Акт от 04.05.2022, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 78

Гр. Перник, 04.05.2022 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия: Ивайло

Иванов при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 436 по описа за 2021 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М.М.П. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г.Е.Е. ***, с адрес ***, офис „***“ против Заповед № 1102 от 29.06.2021 година, издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл.

225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съставен констативен протокол № 15/ТР-4409-1 от 18.08.2020 и констативен акт № 15/ТР-4409-8 от 12.01.2021 година е наредено на настоящия жалбоподател, в качеството на възложител да премахне в срок до 1 месец, след датата на влизане в сила на заповедта, строеж:

„Жилищна сграда“, намиращ се в УПИ XV, кв. 39 по плана на с. Б., община Перник, както и да представи в община Перник проект в част „План за безопасност и здраве“.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и нищожна.

Моли съда да обяви нищожността на оспорвания заповед, респективно същата за бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година жалбоподателят М.М.П., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Г.Е. ***, която поддържа жалбата и излага подробни доводи в тази посока. Подробни съображения развива в предоставените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година ответникът по жалбата, кметът на Община Перник редовно призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт Д.Е., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения развива в представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, за което прилага и списък по чл.80 ГПК.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод на постъпила жалба с вх.

№33-00-116/03.09.2019 година от С.Б.П., във връзка с постройка, собственост на същата, а така също и съдържаща данни за нарушения, които се извършват от нейни съседи, в лицето на настоящият жалбоподател по разглежданото административно дело, изразяващи с в това, че е построена частна постройка върху публична общинска собственост в землището на с. Б., Община Перник.

На 18.08.2021 година, по повод на така подадена жалба, е извършена проверка от служители на Община Перник, в присъствието на М.А.П./съпруг на жалбоподателя/. След така направената проверка, работната група е констатирала, че източно от уличната регулационна линия на улица с о.т. 7088 – 9079, източно от УПИ XV, в кв. 39 по описа на с. Б.,

Община Перник се намира строеж, изразяващ се в „Жилищна сграда“. Жилищната сграда е с размери 8,20/4,00 м и височина 3,20 в северния и 4,00 в южния край на сградата. Същата била изградена от единични плътни тухли на вароциментов разтвор, покривът е изграден на две нива. Част от сградата е едноетажна, а другата част двуетажна, която е била скрепена със стоманобетонна плоча между етажите. Сградата е била захранвана с електрическа енергия и вода. Било установено, че същата е собственост на М.М.П., съгласно нотариален акт № 62, том III, рег. № 3430, дело № 383/2015 година.

Било констатирано също така, че въпросният строеж е без необходимите строителни книжа. Това било възпроизведено в съставения от работната група Констативен протокол № 15/ТР-4409-1 /лист 36/.

Въз основа на горните констатации и на Становище № 15/ТР-4409-7/11.01.2021 година на главният архитект на Община Перник /лист 34/, бил постановен Констативен акт № 15/ТР-4409-8 от 12.01.2021 година /лист 31/, с който било констатирано нарушение, изразяващо се в това, че строителството на сградата е извършено без необходимите строителни книжа и че същата е разположена извън границите на урегулиран поземлен имот в имот – публична общинска собственост, което е в нарушение на изискванията на Закона за устройство на територията, поради което същият подлежи на премахване.

Срещу констативният акт, в законоустановения срок е било подадено възражение с вх. № 15/ Р-4409-69 от 15.03.2021 година, с което настоящият жалбоподател е оспорил констатациите посочени в горецитирания Констативен акт № 15/ТР-4409-8 от 12.01.2021 година. С Протокол № 16/ ТР-4409-9 комисията е разгледала възражението и се е произнесла по отношение на същото, като го е отхвърлила.

Със

Заповед № 1 102 от 29.06.2021 година на кмета на Община Перник, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл.

225,ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съставен Констативен акт № 16/ТР-4409-8/12.02.2021 година от служители на Община Перник, с която е било наредено доброволно от страна на жалбоподателя да бъде премахнат строеж, представляващ „Жилищна сграда“, намираща се в УПИ XV, кв.39 по плана на с. Б.. Именно тази заповед е предмет на обжалване и в настоящото съдебно производство.

Пред настоящата съдебна инстанция е извършен разпит на свидетеля Н.Л. Г., български гражданин, неосъждан, без дела със страните по делото, който заявява, че процесната жилищна сграда е била построена в периода между 1983 и 1984 година, като до 2013 година не е знаел за наличието на въпросния проблем, а именно, че същата попада в категорията „общински“. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, като обективни и базиращи се на лични възприятия.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страни заключение по извършена съдебно – техническа експертиза от вещото лице Р.М.Г.. Вещото лице след оглед на място и извършване на проверка на административната преписка и в община Перник, е установило, че е налице жилищна сграда, която се ползва от настоящия жалбоподател, като подробно е описало конструкцията на сградата.

Установено, е че извършения строеж не е бил допустим по правилата и нормативите, които са действали по време на извършването му, тьй като попада извън границите на имота, както не е допустим и по сега действащите норми на ЗУТ. Съгласно одобрения със Заповед № ІІІ-145/22.02.1979 година регулационен и застроителен план на с. Б., процесния строеж, попада извън границите на УПИ ІХ, кв. 39, както и не отговаря на одобрения проект от 1981 година, тьй като петното на сградата не съвпада с одобрения проект по форма, квадратура и местоположение.

Налице е типов проект, но за процесната сграда няма разрешение за строеж и виза, има за друга сграда, на друго място и друго строително петно, както и няма данни за подавани документи за регистрация и узаконяване на строежа, както и няма данни за съставен протокол за строителна линия и ниво. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно, компетентно и напълно кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Кметът на общината осъществява административен контрол по устройство на територията и строителството на строежи от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящото производство заповед е издадена от кмета на Община Перник, във връзка с негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, какъвто е налице и в настоящият казус, доколкото става въпрос за строеж пета категория съобразно чл. 12 от Наредба № 1/2003 година за номенклатурата на видовете строежи и чл. 137, т. 5, б. „а“ от ЗУТ.

Въз основа на изложеното се приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, ал. 1 от АПК.

Оспореният акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв същият трябва да отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете, които се издават по реда на ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразност на административния акт, като задължава административния орган да съблюдава при неговото издаване, предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно поради това формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадените при неспазването и административни актове. В случая формата е спазена, включително са спазени и изискуемите от законодателя реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. В тази връзка са неоснователни доводите на жалбоподателя, респективно не се налага отмяна на акта на това основание.

Относно съответствието на заповедта с административнопроизводствени правила настоящият съдебен състав намира, че не са налице нарушения на същите. Жалбоподателят не е присъствал нито при съставянето на констативния протокол, нито при съставянето на констативния акт, но това не е засегнало правото му на защита, тъй като акта му е връчен /лист 33/, а също така и във връзка с последния е било депозирано възражение с вх. № 15/ТР – 4409-69 от 15.03.2021 година, съответно няма нарушение на процесуалните правила, което да обоснове отмяна на заповедта.

Административният орган е издал акта си, сред като е изяснил всички релевантни за случая факти, извършил е проверка на имота и е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК. Спазена е и процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от Община Перник, съответно срещу констативния акт е постъпило възражение, което е обсъдено в Протокол № 15/ТР-4409-9 от 22.03.2021 година /лист 17/ на поименна комисия, с участието на старши специалист в отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“, началник на отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“ и старши юрисконсулт в отдел „Правно обслужване“ при Община Перник. Ето защо следва да бъде отхвърлен доводът на жалбоподателя, че в случая не е било проведено производство по чл. 225а от ЗУТ, защото по възражението не се е произнесъл административният орган, компетентен да издаде самата заповед. В ЗУТ не се предвижда такова изискване. В разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ законодателят е предвидил изрично компетентност по отношение на кмета на съответната община, но това е само във връзка със заповедта за премахване на строеж. Това означава, че не е задължително същият да се произнесе и по отношение на възражението и това е логично, доколкото комисията, която е постановила съответния протокол е тази, която е извършила цялостната проверка относно съответствието на строежа със законовите изисквания, следователно логично е и тя да познава най – добре случая, а също така от друга гл.т. реално се възразява върху акт, който е изготвен от нея /констативния акт срещу когото е подадено съответното възражение/. Задачата на тази работна група, извършваща проверката е да даде становище и да възпроизведе направените от нея констатации в констативния акт, въз основа на който впоследствие кметът може да издаде заповед по смисъла на чл. 225а от ЗУТ. С оглед на изложеното при така осъществената проверка не се установяват съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да поставят под съмнение истинността на правнозначими или доказателственозначими факти, което да е довело до нарушаване на правото на защита на адресата на акта. С оглед на това, настоящия съдебен състав счита, че е било изпълнено и условието на чл. 146, т. 3 от АПК.