Решение № 2478 от 06.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2478 гр. Варна, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Мариана Д. Д.а като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110113400 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на предявен от М. А. П., чрез пълномощник, срещу „Микро кредит“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, иск за заплащане на сумата 1179.55 лева, представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за застрахователна премия, за периода от 02.02.2018 г. до 02.11.2018 г., всяка от по 217.80 лв., съгласно т. 3 от Договор за заем СrediGo № *********., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане.

В исковата молба се излага, че на 02.01.2018 г. между страните е сключен Договор за заем СrediGo №**********, по силата на който на ищцата е предоставен от ответното дружество заем в размер на 3300.00 лв., който е следвало да бъде върнат в срок до 02.11.2018 г., на 10 месечни вноски, при фиксиран лихвен процент от 22.13% и годишен процент на разходите 49.60%. В Договора е посочена обща сума за погасяване в размер на 3643.90 лв. В приложения към Договора погасителен план всяка погасителна вноска е в размер на 364.39 лв. В т. 3 от Договора е посочено, че кредитополучателят се съгласява да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка.

Н а 02.01.2018 г. между ищцата и ответното дружество, като 1 застрахователен агент на ЗК „Уника ЖИ.т“ АД, е сключен договор за допълнителна услуга – застраховка „Защита“, с който се предоставя на М. П. финансиране и разсрочване на сключена, с посредничеството на „Микро кредит“ АД, застраховка „Защита“, обективирана в застрахователна полица № *********************. Съгласно Договор за допълнителни услуги, ищцата се задължава да върне на заемодателя платената от „Микро кредит“ АД застрахователна премия в срок от 10 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по Договора за заем, всяка в размер на 217.80 лв., платими считано от 02.02.2018 г., с включена вноска 0.70 лв. за обезпечителен фонд, покриваща следните застрахователни рискове – смърт, трайна пълна неработоспособност над 50%, вследствие на заболяване или злополука и хоспитализация, вследствие на заболяване или злополука, а за застраховани лица от 65 г. до 75 г. – смърт и трайна неработоспособност над 50%, в резултат на злополука. Въз основа на Договора за застраховка, представляващ допълнителна услуга към всяка погасителна вноска, е включено и възнаграждение за допълнителна услуга, като падежът остава същия, а общия размер на месечната вноска възлиза на 582.19 лв. Излагат се подробни съображения за нищожността и недействителността на договора за застраховка, поради протИ.речие със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК.

Ответникът – „Микро кредит“ АД, не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, излага съображения за неоснователност на исковете.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Приобщен към доказателствения материал по делото е договор за паричен заем CrediGo №**********/ 02.01.2018 г., по силата на който кредиторът „Микро кредит“ АД предоставя на кредитополучателя М. А. П. сумата от 3300 лева. Уговорено между страните връщане на заетата сума на 10 погасителни вноски, всяка в размер на 364.39 лв., с падеж второ число на месеца. Уговорен е ГПР от 49.60 %, като общата сума, която 2 кредитополучателя се е задължил да възстанови на кредитора възлиза на 3643.90 лева.

Съобразно договорките по т. 3, от страна на кредитополучателя е заявено ползване на допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка.

Визираната клауза обективира и изявление на заемополучателя, че е запознат с обстоятелството, че сключването на застраховка, както и ползването на допълнителната услуга, не са задължителна предпоставка за сключване на договора за заем. Уговорено е още, заплащането на допълнителната услуга да се извърши на 10 вноски, от по 217.80 лв., всяка.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и общи условия съм договор за заем CrediGo от 01.01.2017 г.

Видно от приобщената на л. 16 полица № *********************, между ЗК „Уника ЖИ.т“ АД (застраховател) и М. А. П., е сключен договор за застраховка „Защита“, валидна за периода 02.02.2018 г. – 02.12.2018 г.

Застрахователната премия е 2178 лв., при покрити рискове – смърт, трайна пълна неработоспособност над 50 % в следствие на заболяване или злополука и хоспитализация, в следствие на заболяване или злополука.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява размера на погасените от ищцата суми, а именно: 3300 лв. –главница, 291.02 лв. – лихва, 1179.55 лв. – застраховка и 6.96 лв. – такса за предсрочно погасяване.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи заплащане на търсената сума на ответника;

В тежест на ответника е да установи основание за задържане на сумата.

Съобразно уговорките между страните в клаузата да допълнителни услуги от страна на заемополучателя е изразено сключи застраховка, заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от “Микро кредит“ АД, като от страна на заемополучателя е поето задължение за връщане на сумата на дружеството на равни вноски. От съдържанието на сключения договор за застраховка е видно, че от лицето е направен избор за сключване на застраховка „Защита“, с посредничеството на 3

"Микро кредит"АД, при уговорена премия от 2178 лв. Така постигнатите уговорки сочат правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем, по силата на който от "Микро кредит"АД е поето задължение да заплати на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на кредитора. До колкото по делото не са представени писмени доказателства за заплащане на застрахователната премия, то не може да се направи и извод за валидност на полицата.

Същевременно, клаузата за заплащане на застраховка, при размер на премията близък до размера на отпуснатия заем, е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая, заемополучателят е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна по правоотношението.

Съгласно т. 46 от ОУ към договора за заем, цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Тази клауза налага на потребителя да продължи да погасява задълженията си, дори ако насрещната страна не изпълни своите задължения. Възнаграждението за допълнителни услуги, дължимо отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга, като дължимостта му е обусловена от изправността на кредитора.

С оглед изложеното, налага се извода, че съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е нищожно, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, и като такова не поражда права и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги.

В случая от ангажираните по делото доказателства и приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана като обективно, всестранно и компетентно изготвена, се установява, че заплатената сума по договора за поръчителство в полза на ответника „Микро кредит“ АД възлиза на сумата от 1179.55 лв. Плащането по недействително съглашение, каквото е както е прието по – горе, в случая е договора за допълнителни услуги, е недължимо, поради което сумата подлежи на 4 възстановяване.

С оглед гореизложеното, налага се извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, поради което и същия следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят извършените за водене на производството разноски.

Ищцата претендира присъждане на разноски, като възнаграждението за процесуално представителство в хипотезата чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, която хипотеза предпоставя предоставянето на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице. С оглед на това размера на възнаграждението на процесуална защита следва да се определи съобразно минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, като се вземе в предвид фактическата и правна сложност . на спора. По изложените съображения следва да бъде определено минимално възнаграждение за процесуално представителство от 420 лева. При изложените мотиви в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 88 лева представляващи заплатена по делото ДТ, а ответникът следва да заплати на адв. П. Н. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника в размер на 420 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Микро кредит“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 да заплати н а М.

А.

П.,

ЕГН:

**********, с адрес

*********************** сумата от 1179.55 лв.

(хиляда сто седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за застрахователна премия, за периода от 02.02.2018 г. до 02.11.2018 г., всяка от по 217.80 лв., съгласно т. 3 от Договор за заем СrediGo № *********., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

5

ОСЪЖДА Микро кредит“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 да заплати н а М.

А.

П.,

ЕГН:

**********, с адрес

*********************** сумата от 88.00 (осемдесет и осем) лева , представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Микро кредит“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 да заплати н а адв. П. Й. Н. – член Адвокатска колегия гр. Варна, с рег. № ************със служебен адрес ****************** сумата от 420.00 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6