Решение № 5736 от 09.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5736 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100513764 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение №16445 от 03.09.2025г. постановено по гр.д. №44154/2023 г., по описа на СРС, 69 състав, с което са отхвърлени предявените против Е. С. Х. ЕГН ********** в качеството й на правоприемник на починалата в хода на производството П.С.Л. ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1990,79 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот с абонатен №363941, находящ се в гр. София, ж.к. ******** ведно със законна лихва от 17.02.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 328,47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2017 г. до 10.02.2020 г. върху сумата за топлинна енергия, сумата 53,12 лева представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 17.02.2020 г. до изплащане на вземането и сумата 10,64 лева лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 03.03.2017 г. до 10.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №8232/2020 г. по описа на СРС, 148 състав.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и противоречие с действителното правно положение, установено по делото. Поддържа, че при погасяване правото на ползване на П.Л. приложение следва да намери разпоредбата на чл. 60 ЗН и задълженията й да бъдат възложени на наследниците й, а не на собственика на имота. Моли решението да бъде отменено, а исковите претенции уважени в цялост. Претендира разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

1

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по правилността му във връзка с доводите в жалбата настоящият състав намира следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетия като доказателство нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №140, дело 169/2013г. от 15.08.2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. №274 на НК с район на действие СРС, че П.С.Л. е прехвърлила на С.Г.Н. правото на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №3, находящ се в гр. София, ж.к. ******** като си е запазила правото на безвъзмездно ползване върху имота до края на живота си. При запазено право на ползване за собственика на имота остава т.нар. гола собственост, като реално вещният ползвател е този, който потребява доставената му топлинна енергия. Не са представени доказателства, че за исковия период от 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. правото на ползване, учредено върху процесния недвижим имот е погасено, поради което като вещен ползвател на имота през исковия период, П.С.Л. е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Правото на ползване определя титуляра му като страна в правоотношението с ищеца, тъй като е ограничено вещно право, 2 което изрично е предвидено като основание за възникване на правоотношението по доставка на топлоенергия, съответно до погасяването му изключва както правото на собственика да упражнява фактическа власт и да ползва имота, така и по отношение на него да възникне правоотношение с ищеца.

Установя се от приобщения препис – извлечение от акт за смърт №445/03.08.2020 г., издаден от Столична община, район Красна поляна на 19.12.2024г., че П.С.Л. е починала на 02.08.2020 г., т.е. след исковия период, като след смъртта й всички нейни имуществени права, задължения и фактически отношения, включително и задължението за заплащане на доставената до имота топлинна енергия, са преминали в патримониума на нейните наследници низходящите й – Л.Л.Б. - внук, А.Г.Н. - син, починал на 25.07.2021 г., оставяйки за наследници по закон съпругата си В.А.Н. и двете си дъщери Г.А.Н. – И. и С.А.И., както и сина й С.Г.Н.. По делото са представени съдебни удостоверения, издадени от Софийски районен съд, от които се установява, че под № 1185/28.08.2020 г. и под №1140/17.08.2020 г. в нарочната книга на съда са вписани откази на Л.Л.Б. и А.Г.Н. от наследство на наследодателя П.С.Л.. Отказ от наследството на П.С.Л. е направил и синът и С.Г.Н., което не е спорно по делото.

Предвид вписаните откази от наследство от страна на низходящите на П.С.Л. и съобразявайки приобщеното удостоверение за родствени връзки, издадено под №1216/29.02.2024 г. от Столична община, район Красна поляна към наследяване са призовани нейните братя и сестри, респ. техните низходящи на основание чл. 10, ал. 2 ЗН, а именно – Е. С. Х. – сестра, В.И.Л. и С.И.Л. – деца на починалия на 30.04.1991 г. И.С.Л. – брат, Н.К.Л. и И.К.Л. – деца на починалия на 07.03.2014 г. К.С.Л. – брат и С.С.Н. – сестра.

Като доказателства по делото са приети съдебни удостоверения, издадени от СРС, за вписани под №2728/13.12.2024 г. и под №2726/13.12.2024 г. в нарочната книга на съда откази от Н.К.Л. и И.К.Л. от наследство на наследодателя П.С.Л.. Откази от наследството на П.С.Л. са направили и низходящите на нейния брат И.С.Л. - В.И.Л. и С.И.Л., вписани в особената книга на СРС под №6/02.01.2025 г. и № 7/02.01.2025 г., както и сестра й С.С.Н., който е вписан под №1679/02.08.2024 г. в книгата на СРС.

Отказът от наследство, който е надлежно вписан според изискванията на чл. 49 ЗН, произвежда действие от откриване на наследството и се счита, че наследникът не е придобивал това си качество. По делото няма данни или доказателства, че преди вписване на отказите от наследство на горепосочените лица са извършили действия, които несъмнено да предполагат тяхното намерение да приемат наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН и от които да се направи извод, че са приели наследството на покойната П.С.Л..

Съобразявайки всички направени в хода на първоинстанционното производство откази от наследството на П.С.Л., за която се установи, че в качеството си на вещен ползвател е била потребител на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, се установява, че единствено Е. С. Х. следва да отговаря за задълженията за заплащане на претендираните суми за топлинна енергия, при доказване и на останалите елементи от фактическия състав на вземанията.

Възприетото от районния съд, че след като правото на ползване е погасено със смъртта на вещния ползвател собственикът на имота следва да отговаря за заплащане на натрупаните към този момент задължения за топлинна енергия противоречи на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, според която наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Както се посочи по – горе след смъртта на вещния ползвател всички нейни имуществени права, задължения и фактически отношения, включително и задължението за заплащане на доставената до имота топлинна енергия, са преминали в патримониума на нейните наследници, които предвид вписаните към приключване на съдебното дирене пред районния съд откази от наследство са сведени единствено до Е. С. Х..

Същевременно обаче в хода на въззивното производство е представено съдебно удостоверение, издадено от СРС за вписан в особената книга на съда отказ от Е. С. Х. от наследството на П.С.Л. под №781/16.04.2026 г. По делото нито се твърди, нито се 3 установяват действия от страна на Е. С. Х., от които да се направи извод, че тя е приела наследството, оставено от сестра й, вкл. обременено със задължения за топлинна енергия преди вписване на отказа. Напротив още с връчване на копие от исковата молба ответникът Е. С. Х. е заявила, че отказва да получи книжата, тъй като няма качеството наследник (л. 107 от делото на СРС). Предвид това въззивният съд приема, че отказът от наследство е произвел действие и на основание чл. 235 ГПК следва да бъде съобразен като предявените против Е. С. Х. искове за задължения на починалата П.С.Л., следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Като е отхвърлил предявените искове макар и с други мотиви съдът е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските

Въззиваемата страна претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Представен е договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА с оглед декларациите в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалния му представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което въззивникът ищец да бъде осъден да заплати.

Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0c827a1-0580-4a41-bef9-63252e9a328f