Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263 от 11.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 56/2024
Вид
Решение № 263
Подписан
11.03.2025
В сила
11.03.2025
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр.първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20241000500056 по описа за 2024 година

Производството се разглежда по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 12.04.2023г. по гр.д. № 366/2022г. на Монтански окръжен съд е осъден ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК 831830482 да заплати на В. Л. В. сумата от 6300 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди в резултат на ПТП на 22.07.2022 г., настъпило по вина на Я. А. В. с ЕГН **********, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с per. № ********, за който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 26000,00 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

С решение от 03.11.2023г по същото дело е поправена фактическа грешка в основното решение чрез добавяне, че се отхвърля иска за претендираната лихва, считано от 09.08.2022година като неоснователен.

Против основното решение е постъпила въззивна жалба на ищцата В. Л. В. чрез пълномощник адв. Г.Х. САК в отхвърлителната му част за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди по иска с пр. осн. чл.432 ал.1 КЗ от 6 300лв до претендираните от 26 000лв, както и в частта, в която е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД за периода 09.08.2022г-30.08.2022г. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част с конкретни съображения против изводите на съда за наличие на принос от страна на пострадалата. Твърди се процесуално нарушение, довело до неизясняване на фактите по делото и от там до грешни правни изводи относно спорния въпрос. Изтъква се, че съдът необосновано отказал да допусне комплексна автотехническа и медицинска експертиза, въпреки че изводите на АТЕ 1 били оспорени в срок и не давали категоричен отговор на поставените задачи във връзка с наличието или не на поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП. Допълнително се посочва, че изслушването на комплексна експертиза се налагало и предвид по-късно депозираните показания на св. В., които не били взети предвид от първоначалните експертизи, а внасяли яснота по спорните факти, в каквато връзка се иска събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. На следващо място в жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон /чл.51, ал.2 ЗЗД/, тъй като изводите на съда за наличие на принос противоречали на константната практика по този въпрос, че съпричиняването на вредите следва да е установено по безспорен начин. Правят се оплаквания против размера на обезщетението, като определен в нарушение на чл.52 ЗЗД, както и против изводите на съда относно началния момент, от който се дължи лихва за забавено изпълнение на парично задължение.

Против решението е подадена насрещна въззивна жалба от ответника ЗД „Бул Инс“ АД чрез пълномощник адв. Ал.И. в осъдителната му част за разликата над признатото за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000лв до присъдените от 6 300лв. Поддържат се оплаквания с подробно развити съображения за нарушение на чл.52 ЗЗД и определяне на прекомерно по размер обезщетение, както и за принос по чл.51 ал.2 ЗЗД на пострадалата, който следвало да се определи поне в размер на 50%, вместо на 30%.

В срок е подаден и отговор на ищцата против подадената насрещна въззивна жалба.

Постъпила е и въззивна жалба от ищцата В. Л. В. против допълнителното решение от 03.11.2023г по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по отношение на началния момент, от който се дължи лихва за забава.

Против жалбата е подаден отговор от ответника ЗД „Бул Инс“АД.

При служебна проверка по чл.269, изр.първо ГПК, въззивната инстанция констатира, че решението в обжалваните му осъдителна и отхвърлителна части е валидно и допустимо.

Предмет на разглеждане пред първата инстанция пряк иск по чл. 432 ал.1 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди пряко от застраховател, причинени при пътно произшествие, настъпило по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Първостепенният съд е приел наличието на всички материалноправни предпоставки по чл.432, ал.1 КЗ и уважил исковете за неимуществени вреди в размер от 6 300лв. Предвид оплакванията във въззивната жалба и частичното влизане в сила на обжалваното решение в осъдителната му част /за сумата от 1000лв/, следва да приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени материалните предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.

Предметът на въззивен контрол се свежда до обема на търпените неимуществени вреди и съответствието на обезщетението с принципа на чл.52 ЗЗД, до въпроса относно наличието или не на принос на пострадалия и евентуално стойностното му изражение спрямо вината на деликвента, както и по отношение началния момент за дължимост на лихва за забава.

2

Пред първата инстанция е безспорно изяснен посредством писмените доказателства и автотехническата експертиза механизмът на настъпване на пътното произшествие на 22.07.2022г в с.Чубра с посока на движение към с.Славянци по път 7306 при управление на автомобил Фолксваген Голф рег. ******** с превишена скорост от водача Я.В., в резултат на което е загубен контрол и ППС-то се блъснало в стоманобетонов стълб, вдясно от платното за движение.

Не е спорно и че вследствие на пътния инцидент е пострадала ищцата като пътник в автомобила, която видно от изводите на неоспорената пред първата инстанция медицинска експертиза, е получила мозъчно сътресение, разкъсноконтузна рана на челото и препателарен бурсит. В заключението си в.л. Г. посочва, че се е осъществила клинично поставената й диагноза мозъчно сътресение, без огнищна симптоматика и нарушения в неврологичното състояние, както и без данни за травматизъм на костите, оформящи мозъчните структури. Посочените констатации са дали основание на съдебния медик да приеме, че ищцата не е изпадала в безсъзнателно състояние, което да обуславя реална опасност за живота й. Освен посочената травма ищцата е получила разкъсно-контузна рана на челото, от която е наличен белег с постоянен характер, без обаче да променя симетрията на лицето, нито е причина за видима асиметрия. На специфичното място на белега могат да се дължат дълго след инцидента неприятни усещания в увредената област като тръпнене, мравучкане и дори болки с различен интензитет. При ищцата се е получил също и препателарен бурсит – възпалителен процес на структурите, оформящи състава на лява колянна става, чието проявление се изразява в натрупване на голямо количество течност и създава оточност, ограничение и неприятни болкови усещания в ставата.

Механизмът на получаване на това увреждане е вероятно в причинна връзка с инцидента /при удар в части от автомобилното купе/, независимо от по-късното му диагностициране и е причинил на пострадалата ограничения в движенията за срок от две- три седмици до месец.

Във връзка с конкретните търпени от пострадалата физически болки и неудобства пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Л. Ч., от които се става ясно, че след катастрофата ищцата имала болки в главата и коляното и не могла да се движи нормално около 1 месец. В периода на оздравяване приемала лекарства и изпитвала трудност при придвижването си, заради което разчитала на помощта на майка си. Тези показания правилно са кредитирани от първата инстанция, тъй като освен на изводите на медицинската експертиза относно характера и вида на увредите, кореспондират и със заключението на психологичната експертиза.

От психологичната експертиза се установява, че пътният инцидент се е отразил по травмиращ за психиката на ищцата начин. Тя преживяла остра стресова реакция, последвана от депресивно състояние, силна тревожност, безпокойство и остър стрес, от който не се е възстановила към изготвяне на експертизата, а прогнозата е да продължи поне още шест месеца. От заключението се установява и че ищцата е получавала натрапчиви мисли и преживявания, поради белега на челото.

С оглед на обсъдените доказателства настоящата инстанция приема въззивната жалба на ищцата против размера на присъденото обезщетение за частично основателна, а тази на ответника за неоснователна.

Пред първата инстанция вещото лице –медик съвсем конкретно е пояснил получените от ищцата травми - мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсноконтузна рана на челото и препателарен бурсит, и че възстановителния период е 3 продължил над месец. Неоснователни в контекста на посоченото са доводите на ответника, че установения при ищцата бурсит на ляво коляно не е в причинна връзка с инцидента. Действително, тази травма е установена 20 дни след ПТП, но съгласно медицинското заключение той е възпалителен, асептичен процес на структурите на колянната става и механизма му на получаване е вероятно да е в резултат на травматизъм – удар на коляното в части от купето. Въпреки, че не го допуска с пълна категоричност вещото лице е пояснило, че при този тип увреждане е възможно да има т.нар. светъл период между травмата и проявяването на симптомите от 10-20дни, когато в случая е настъпила неговата изява. Изводите кореспондират с показанията на св. Чинов, който описва проблемите на ищцата с коляното, поради това правилно първоинстанционният съд е приел наличието на причинна връзка между травмата и инцидента. От показанията на свидетеля се установява също, че ищцата е имала болки и затруднение при движение в продължение на месец, приемала обезболяващи лекарства и разчитала на близки в ежедневното си обслужване, които съществени трудности и обсъдени, не са отчетени достатъчно в техния интензитет. На следващо място е следвало, но не са отчетени по тежест и остатъчните последици, свързани с травмата в главата наличието на видим постоянен белег челно-теменно, който както се установява от свидетелските показания е травмиращ за млада жена на 33г. и би могъл да се премахне само с медицинска интервенция. Наред с физическите страдания следва да се вземат предвид и установените по делото субективни изживявания вследствие на преживения стрес, за които свидетелстват гласните доказателства и психологичната експертиза, установяваща остра стресова реакция и депресивно състояние с некратка продължителност.

Всички тези обстоятелства относно конкретните, субективни болки и страдания вследствие на описаните травми, така и преценката на обективните критерии като завишените нива на застрахователните покрития с оглед на обществено –икономическите условия на живот към 2022г, включително съдебната практика в аналогични случаи, налагат извод, че определеното обезщетение е занижено и не отговаря на изискванията на чл.52 ЗЗД. Според настоящият състав справедлив паричен еквивалент за компенсация би била сумата от 12 000лв, в рамките на която ще се разгледа следващия спорен и поддържан от страните въпрос относно наличието или не на принос на пострадалата за настъпване на инцидента.

По отношение на спорния въпрос по чл.51, ал.2 ЗЗД първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал изслушването на повторна съдебна и автотехническа експертиза след депозиране показанията на свидетел – очевидец, които се явяват релевантни за фактите по делото. Неправилно в тази връзка е кредитирана изцяло приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза, която е обосновала изводите си за липса на предпазен колан единствено на база на съставения констативен протокол и конкретно на описаното в него счупено предно стъкло, въпреки че при разпита си в съдебно заседание експертът не може с категоричност да потвърди дали удара е челен страничен или челен кос. Пред първата инстанция след приемане на експертизата е разпитан водачът на автомобила св. Я.В., който категорично посочва, че ударът е бил преден страничен, а не челен, и че пътниците в автомобила, включително пострадалата са били с предпазни колани.