Определение № 299 от 10.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Пловдив, 10.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Иван Хр. Ранчев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20225000600325 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.

С определение № 483 от 21.07.2022 г. по ЧНД № 593/2022 г.

Старозагорският окръжен съд е освободил предсрочно условно лишения от свобода А.Н.П., осъден с определение № 260014 от 01.04.2021 г. по НОХД № 324/2020 г. по описа на Окръжен съд Хасково, досежно неизтърпяната част от наказанието в размер на 6 месеца и 17 дни.

Определен е изпитателен срок в размер на 6 месеца и 17 дни.

Със същото определение, на основание чл. 70, ал. 6, изр. 2 от НК, на А.П., в рамките на изпитателния срок, е наложена пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.

Недоволен от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура Стара Загора, която го е протестирала, с искане то да бъде отменено, тъй като не е приключил корекционният процес по превъзпитаване на лишения от свобода.

Възражение срещу депозирания частен протест е подадено от защитника на осъдения, в което се изразява становище, че протестът е неоснователен и следва да се потвърди обжалваното определение.

Началникът на затвора не е взел становище по протеста.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено 1 следното:

ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови атакуваното определение, Старозагорският окръжен съд изцяло е приел становищата на администрацията на Затвора - Стара Загора, съответно на началника на затвора, становището на зам.-началника „Режимна и надзорно-охранителна дейност“, становището на ИФ началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, доклада на инспектора „Социална дейност и възпитателна работа“ в ЗООТ „В.“ при Затвора, експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на А.П. и доклада за пробационен надзор. Въпросните становища обстойно са цитирани в определението на първоинстанционния съд. Въз основа на тях е направен извод, че лишеният от свобода е дал трайни доказателства за своето поправяне и целите на наказанието, регламентирани в чл. 36 от НК, а така също и на корекционния процес са изпълнени.

Съдът е посочил, че според представени по настоящето производство доказателства, лишеният от свобода А.П. е дисциплиниран, мотивиран за промяна на поведението си и следване на законосъобразен начин на живот.

Той не е наказван, награждаван е многократно за добро поведение и участие в трудовия процес, рискът от рецидив при него е нисък и прогнозите за ресоциализацията му са благоприятни.

Въз основа на тези съображения Старозагорският окръжен съд е преценил, че са налице основанията за предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода.

Действително, посочените по-горе становища на затворническата администрация са в коректно цитирания от първостепенния съд смисъл.

Безспорно е, че се наблюдава положителна тенденция в превъзпитанието на лишения от свобода, тъй като, също според затворническата администрация, след безпроблемно преминалия адаптационен период, отчетеният първоначален риск от 51 точки е сведен до 41 точки в зоните: отношение към правонарушението, управление на финансите и доходите и начин на живот и обкръжение.

В тази насока, принципно, становището на първоинстанционния съд следва логиката на представената информация от администрацията на затвора.

2

Пловдивският апелативен съд обаче счита, че внимателният прочит на всички събрани по делото доказателства действително показва, че времето, през което спрямо лишения от свобода се е провеждал корекционният процес, е сравнително кратко. Поради това са и основателни доводите в протеста, които, макар и пестеливо аргументирани, акцентират именно върху това обстоятелство.

Видно от представената справка, към 29.07.2022 г. фактически лишеният от свобода е изтърпял 1 година 3 месеца и 27 дни. На практика, това е периодът, в който с него е имало възможност да се работи и да се въздейства за неговото превъзпитание. От арест има зачетени 8 месеца и 2 дни. По време на предварителното задържане, очевидно е, че корекционен процес не е провеждан.

Обсъждайки фактически изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода не може да не се отчете обстоятелството, че през този период лишеният от свобода А.П. е бил 41 дни в отпуск.

Действително, след промяна на режима му в лек, което е сторено на 07.02.2022 г., същият по право, съгласно хипотезата на чл. 98, ал. 6, изр. 2 от ЗИНЗС, ползва месечен домашен отпуск до 2 денонощия.

Следователно доброто му поведение и промяната в неговите нагласи, с оглед превъзпитателните мерки, са били поощрявани от администрацията на затвора в достатъчна степен.

Така например, през месец май 2022 г. той е бил награден по реда на чл.

98 ал. 1, т. 9 от ЗИНЗС с ползване на годишна почивка от 05.05.2022 г. до 21.05.2022 г. За новогодишните празници е награден по чл. 98, ал. 1, т. 8 от ЗИНЗС с 5 денонощия домашен отпуск. През месец април тази година, наред с домашния отпуск от 2 денонощия по чл. 98, ал. 6, изр. 2 от ЗИНЗС за времето от 15.04.2022 г. до 17.04.2022 г., е награден веднага след това с 3 денонощия домашен отпуск, който е ползван от 22.04.2022 г. до 25.04.2022 г. и т. н.

По този начин положителните нагласи по отношение цитираните погоре проблемни зони, снижаването на риска от рецидив от 51 на 41 точки, доброто поведение и справянето с възложените му задачи коректно са били поощрявани от затворническата администрация, изцяло прилагайки 3 възможността от тези мерки, визирани в ЗИНЗС.

В същото време обаче, не може да не се отбележи, че с оглед общия размер на наложеното наказание, макар и формално да са изпълнени критериите на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, очевидно е, че спрямо лишения от свобода е необходим по-продължителен период от време, за да се направи наистина обективна преценка дали същият е дал доказателства за своето поправяне. Към настоящия момент, макар и да са налице положителни тенденции в неговите нагласи, основателно е възражението на прокурора, че е необходимо да измине по-продължителен период, за да може в пълен обем преценката за неговото поправяне да бъде направена.

Наред с това, по отношение на становището в мотивите на Старозагорския окръжен съд относно данните за воденето на законосъобразен начин на живот, следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че с постановление от 11.05.2021 г. на Районна прокуратура Хасково е отказано да се образува досъдебно производство срещу А.П. за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. В това постановление се коментират данни за евентуално извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, като за този случай в Районен съд Хасково е образувано НЧХД № 993/2021 г., което към настоящия момент не е приключило, а следващото съдебно заседание е насрочено за 09.09.2022 г. Естествено, в хода на съдебното производство по това дело ще бъде установявана обективната истина, предвид и презумцията, регламентирана в чл. 16 НПК. Този факт се посочва от настоящия съдебен състав дотолкова, доколкото от него следва и потвърждение на становището, че е необходим по-дълъг период от време по отношение на лишения от свобода А.П. да се направи преценка дали същият е дал доказателства за своето поправяне, предвид на обстоятелството че инцидентът, предмет на НЧХД № 993/2021 г., по първоначални данни е станал, според отразеното в прокурорското постановление, на 06.02.2021 г., т.е. непосредствено преди сключване на споразумението /01.04.2021 г./, по което е наложено и настоящото наказание „лишаване от свобода“.

По отношение на останалите доводи, направени в протеста относно размера на наложеното със споразумението наказание, настоящата инстанция споделя становището, направено от защитата на лишения от свобода във възражението, че в настоящето производство не може да се обсъжда размерът 4 на наказанието, наложено с влязъл в сила съдебен акт, вкл. и некоректно абстрактно направеният довод относно „усещането в обществото за липсата на справедливост и особено в правораздавателната дейност“.

Това обаче не променя горните изводи на Пловдивския апелативен съд, който счита, че атакуваното определение следва да бъде отменено.

Необходимо е корекционният процес да продължи, за да може в максимален обем да се постигнат и целите на наказанието, регламентирани в хипотезата на чл. 36 от НК.

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд и

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 483 от 21.07.2022 г., постановено по ЧНД № 593/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Началника на затвора в Стара Загора за условно предсрочно освобождаване, относно неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода на А.Н.П., наложено с определение №260014/01.04.2021 г. по НОХД №324/2020 на Окръжен съд-Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5