Маламир“ бл.4, ателие 4, партида № 0104203502, с получател М. Р. ИВ., операторът е начислил сума за доставена 4 електроенергия в общ размер на 152,74 лева.

От представената фактура № 0275798413/21.01.2019 г., издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, се установява, че за периода от 03.12.2018 г. до 02.01.2019г. за същия обект, операторът е начислил сума за доставена електроенергия в общ размер на 180,38 лева.

С фактура № 0276957188/20.02.2019г. от „Енерго-Про Продажби“ АД за периода от 03.01.2019г. до 01.02.2019г. за обекта е начислена сума за доставена електроенергия в общ размер на 138,84 лева.

От представените по делото фискален бон 0083230 0141 от 04.02.2019 г. за заплащане на сума по фактура №0274634528/20.12.2018 г., издадена от Енерго-Про Продажби АД, фискален бон 00832310142 от 04.02.2019г. за заплащане на сума по фактура №0275798413/21.01.2019 г., издадена от Енерго-Про Продажби АД и фискален бон 01333834 от 11.03.2019 г. за заплащане на сума по фактура № 0276957188/20.12.2018 г., издадена от Енерго-Про Продажби АД, фискален бон № 0083229 0140 от 04.02.2019 г. за заплатена такса за възстановяване на захранване и фискален бон № 0083228 0139 от 04.02.2019 г. за заплатена неустойка за просрочие се установява, че ищецът е заплатил сумите по посочените фактури.